Върхът в кариерата на Здравка Йорданова са Игрите в Монреал 1976, където печели златен олимпийски медал заедно със Светла Оцетова на двойки скул.
Олимпийската шампионка в гребането на двойка скул Здравка Йорданова е поредната легендарна фигура от българския спорт, която влиза в Залата на славата на БНТ.
Йорданова стига до златния медал в тандем със Светла Оцетова на Игрите в Монреал 1976, като двете завинаги ще останат в историята на България като първите олимпийски шампионки при жените.
Пътят на Йорданова минава през няколко различни вида спорт.
"Започнах със лека атлетика. Там обаче доста бързо ми доскуча. След това преминах през баскетбол. По-дълго останах във волейбола, може би около две години. И след това попаднах на един моряк, който ме заплени с морски истории, лодки. И така започнах да тренирам от януари до април, без да знам изобщо какво представлява спорта гребане, какво е това лодка. Аз ходех всеки ден на тренировка. Той беше толкова занимателен, разказваше ни разни истории. Водихме общо физическа подготовка, игри и всичко останало, което беше достатъчно забавно, за да ни задържи и да ни кара всеки ден да ходим на тренировки", разказа Йорданова.
За пръв път се докосва до лодка по време на лагер в Панчарево и веднъж влязла в нея, не излиза оттам до края на кариерата си. Първата ѝ треньорка е Красимира Жекова.
Още при дебюта си при девойките Здравка Йорданова и нейните съотборнички печелят титлата, а оттам младата състезателка получава предложение да стане част и от четворката при жените.
"Лесно ми се отдават нещата. Така беше и с гребането. Не съм имала такива катаклизми, един спортист се изгражда много години, но някак си веднага ми пасна. Единствената дисциплина, в която не съм се състезавала, е двойка без рулеви", сподели гребкинята.
В своето развитие като състезател бившата гребкиня признава, че голямо отражение има и легендарният наставник Николай Здравков - Бизона, под чието ръководство България постига най-големите си успехи в гребния канал в периода 1970-1990 г.
"Той беше епоха в този спорт. Естествено беше да има отражение и върху моето развитие като състезател. Защото между 70-та и 90-та година той беше факторът, който доведе гребането до върха в световен мащаб. За първи път стигнахме до олимпийски титли, за първи път стигнахме до световни титли. И всичко това беше свързано с неговото име. Трябва да кажа тук, че големият шанс на жените беше тази Олимпиада в Монреал, на която за първи път в програмата включиха и жени. И това беше шанса ми, историческият шанс да се запишем като първите жени олимпийски шампионки на България", спомни си тя.
За Здравка Йорданова върхът в кариерата й е Монреал 1976 и спечелването на златния олимпийски медал заедно със Светла Оцетова.
В допълнение към олимпийското злато Йорданова и Светла Оцетова записват още редица успехи на двойка скул, като имат спечелени златен, сребърен и бронзов медал и от световни първенства.
"Всичко, което правиш, начинът по който живееш е пречупен през идеята на мечтата, която си поставил и целта. Тъй като мечтата вече беше свързана с олимпийска титла, естествено, всяка стъпка надграждаше и трябваше да доведе до тази титла. За мое щастие този тежък път доведе до успешна реализация, защото има много други, включително и моите съотборници, които положиха не по-малко труд, но нямаха този шанс. Аз може да се каже, че съм щастлив човек, защото избирайки впоследствие професията спортен журналист, аз останах близо до спорта. И така до ден днешен продължавам да бъда част от спорта", завърши разказа си олимпийската ни шампионка.
Гледайте предаването във видеото!
Деница Сачева: Няма да участваме в съставяне на друг кабинет в рамките на 51-вото Народно събрание
Чуй новините
Подкаст
