Монреал 24 юли 1976: Българските състезатели печелят 9 медала от Олимпийските игри

24 юли е исторически ден за българския спорт. На този ден състезателите ни печелят 9 медала от Олимпийските игри в Монреал 1976 г.

При дебюта на дамското гребане на най-големия спортен форум българките правят истински фурор, като завоюват три медала, от които два златни. В рамките на 2 часа 9 българки печелят отличия. Първо - четворката с кръмчия - Гинка Гюрова, Лиляна Васева, Рени Йорданова, Марийка Модева и рулеви Капка Георгиева стават вицешампионки. Те пропускат пред себе си само лодката на Германската демократична република.

Половин час по-късно двойката скул Здравка Йорданова и Светла Оцетова стават първите жени от България, спечелили олимпийско злато, като побеждават големите фаворити - двойките на ГДР и СССР.

Здравка Йорданова и Светла Оцетова са родени в една година - в края на 1950 г. И двете са зодия Стрелец. Оцетова започва с година по-късно от Йорданова. Тренират в ЦСКА с личен треньор Красимира Жекова. Първоначално гребат в четворка, като най-много са забележките към Оцетова, която често плаче заради неспособността си да се справи. Наваксва трудно. В двойка ги събира националният треньор Николай Здравков. Първият им голям успех е бронз от световното първенство през 1975 година. Големият им шанс идва с назначаването на руснака Виктор Дорофеев за техен личен треньор. Той им дава комфорт, оказва се специалист в детайлите - съобразява техните специфики, непрекъснато прецизира начина им на работа и гребането им значително се подобрява. Гребците заминават за олимпийската столица Монреал един месец преди игрите за аклиматизация. Идва време и за олимпийската надпревара.

Още в серията Здравка Йорданова и Светла Оцетова дават отлично време - трето в историята и се класират директно за финала.

„Ние имахме един треньор, който беше голям психолог, руснак – преди старта само ни каза: „Направете това, което можете, а вие можете“, и това даже сега като го казвам настръхвам и „Имайте настроение“, това, което е едно от важните неща – да имаш настроение да се състезаваш. И ние имахме чувството, че го правим заради него“, споделя Светла Оцетова.

Там разбират, че трябва да стартират без разгрявка. Затова решават да направят фаулстарт и да гребат почти до първите 250 метра от дистанцията, за да си осигурят необходимото раздвижване. Получават сериозна забележка от президента на Международната федерация по гребане Томас Келер, но пък застават по-подготвени за надпреварата.

„Беше важно да тръгнем добре и именно за това ние работехме страшно много – за синхрон и за изключително бърз старт. Мисля, че нямаше кой в света да ни вземе старта“, добавя Здравка Йорданова.

Светла Оцетова допълва:

„Бяхме пословични за много добър старт, което беше благодарение на Здравка, защото аз бях, по-бавна, по-заспала, по-трудно тръгвам, за сметка на това във втората половина на дистанцията, в която наваксвах.“

Когато стартът е даден, българките взимат инициативата още в началото и трупат методично своя аванс. Пресичат финала с близо две лодки аванс пред ГДР. Трети, далеч назад остават представителките на Сборная. Радостта е огромна - стават първите жени - олимпийски шампионки на България.

„Дори и на стълбичката все още не го осъзнавахме. За това говорят и едни безкрайни усмивки, но вътрешно не може да се осъзнае толкова бързо – просто си щастлив“, спомня си Здравка Йорданова.

Светла Оцетова в предаването "Зала на славата"

Здравка Йорданова в предаването "Зала на славата"

След игрите двете имат много силни години - печелят световната титла през 1978, както и две среърни отличия от световни първенства. За олимпийските игри в Москва 1980 нещо в подготовката им не е наред и пристигат в олимпийската столица буквално изцедени. Германките взимат своя реавнш, а българките завършват четвърти. Това е последното голямо състезание за олимпийските шампионки. Извън спорта те имат впечатляващи кариери. Здравка Йорданова е спортен журналист и председател на федерацията на спортистите-ветерани. Светла Оцетова завършва архитектура, като защитава дипломната си работа два месеце, преди да спечели олилпийската титла. Специализира в проектиране и изграждане на гребни канали, включително на олимпийските от 1996 до 2028 година.

Още неотшумели емоциите от първата титла за българското гребане, още една българска двойка триумфира със златото в Монреал през 1976 и смайва света.

