Силвия Германова в предаването "Зала на славата"

Легендарната баскетболистка Силвия Германова е поредният голям български спортист, който влиза в Залата на славата на БНТ.

Германова е олимпийска вицешампионка от игрите в Москва през 1980 година.

В спорта навлиза като лекоатлетка и се подготвя при треньора Митко Тодоров. През 1973 г. специалистът Христо Костов я привлича в баскетбола.

"Тренирайки на стадион "Христо Ботев" в Пловдив, баскетболните кортови бяха зад атлетическите писти и треньорът по баскетбол Христо Костов, явно ме е забелязал. Отказвайки се от леката атлетика, той започна да ме преследва непрекъснато да започна с баскетбол. Аз не исках. Но в продължение на две години този човек не се отказа", започна разказа си Германова.

"И една вечер баща ми се прибира и казва ти ще играеш баскетбол. Казвам не, аз приключих със спорта. Той казва не, ще играеш баскетбол. Но и допълни, но и ще учиш. И така започнах. И за едно лято надминах момичетата, които тренираха от няколко години. Значи все пак беше хванал в мен някаква даденост, която ми даваше да прогресирам по-бързо от другите. Той ме научи за едно лято да чувствам топката. Никога не ме е учил да играя в защита. В защита съм се учила да играя сама", разказа тя.

До 1982 г. играе в пловдивския Академик, след което преминава в Левски-Спартак.

"Много бързо започнах да играя при жените на Академик. Аз не съм от състезателите консуматори, тъй като бях много отскоклива, събирах доста топки, можех и да подавам. Върших си добре работата, затова се опитваха много често, почти винаги, да ме привличат в женския отбор. След Академик, доста от моите колежки заминаха за София, аз останах да си довърша кандидатстването, в българска филология ме приеха, останах да си довърша образованието. След това реших да отида към столицата. В столицата се интересуваха от мене Славия, Левски-Спартак, Перник се интересуваше от мен. Реших да отида в Левски-Спартак, в която бях последната брънка на този отбор, който имаше една почти 10-годишна хегемония върху българския баскетбол", сподели Германова.

Със "сините" става европейска клубна шампионка през 1984 г., шест пъти шампион на страната и шест пъти носител на националната купа.

От 1990 г. до 2002 г. се състезава за Вильорбан, Маринян, СМЮК и Бенгали във Франция, където е избрана между 10-те най-добри чужденки, играещи във френския шампионат.

"Доста момичета тръгнаха по чужбина. Тогава нямахме право да отидем да играем в чужбина преди 28 години, което е абсолютно нормално, тъй като държавата влага в теб, изгражда те и като състезател, и като личност, което помага изключително много. Заминах за Франция 30 годишна, 1989 година, и нямало е никакви идеи от моя страна да ходя да играя в чужбина", спомни си тя.

Под ръководството на Иван Гълъбов играе в националния отбор в продължение на 9 години. Капитан е на националния отбор, спечелил сребърните медали на европейското първенство във Виченца и Тревизо през 1985 г. Участва и на континенталния шампионат в Баня Лука през 1980 г. и Анкона – Сенегалияпрез 1981 г., на които българките заемат пето място. Играе и на две световни първенства – през 1983 г. в Бразилия има 6-то място и през 1986 г. в СССР завоюва 7-мо място.

"Спортът ме изгради като човек. И това ми помогна да мога аз по същия начин да изградя децата си. Мисля, че в развитието на една личност, освен образованието, трябва да има и малко здрав дух в здраво тяло. Може да звучи шаблонно, но мисля, че докато свят светува, това трябва да бъде така. Спортът ми даде силата, когато има проблем, да надскоча този проблем, а не да се сгъна. Мисля, че спортът трябва да бъде една национална политика", заяви Германова.

Хладнокръвие, талант и отдаденост - три думи, които превръщат Германова в една от най-обичаните баскетболистки.

Вижте предаването във видеото!