Светла Оцетова в предаването "Зала на славата"

Светла Оцетова е поредният голям български спортист, който влиза в Залата на славата на БНТ.

Тя е олимпийска шампионка по академично гребане. Заедно със своята партньорка Здравка Йорданова печели златен медал на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. в дисциплината двойка скул. Стават световни шампионки в Хамилтън 1978, както и световни вицешампионки в Амстердам 1977 и в Блед 1979. Двойката има във визитката си още бронз от първенството на планетата в Нотингам 1975 и 4-то място на Игрите в Москва 1980.

През годините заема ръководни длъжности в Международната федерация по гребане и се ползва с огромен авторитет в този спорт.

"Семейството ми по майчина линия бяха спортисти. Майка ми даже се е готвела за Олимпиада на петобой. Тя беше тази, която поддържаше стремежа да се занимаваме със спорт аз и сестра ми. Аз се закачих, сестра ми по-малко. Три години подред бяхме републикански шампиони на двойка. Аз самата започнах първо с плуване, бях състезателка към Спартак. И както се случва понякога, заболях и ми забраниха да се занимавам повече с плуване. И тогава се оглеждах за някакъв друг спорт. И такъв се оказа гребането, което единствено приемаше на тази възраст нови състезатели. Аз тогава вече бях на 15-16 години. Това става 1966 година", започна разказа си Светла Оцетова.

"Първата ми треньорка се казва Красимира Жекова и тя ми остане и до края. И тя дойде в Строителния техникум и попита кой иска да се занимава с гребане. Аз съм от Панчарево, отидохме на гребната база. Сложиха ме в една лодка и беше ужасно. Когато свърши това мъчение и излязохме и ми казаха след два дни да си тук. И пак така от скромност и от притеснение да не засегна и да не създам трудности, отидох и на втората и на третата тренировка. Бях много несръчна, непрекъснато ми се караха, аз ревях, докато дойде един ден, в който ме сложиха да запуша една дупка, така както казвахме ние, на липсващата състезателка и победих. Това беше първото и го помня от старта до финала", сподели олимпийската ни шампионка.

"Първата година, когато станахме първи и всички за награда ги заведоха на лагер на морето. Аз обаче, защото бях нова и счетоха, че не съм допринесла за успеха и ми казаха, че за мен място няма. Аз много се обидих и казах тогава, може ли един ключ от хангара и аз ще идвам и ще си тренирам сама. Това сега вече е невъзможно, без треньор не можеш да излезеш на вода, но тогава можеше. Аз всеки ден отивах, отварях, изваждах лодката, тренирах, наблюдавах много нашите Верка Алексиева и Миглена Тошева. Много красиво гребяха и много ми харесваше начина, по който вкарват греблата и изкарват от водата и много исках, и аз така да се научи и това по цял ден. И когато се върнаха другите от лагера на морето, аз вече бях по-добра от тях. И тогава вече си заслужих мястото в отбора", спомни си Оцетова.

"На следващата година, когато станахме първи, бяхме включени в националния отбори. 1975 година всъщност Николай Здравков, нашият треньор реши да ни пробва на двойка. И интересното е, че даде да ни тренира един треньор Виктор Дорофеев, руснак, който го бяха поканили да помогне на българското гребане, но му дадоха най-слабите лодки, които бяхме ние. От най-непереспективните лодки той направи два златни олимпийски медала. Сложното при мен беше, че аз влязох да следвам архитектура. Архитектура задочно няма, трябваше да ходя на лекции, трябваше да си чертая чертежите и тогава Здравков ми каза, избирай или училище, или спорта. В същото време ме натиснаха от Университета и те същото ми казаха, избери едното или другото", спомни си Светла Оцетова.

"И не беше никак лесно, между лекциите тренирах на стадиона, имаше и гребен басейн там, а пък Университетът е точно срещу стадиона. Имах прозорец от 2 часа и в тези 2 часа отивах, правех една тренировка, свършват ми лекциите и с колата на Панчарево, излизах и тренирах. И така сама тренирах по-голямата част от времето, но се явявах на контролните. И когато се класираш на контролно, вече си заслужаваш мястото в националния обор. Никак не беше лесно. 1976-а май месец защитих дипломна работа и юли месец станахме олимпийски шампионки в същата година", разказа именитата ни спортистка.

Тя се върна и към деня, в който печели златото на Игрите в Монреал 1976 в тандем със Здравка Йорданова.

"Като се събудихме, ние много искахме да сме на попътен вятър, защото бяхме по-леки от нашите конкуренти. Но вятърът се обърне насрещен. Изобщо не в наша полза, защото рускините бяха с по една глава над нас и с по 20 кг сигурно повече. Което е голям плюс при насрещен вятър. Каналът е много тесе. Тоест имахме избор да загряваме, да тичаме по брега и тогава със Здравка измислихме една хитрина, за която може би щяха да ни декласират. Направихме фалстарт и гребахме 200 метра сигурно. Върнахме се обратно и много ни се караха и ни наругаха здраво, но нищо, не ни наказаха, защото на втория старт вече внимавахме. Но бяхме като изстреляни на старта после, на видеото точно се вижда. И ги повеждаме още от самото начало и не дадохме никой да мине някой пред нас", разказа Светла Оцетова.

"Със съпруга ми се запознахме в Москва 1980 г., той беше състезател по конен спорт. После се видяхме на срещата на Тодор Живков с медалистите и от приказа на приказка така... Всъщност 1981-а година е последното ми състезание, като състезател. Почнах да тренирам конен спорт, което обаче не може, когато чакаш дете, и като дойде този момент, до там с конния спорт", обясни тя.

След края на състезателния си път, Светла Оцетова има забележителна кариера и като архитект. Българката е проектирала над 79 гребни канала по света, включително 11 олимпийски съоръжения.

"През 1979 година, още бях състезателка, бях поканена да стана член в Комисията на жените. Аз не проявих никакъв интерес и казах, ако може нещо техническо, защото аз съм архитект и нека да е нещо, с което мога да допринеса. Тогава ми предложиха в Техническата комисия да влеза, и всъщност от 1979 година съм член на Техническата комисия на Международната федерация по гребане", завърши разказа си Светла Оцетова.

Вижте предаването във видеото!