Сийка Келбечева и Стоянка Груйчева печелят финала на двойка без рулеви. Келбечева започва късно с този спорт - едва на 19, като студентка в Пловдивския университет. След като пробва други спортове Груйчева започва с гребане на 17. В една лодка ги събира националният треньор Николай Здравков през 1974г. Двете бързо се сработват, а на световното първенство през 1975 остават на стотни от бронз - четвърти. Преди игрите в Монреал им назначават за треньор съветския специалист Виктор Дорофеев. Посрещат го на нож, защото никога не е бил гребец, а идвал от ски-бягането. Той пък се оказва с око към детайлите. Освен с физическата им подготовка успява да прецизира и важни моменти от гребането. Когато усещат, че стават по-добри, разбират, че може и да имат шанса за нещо повече на олимпийските игри. В серията си остават втори след представителките на ФРГ, които се класират директно за финала. Българките трябва да минат през репешаж, за да намерят място в последната фаза на състезанието. В репешажа поднасят голям изненада, побеждавайки двойката на ГДР. На старта на финалната гонка лодките на Западна и Източна Германия си отправят люти закани, но в битката по между си изпускат българската лодка. Келбечева и Груйчева имат тежко състезание, чиито последни метри са смазващи. Толкова са изтощени, че не могат да излязат от лодката след финиша. Не могат да повярват, когато разбират, че току-що са станали олимпийски шампионки. Така за втори път в рамките на два часа английската кралица Елизабет се изправят на крака при изпълнението на българския хим н чест на нашите олимпийски шамипонки.

„Точно в този момент не знаехме, че сме първи. Просто в този момент от брега наши приятели – нашите съотборници и колеги започнаха да викат и да ни приветстват“, коментира Сийка Келбечева.

Стоянка Груйчева добавя:

„Чух виковете на колегите отстрани, но понеже беше с фотофиниш – не може точно да се определи, тъй като бяхме четири лодки на една линия с много малки разлики.“

„Погледнах светлинното табло и аз видях, че в долния десен ъгъл изписваха България. Това означаваше за мен, че сме първи. Успяхме да вдигнем английската кралица на крака, защото свириха българския химн и всички трябваше да станат, та даже и английската кралица“, спомня си Сийка Келбечева.

Сийка Келбечева в предаването "Зала на славата"

Година по-късно българките са скандално ощетени, след като са дисквалифицирани финала на световното първенство след втори фаулстарт.

Двете спористистки решават да си дадат почивка и да посветят следващите години на своите семейства. Раждат първите си рожби. Събират се отново през 1979 година с идеята да се подготвят отново заедно с треньра Дорофеев за олимпийските игри в Москва 1980. В серията са трети след изненадващия лидер СССР и лодката на ГДР. Промушват се през репешажа отново с трето място, което им дава право да се борят за отличията. Във финала титлата е за ГДР, среброто - за полякините, а българките успяват да изпреварят Румъния и ССР за бронза. След успеха Келбечева приключва със спорта, а Груйчева се опитва няколко години да открие точната си партньорка, но не успява и се отказва.

Стоянка Груйчева в предаването "Зала на славата"

Часове по-късно в залата по борба шестима българи се окичват с медалите в борбата класически стил.

В категорията на най-леките – до 48 килограма първото отличие за страната ни носи Стефан Ангелов. Бронзовият медалист от предишните игри в Мюнхен през 1972 г. се бори успешно до четвъртия кръг, като няма нито една загубена точка. В решителна среща той се изправя срещу олимпийския шампион Георге Берчеану от Румъния и губи в изключително напрегната схватка с 3:4 точки. В борбата за медалите влиза и европейския първенец Алексей Шумаков от Съветския съюз. Ангелов се бори мъжки, но претърпява поражение отново с 1 точка – 4:5. В директна битка Шумаков побеждава Берчеану и се окичва със златото. Румънецът остава със сребро, а Ангелов дублира постижението си от преди 4 години с бронзово отличие.

При 82-килограмовите „класици“ се състезава Иван Колев. Роденият в Чирпан борец е световен шампион от Техеран през 1974 г. и двукратен европейски първенец в по-долната категория – до 74 кг. Месеци преди олимпийското си участие, той печели бронз от шампионата на Стария континент, вече в новата категория. В първите си три срещи той успява да постигне успех. В четвъртата си схватка Колев се изправя срещу съветския борец Владимир Чебоксаров – европейски шампион от 1975 г. и претърпява поражение със 7:14 точки. Само чудо може да донесе злато на българина. В решителна среща той се изправя срещу Момир Петкович от Югославия, постигнал успех по-рано над съветския състезател след равенство в точките и съдийско решение. В преследване на златните си амбиции Петкович е категоричен и след 9:5 взима титлата, Чебоксаров завършва със сребро, а за българина остава бронзовото отличие.

В по-горната категория до 90 килограма се бори Стоян Николов. Състезателят от подбалканското градче Златица е европейски шампион 4 години по-рано в Катовице и има два сребърни и бронзов медал от световните първенства между Олимпийските игри през 1972 г. и 1976 г. Големият му съперник е непобедимият съветски състезател Валерий Резанцев – олимпийски шампион от Мюнхен 1972, петкратен световен и трикратен европейски първенец. От появата си на големия тепих Резанцев няма загуба на големи шампионати. В схватката между двамата руснакът повежда с 3:0, след което Николов изравнява. Във втората част борбата продължава точка за точка, като 40 секунди преди края българинът повежда, но 7 секунди преди сирената получава предупреждение от съдиите и отсъдената точка възстановява равенството, което по тогавашните правила облагодетелства Резанцев и той печели победата. В директна битка за среброто Стоян Николов надделява над поляка Чеслав Квиечински. Две години по-късно Николов достига до заветната световна победа – на шампионата на планетата в Мексико.

