Млада учителка в Благоевградско е майстор на мозайки

На пръсти у нас се броят майсторите на картини и пана от мозайки, било то за закрити помещения или за фасади на сгради. А единствената авторка на този тип декоративно творчество в Благоевградска област е млада учителка по изобразително изкуство - Димитрина Гошева. Нейното ателие е в благоевградското село Айдарово. Произведенията й красят няколко училища в града, десетки черкви, офиси и домове.

Къщата на Димитрина Николова е различна, не е като останалите в селото. На входа ни посреща голяма мозайка с изображение на дракони - сякаш пазещи ценното мозаечно изкуство.

"Два дракона, които са заимствани от императора в Китай. Там всъщност видях преди 5 години на едно мое посещение, една уникална стена, на която имаше 9 дракона. Толкова много ме впечатлиха, че имах желанието част от този мотив да бъде и на моя двор", разказва Димитрина.

300 мозайки е сътворила с ръцете си за 17 години и всичките са различни по размер и сюжет - цветя , животни, портрети на хора, дори и икони. Много от паната са поръчани за определени поводи от хора, които харесват пресъздаването на детайли, чувства и емоции с малки камъчета.

"Неговото желание, приемам го един вид, като мое желание и наистина искам да направя това, а не представлява тежест, че сега трябва да правя точно това. А напротив. Приемам го, като задача номер 1", допълва още учителката.

Всяка една творба превръща в уникална, като използва различни материали, които подчинява на собственото си въображение. В това ателие няма еднакви произведения.

"Може би отстрани се вижда, че като изкуство е едно и също - всичко е направено от камъчета. Но дори и обработването на всеки отделен елемент, на триъгълничета, на квадратчета, в зависимост от това, какво преливане искам да направя, всичко е много относително и много специфично", обяснява Димитрина.

Няма трудна или сложна мозайка, важен е образът, който ще се претвори, да бъде изразителен. А експресивността му се постига с различните по форма и размери камъни, които се ползват.

"Обикновено работя с керамика, тя е най-достъпна като материал, най-лесно се намира. Това пред мен е смалта, която си доставям от Гърция. Специално ходя, за да си избера цветовете, това е златна смалта, която влагам в ореолите на иконите. В нея има 24-каратово покритие злато и това са едни по-скъпи материали. Естественият камък, който също е достъпен към този момент, и като цветове и като многообразие. И за обработка не е чак толкова труден. Но пък при него мащабът на работата трябва да бъде по-голям. Може да се моделира самото камъче на машината. Тя е специална, предназначена за мозайка за тази цел. И съответно може да бъде обработено камъче с различен размер, обработката чрез машината на отделните модулчета - не е трудно, не е сложно, не изисква усилие", разказва учителката.

Тънкостта и сръчността да обработва всяко камъче е придобила от свой преподавател в университета, а сега иска да предаде занаята на своите ученици.

"Бавен процес е, но пък учениците пазят тези техни работи много дълго време след това, защото знаят, колко много труд са вложили, за да го направят. Желание, за да се получи една такава работа", завършва разказа си тя.

Сега работи върху пано, което ще бъде едно от най-големите й произведения с височина 2 метра и широко 4. Тези мащаби са й необходими, за изобрази красотата на Пиринския край и местния фолклор.

Репортер: Ирина Николова