С откриването на паметна плоча в София и панихида в храм „Св. Николай Софийски“ бeше отбелязана 81-годишнината от събитията във Вардарска Македония през 1945 година, известни като Кървава Коледа или Кървав Божик.
Жестокостите от 7 януари 1945 година във Вардарска Македония бележат съдбата на македонските българи и остават в историята като Кървавата Коледа. Те са и част от поредица от репресии срещу тези с българско самосъзнание в Титова Югославия. Без съд и присъда хиляди биват преследвани, малтретирани и избивани. Под ударите на властта попадат учители, свещеници, граждани, заподозрени, че се определят като българи. А броят на жертвите и до днес не е официално установен.
Снимки: БТА
Милена Милотинова, журналист: "Тези събития са една мрачна страница от историята, но историята трябва да се знае и да се помни, защото историята винаги има рефлекси и върху днешния ден. Цялата истина трябва да се узнае и затова трябва да се отворят архивите на Комунистическата ДС в Скопие, нещо, което е записано в един от двата протокола от договора от 2017 г. между София и Скопие, договор, който е и част от преговорната рамка на РСМ за ЕС."
81-годишнината беше отбелязана с панихида в столичния храм "Св. Николай Софийски" и с откриването на паметна плоча.
Проф. Георги Николов, председател на Македонски научен институт: "Днешният ден е тъжен повод да почетем паметта на хиляди загинали македонски българи. Това, което е станало преди 45 години, за съжаление, не е спряло и досега. Отделни хора с българско самосъзнание са непрекъснато нападани, физически, тормозени."
Люпчо Георгиевски, председател на сдружението Културен център "Иван Михайлов" в Битоля: "По време на комунистическия режим в Югославия и по наредба на диктатора Тито само за една нощ са избити 1200 българи, само защото бяха българи. Днес отдаваме почит, сложихме плоча на храма, за да се помни."
Почит отдадоха и от президентската институция, политици, общественици и граждани.
Поскъпването под лупа: НАП откри 28 нарушения в първите дни на еврото у нас
Чуй новините
Подкаст
