Александър Томов в предаването "Зала на славата"

Александър Томов е петкратен световен шампион, носител на три олимпийски медала, петкратен европейски шампион по борба класически стил.

Легендата на българската борба е поредният герой в предаването на БНТ 3 "Зала на славата".

Роден е на 3 април в село Склаве, Благоевградско. Първата му световна титла е и най-ценната му, тази в София през 1971 година. На пръсти се броят българските спортисти с такава богата колекция от медали. От 70 победи в кариерата му, 40 завършват с туш. Успехите на Александър Томов го водят от тепиха в родното село до Залата на славата по борба в Съединените Щати.

За тези 55 години той остава верен само на един клуб – Левски.

"Имаше момчета, които учихме заедно. Те викат, Сашо, дай да тренираш борба. И аз викам, добре, но не съм тренирал, не знам какво е. И отидохме в залата на Калоян и там беше бате Весо Маринов, който ме запали. И при него станах републикански шампион за юноши. И впоследствие, борбата ме обзе. Имаше моменти, когато се контузих първите години, да се откажа, защото се страхувах от баща ми и майка ми, да не ми се карат, за какво си отишъл там, да учиш или да се бориш. В клуба имаше много силни борци, които бяха в Спартак. И след това станахме Левски Спартак, и аз покрай тях изразнах, за да мога да бъда това, което съм постигнал с тези успехи", спомни си Томов.

Той определя като най-ценен медал златото от световното първенство в София през 1971-а. Повече от 35 000 души на Националния стадион в София гледат битките.

Александър Томов е един от най-изявените борци в света в класическата борба. Повечето от победите му са завършвали с туш.

"Това беше 73-та година в Техеран. Там имаше също добри борци, които бяха се класирали. Най-вече суплеса ми се отдаваше. Минута, две, секунди, и аз ги хвърлях. И така ги побеждавах с туш", разказа Томов.

В богатата колекция от медали на легендарния Александър Томов липсва само злато от олимпийски игри. Той е трикратен олимпийски вицешампион при най-тежките - на Игрите в Мюнхен 1972, Монреал 1976 и Москва 1980.

На въпроса кое е било водещото за него по пътя към успеха, той отговори:

"Това е трудът на тепиха. След като завършим тренировката, аз си работих допълнително, допълнителни неща, дори и за сила, дори и за техника, и това още повече ми е давало дух, за да имам възможност да постигам тези успехи."

Александър Томов е един от първите, които попадат в Залата на славата по борба в САЩ.

"Славата като слава не тежи нищо. Тежи уважението на хората, които те срещат и ти казват "Ей, Сашо, браво!", сподели легендарният спортист.

Какъв ще беше да бъде Александър Томов, ако не беше борец?

"Щях да бъда металург, тъй като аз отидох да уча металургия в Кремиковци и оттам пътят ми тръгна в борбата", разкри той.

Александър Томов остава легенда в българската и световната класическа борба. С невероятния си хъс да побеждава в битката за медали. Той е пример за подражание на поколенията в този спорт.

Вижте предаването във видеото!