Мануел Марков: В Люксембург са малко децата, които са толкова амбицирани като в България

мануел марков люксембург децата толкова амбицирани българия

Снимка: Гренгевалд Хойщерт /BCC Grengewald Hueschtert

от БНТ , Източник: БТА

10:46, 15.04.2023

Чете се за: 09:25 мин.

Спорт

Слушай новината

Слушай новините днес

Българинът Мануел Марков, който от близо година ръководи академията на баскетболния Гренгевалд Хойщерт в Люксембург, казва, че там проблемът с материалната база не съществува, но му липсва амбицията, която имат много български деца, решили да тренират баскетбол.

В интервю за БТА баскетболният треньор разказа как се стигна до предизвикателството в Люксембург, какво сравнение прави с България и дали мисли за връщане в родината.

- Първо, разкажи повече за работата си в Люксембург и твоя клуб Гренгевалд Хойщерт?
- Това наистина беше ново предизвикателство за мен. Клубът е доста мащабен, доста голям. Имаме мъжки и женски професионален отбор, като жените дори играха в груповата фаза на турнира Еврокъп за първа година, а мъжете се борят за оставане в лигата. Моята работа е по-тясно свързана с цялата академия. Имаме много деца, защото клубът е разположен в централен Люксембург, имаме всякакви националности и е лесен като локация. Затова доста от децата и родителите избират нашия клуб.

Общо взето отговарям за организацията в цялата академия. Имаме общо 25 отбора от 10- до 23-годишни. Имаме и проект, който обхваща 5- и 7-годишни деца, които доста се разви и с течение на месеци вече имаме 90 деца, което е нещо доста голямо за мащабите на Люксембург. Освен организационната работа като съставяне на треньорски екип - от начало това ми беше най-трудната работа, защото направихме един екип от сърбин, черногорец, португалец, аз, които работим и опитвам да направя някаква организация, графици, мачове. Водя и тренировки на два отбора - втория тим при жените и на 19-годишните момичета. Няма много свободно време, защото наистина работата е доста като количество и часове.

- Как се стигна до този ангажимент?
- Мой доста добър приятел - Румен Гълъбов работи от доста години във федерацията в Люксембург. Той е треньор на различни национални гарнитури и общо взето всяка година от три години насам имам различни предложения за треньор на мъже, и на жени, но тази година това предложение за спортен директор на академията ме заинтригува и реших да опитам. Това е нещо, от което могат да се вземат много идеи, които да се ползват. Първото нещо, което прави впечатление е, че като материална база са на светлинни години като зали, оборудване, въобще този проблем не съществува, който го имаме в България. Другото е, че родителите са ужасно съпричастни. И там има родители, които са хиперамбициозни - нещо, което го има навсякъде, но там просто помагат за всичко, като тийммениджърство, като организация по мачове, секретарска мача, просто родителите са много съпричастни.

- Как би сравнил ситуацията в Люксембург и България от гледна точка на твоята работа?
- Ако направя сравнение, малко са децата, които са толкова амбицирани като тук, това ми липсва, защото в БУБА Баскетбол, в Левски, в Монтана, където съм работил, винаги съм работил със супер амбицирани състезатели. Те ме търсят, за да тренираме, докато там малко баскетболът им е на заден план. Прекалено осигурени са материално, прекалено са си начертали бъдещото. Това нещо много ми липсва, защото обикновено моите състезатели винаги са ме търсили да тренираме извънредно, да ходим на Коледа, на Нова година, на всякакви празници да отключвам залата и да тренираме, докато там, ако има ваканция и общо взето пада бомба. Никой няма в залите. Има качествени деца, наистина има много качествени деца, които се ориентират повече към Америка. Използват баскетбола като начин да заминат да учат в Америка. Това е нещо, което и аз се опитвам, имаме няколко момичета и момчета, с които искаме да работим тази насока от сега още за след една-две години.

- Има ли интерес към работата ни от твои колеги?
- Има интерес от колеги, да. С Кирил Райков направихме два кампа, които бяха много успешни. И децата, и родителите обичат да виждат нещо различно. Сега имам идея за камп за по-малки деца, който да направим с Кристиян Борисов, който работи в Германия. Говорил съм с него и обмисляме с клуба кога точно да стане. На ниво национални отбори също опитвам да помогна от двете страни да се направят някакви контролни мачове при подрастващите.

- Липсва ли ти професионалният баскетбол в България, тъй като в предишния сезон бе треньор на един от фаворитите при жените Монтана 2003?
- Разбира се, че ми липсва работата тук, защото колкото и да говорим, че женският баскетбол бил зле, че мъжкият бил зле, гледам всички мачове и мога да кажа, че имаме доста прилично средно европейско ниво. По принцип договорът ми е без лимит и мога да го прекъсна, ако има нещо друго, което си заслужава. Не се виждам да живея там за постоянно, но със сигурност ще завърша годината до края на август и ще преценя, защото има и тук неща, които продължавам да опитвам да правя и проекти, които сме започнали с БУБА от преди и се надявам да ги довършим. Разбира се, че им помагам, чуваме се и с каквото мога помагам, защото като не съм тук е по-трудно, но искам да мине сезонът и да си направя равносметка.

- Следиш ли събитията в женското и в мъжкото първенство, какво очакваш от финалите?
- В Монтана част от момичетата, които миналата година направиха доста голямо израстване - Габриела Николова, Борислава Денчева и Александра Петрова сега са водещи играчи. Смениха четири чужденки, което за клуб като Монтана е доста добре, така че винаги може нещо да стане. При Берое плюс е, че има много добро българско ядро, а в България винаги ключово се оказва представянето на българите.

Турнирът за Купата на България ми беше много интересна, гледах мачовете. Радващо беше, че беше в София. Най-големият плюс за баскетбола мисля, че беше именно, че финалът беше в София и всички видяха, че има интерес. Ако има такива мачове, ще е пълна залата. Видях доста добри неща на Купата. Определено ми направи впечатление, че Левски беше най-подготвеният отбор. Много приятно съм изненадан. Просто за първи път виждам отбор, който на финала беше на 100 процента тактически подготвен и изиграха мача просто като по учебник. Поздравления и за треньорския щаб. Наистина бяха най-подготвеният отбор на турнира и специално за финала, а ЦСКА очакваха едва ли не от само себе си за спечелят Купата. От другите отбори Черно море ми харесва като млад отбор. Има доста играчи, с които се чуваме. Гледам и Берое, треньорът Бойко Миленков е мой много добър приятел. Не съм загубил връзка с българските треньори.