При 100-килограмовите в Монреал битката за олимпийското злато е между двама световни шампиони – българина Камен Горанов, победител от 1975 г. в Минск и златния медалист от 1973 г. и 1974 г. Николай Балбошин от СССР. Двамата се срещат още във втория кръг на надпреварата. За жалост на Горанов изходът на схватката не е в негова полза. След няколко предупреждения българинът е дисквалифициран заради пасивност. Това отваря пътят на Балбошин към златото, който не губи точка до края на състезанието. Горанов печели среброто след победа в последната си среща с 6:2 точки над поляка Анджей Скжидлевски.

Последният медал печели Александър Томов, който без съмнение е един от най-успешните български спортисти в историята. Това твърдение е подкрепено от впечатляваща статистика. Той има пет световни и пет европейски титли. Спечелил е общо 17 медала от големи първенства, в които има 40 победи с туш. Олимпийската му история е достойна за филм - има три олимпийски отличия - сребърни от игрите в Мюнхен- 1972 г., Монреал -1976 г., Москва-1980 г.. На два пъти - в Монреал и Москва гордо води делегациите и на церемониите по откриване, носейки българското знаме. За утвърждаването на Александър Томов на международния тепих огромен е приносът на двукратния олимпийски шампион Боян Радев, който прави с него сериозни тренировъчни борби. Когато Томов става за първи път номер 1 в света - на първенството в София през 1971 година, Радев го понася на раменете си.

Александър Томов в предаването "Зала на славата"

В качеството си на световен първенец и актуален европейски шампион Томов дебютира на олимпийски игри в Мюнхен’72 в супертежка категория на класическия стил. Негов основен съперник е съветският борец Александър Рошчин - вицешампион от олимпиадите 1964 и 1968. Класирането се определя от акумулиране на загубени точки. След четири кръга в битката остават Томов, Рошчин и румънеца Виктор Долипски. Румънецът е победен и от двамата и така заради загубата на Томов от Рошчин във втория кръг победата е за съветския борец, а българинът остава със сребърно отличие.

За втория си олимпийски турнир в Монреал 1976 година Томов е големият фаворит. Той пристига като трикратен световен и трикратен европейски шампион. В спора за титлата Томов трябва да се справи със съветския борец Олександър Колчинский, срещу когото има шест поредни победи, но губи олимпийското злато след съдийско решение и отново е втори.

В Москва’80, сценарият за финала се повтаря - отново съдийско решение в полза на Колчински и Томов добавя трето сребърно отличия към олимпийската си колекция. В желанието си да спечели жадуваното олимпийско злато Томов продължава спортния си път, но бойкотът на игрите в Лос Анжелис 1984 г. му отнема тази възможност. Финалният щрих във впечатляващата му кариера е европейската титла, спечелена в олимпийската 1984 година.

Последният девети олимпийски медал на 24 юли преди 50 години печели Трендафил Стойчев във вдигането на тежести. В категория до 82,5 кг. на подиума излизат двама българи – световният шампион от 1974 г. Стойчев и едва 19-годишният Благой Благоев. Срещу тях най-големият им съперник е съветският тежкоатлет Валери Шари – световен шампион от 1975 г. и носител на два златни медала от европейски първенства. В изхвърлянето и тримата завършват с по 162,5 кг, а Шари повежда заради по-ниското си лично тегло. Във второто движение – изтласкването Благой Благоев прави три успешни опита, най-добрият на 200 кг. Шари и Стойчев излизат в директна битка за златото на 202,5 кг. Съветският щангист се справя с тежестта и триумфира със златото с двубой от 365 кг. Стойчев не успява в последния си опит и остава трети с 360 кг, на 2,5 кг. зад Благоев. Впоследствие среброто на Благоев е отнето след положителна допинг-проба и Стойчев печели среброто. Благой Благоев продължава изключително успешната си кариера, като печели сребърен медал на Олимпийските игри в Москва през 1980 г. Той завоюва и три световни и четири европейски титли, два пъти е носител на световната купа, два пъти /през 1982 и 1983 г./ е обявяван за щангист № 1 в света за годината от Международната федерация по вдигане на тежести. Поставил е 18 рекорда на планетата.

От 17 до 31 юли Българската национална телевизия ще възстанови спомените за изключително успешните за страната ни Олимпийски игри в Монреал през 1976 г. 50 години по-късно обществената медия ще ви разкаже за победите на българските спортисти, спечелили 6 титли и общо 22 медала и поставили отбора ни на 7-о място в класирането по отличия.