МИТОВЕ И ИСТИНИ

Естония, Литва и Хърватия след приемането на еврото - какво се случва със страните след промяната на валутата?
Твърдение:
През последните месеци в социалните мрежи често се споделя твърдението, че „всяка държава, която влезе в еврозоната, обеднява“. Потребители в различни платформи твърдят, че след въвеждането на еврото цените скачат рязко, заплатите не догонват инфлацията, а хората живеят по-зле отпреди. Според тези публикации, еврото „унищожава местните икономики“ и „вдига стандарта само на елита“.

Тъй като България се подготвя за присъединяване към еврозоната през 2026 година, подобни твърдения отново се разпространяват активно. За да проверим дали са верни, разглеждаме трите последни държави, които вече приеха еврото — Естония (2011), Литва (2015) и Хърватия (2023).

Естония (2011)
След въвеждането на еврото инфлацията остава под контрол, а икономиката расте стабилно. Данните на Евростат показват, че реалният доход на глава от населението се увеличава с над 60 процента за десет години. Безработицата спада, а чуждите инвестиции в страната нарастват благодарение на финансовата стабилност. Средната заплата почти се утроява между 2011 и 2021 година. В първите месеци има леко поскъпване на част от основните стоки, но ефектът е временен и не води до реално обедняване на населението.

Литва (2015)
При въвеждането на еврото цените на стоките и услугите се повишават умерено, но реалните доходи растат по-бързо. Средната заплата се увеличава от около 550 евро през 2014 година до над 1100 евро през 2024 година. Инфлацията в първите години след присъединяването остава ниска – около 2 до 3 процента. Литва се превръща в една от най-бързо развиващите се икономики в Европейския съюз, а покупателната способност на населението се повишава с близо 40 процента.

Хърватия (2023)
През първите месеци след въвеждането на еврото се отчита краткотрайно поскъпване на някои услуги, основно в ресторанти и малки магазини, но инфлацията започва да се успокоява още през втората половина на годината. Средната заплата нараства от 1030 евро в края на 2022 година до около 1200 евро през 2024 година. Икономиката продължава да расте с близо 3 процента, а туризмът отбелязва рекорден сезон. Според проучване на Евробарометър, повече от две трети от хърватите вече не усещат негативен ефект от промяната.

Общ анализ:
И в трите страни икономиката расте, доходите се увеличават, а инфлацията се стабилизира след първоначалния преход. Няма доказателства, че въвеждането на еврото води до трайно обедняване. Напротив – стабилната валута, по-ниските разходи за обмен и по-голямото доверие на инвеститорите подпомагат растежа. Краткотрайното поскъпване е естествено при всяка голяма промяна, но ефектът изчезва след първата година.

Заключение:
Твърдението, че страните, които влизат в еврозоната, обедняват, е невярно. Фактите от Естония, Литва и Хърватия показват обратното – доходите нарастват, инфлацията се стабилизира, а икономиките се развиват устойчиво. Еврото само по себе си не прави една държава по-богата, но дава стабилност, сигурност и по-добри условия за развитие, когато е подкрепено с разумна икономическа политика.