"Маркет линкс": Доверието към правителството е 45%

Доверието в правителството през юни е 45%, а недоверието - 30%. Това показват данните на социологическо изследване на агенция "Маркет линкс", разпространено до медиите. Доверието към парламента е 22%, а недоверието – 52%.

Месец и половина след встъпването в длъжност на кабинета Радев започват да се забелязват първи видими признаци на охлаждане на ентусиазма в обществото, свързано с надеждите, възлагани на новата власт и управляваща с мнозинство партия.

Първият знак за това е в достигането до плато на оценката за развитието на страната след резкия скок, последвал изборите, посочват от "Маркет линкс".

За месец кабинетът губи 11 пункта нетен рейтинг, като ключовото е, че вече доверие декларират под 50% от българските граждани.

"Тук трябва да се има предвид, че резултатите отразяват обществените нагласи преди представянето на бюджетната рамка, която провокира широки политически и експертни реакции. Този спад се случва на фона на запазване на нивата на заплащане в публичните сфери, мерки срещу високите цени и почти цялостен отказ от провеждане на реформи с ясни фискални цели."

От "Маркет линкс" отбелязват, че Народното събрание изглежда е в състояние да възстанови част от загубата на доверие, на която ставаме свидетели в последните седмици от работата на парламентите от 2021 г. насам.

Данните от проучването показват, че Румен Радев остава не само най-одобрявания политик, но и с рекордни стойности за министър-председател на България. Въпреки това и тук се вижда известна двойна негативна тенденция на увеличаване на гражданите, които декларират недоверие, но и намаляване на хората, които вярват в
премиера.

Българските граждани остават във висока степен на готовност за участие на изборите.

"Това можем да тълкуваме в позитивен аспект като повишена ангажираност с политическите процеси, но и развиваща се гражданска култура", се казва в проучването.

Въпреки проявленията на известен скептицизъм към действията на правителството и премиера, това не се отразява на електоралната подкрепа на "Прогресивна България". Дори напротив. Отчита ав известен спад на нерешилите за коя формация да гласуват, които основно се насочват към най-голямата политическа формация. Резултатът е около 2% по-висок дял в сравнение с предходния месец.

Останалите политически сили не отбелязват съществени изменения в електоралната си подкрепа и до голяма степен остават на нивата на изборните си резултати от април.

Първите седмици на редовния кабинет оставят смесени впечатления в обществото, като около 60% споделят позитивни нагласи. До голяма степен те са партийно оцветени, но въпреки това 10% от гласоподавателите на "Прогресивна България" приемат, че правителството прави грешки.

"Всеки десети приема за валидна тезата, че това управление ще продължи модела на управление срещу, който обяви, че се бори", сочи проуването.

Аргументите за тежко финансово наследство работят за над половината от българските граждани, а около 30% са на противоположното мнение, че това се използва като оправдание от новата власт. Едновременно с това една от популистките инициативи на кабинета разделя обществото в неговата оценка. "Кошница с грижа" не успява да спечели популярността на мярка, насочена към намаляване на цените на стоките от първа необходимост и е пример, че гражданите остават критични към подобни политики, показва проучването.