Любов от пръв поглед. Любов, която те кара да вървиш напред. Любов за цял живот. Теодор Салпаров, който остави душата и сърцето си на терена. Либерото на България, което постигна много и което даде много. Теодор Салпаров, когото цяла България обича.
В предаването "Зала на славата" ви представяме един от най-големите спортисти на България - бившият волейболен национал Теодор Салпаров. Роден във Вършец през 1982 г. той извървява пътя към световната спортна сцена, където оставя ярка следа.
"Висок съм 1.86. Нямаше да порасна повече, колкото и да ми се искаше да мога да играя на поста 4, като нападател. Треньорите предцениха, че виждат голямо бъдеще като либеро. В един момент си го обикнах поста либеро и до днес не съжалявам. Като либеро постигнах уникални успехи и на клубно ниво и с националния отбор. А като нападател със сигурност нямаше да имам такова бъдеще", започна разказа си Салпаров.
"Аз съм много щастлив от кариерата ми и специално на поста либеро, защото тия емоции, които изживях, тези успехи, които спечелих и на тези всичките олимпиади, четири световни, седем европейски, две олимпиади. Особено на Олимпиадата да видиш всички най-добри спортисти от цял свят, от всички видове спорта, беше уникална тръпка", сподели той.
Бившето либеро смята, че Дамян Колев е достоен заместник на неговия пост.
"Дамян, както и целият отбор, направиха нещо феноменално, отново цяла България беше волейбол", категоричен е той.
Салпаров прави дебют с националния тим в Световната лига във Варна в мача срещу Сърбия.
"Тези два мача победихме, тогава големи имена играеха за сърбите, като Никола Гърбич, като Иван Милкович. Но беше голямо напрежение, защото тогавашното либеро Даниел Пеев, титулярното, получи контузия. И имах шанса да го заместя и успях да изиграя два много добри мача, които ни класираха за първи път на финалите на Световната лига", обясни той.
"Аз винаги си харесвах моята позиция. Тогава даже ми е и първата награда за най-добър защитник през 2003 г. в Мадрид. Тогава даже идол ми беше Серджо Сантош, либерото на Бразилия, след като успях да спася повече топки от него, това наистина подсказваше, че имам бъдеще на този пост и то така и стана", разказа той.
Волейболният път на Теодор Салпаров започва от залата на ЦСКА.
"Отидах да кандидатствам с футбол. Но не ме приеха, дали заради това, че нямах връзки или не съм бил достатъчно талантлив за футбола, не покрих нормативите. И майка ми каза, така и сме тук, дай да минем през волейболната зала. Отидохме, направих всичко, което ми казаха, харесаха ме хората и така тръгна моята кариера", разкри бившето либеро.
В България Салпаров е носител на Купата на България с ЦСКА, както и двукратен шампион с "червените". С Нефтохимик Бургас също е шампион на страната и носител на Купата и Суперкупата на България. Записва и паметни победи с ЦСКА в Шампионската лига.
"Стигнахме дори до четвъртфинал в Европа. И тогава бяха наистина уникални спомените, защото цялата футболна агидка идваше там да ни подкрепя. Само с положителни хубави емоции са ми моите спомените от ЦСКА, а и това е клубът, който ме изгради като състезател", сподели Теодор Салпаров.
Салпаров прави и много успешна кариера в чужбина. За първи път излиза навън през 2004 г. Играе за Луч Москва, Динамо Москва, Сургут, Галатасарай, Лион, Зенит Казан.
"В Зенит стигнах до върха на моята кариера на клубно ниво, защото играх с наистина най-добрите играчи и за най-добрия отбор за онези времена не само в Европа, но и в света. Това ми е най-добрият престой като успехи, защото имахме две години без загубен мач в руското първенство. Но преди това минах и през Галатасарай, Лион Франция, тогава пък бяхме с Владо Николов като съотборници. Същото беше хубаво изживяване, имахме също не лоши успехи, но в Зенит успях да постигна това, което мечтае всеки един спортист. Пак се върнах в Русия и приключих вече кариерата си в Хебър Пазарджик", разказа бившият национал.
Салпаров е сребърен и бронзов медалист от Шампионската лига с Динамо. Златен медалист от Шампионската лига със Зенит (Казан) през 2015, 2016, 2017 г.
Какво му харесва във волейбола?
"Едно от нещата, което винаги ми е харесвало, че волейболът е колективен вид спорт. Различни характери, някои трудни, някои по-меки. И там вече ролята на треньора е много важна, за да може да обедини всички да мислят като едно цяло и да изпълняват тактическите указания на треньора. Волейболът за мен е една от интелигентните и хубави игри, защото няма и много физически сблъсъци. Така че аз съм супер щастлив от това, че успях да направя много добра кариера и зад граница и в националния отбор. И волейболът ми даде много", заключи Салпаров.
Бившият национал има бронзови медали с България от световното през 2006 г. и от европейското три години по-късно. Играе на Олимпийските игри в Пекин 2008, където завършваме пети и в Лондон 2012, когато България заема четвърто място.
Салпаров сподели, че най-силна именно е емоцията, когато чуеш химна и когато играеш за България.
"Тръпката, емоцията, изживяването е нещо уникално. Несравнимо", каза той.
Бившият национал смята, че приятелството е по-ценно от медалите.
"Медалите остават някъде във витрината вкъщи, а приятелството е за цял живот", смята Салпаров.
Сълзите от радост или от разочарование са повече?
"Зависи как го погледне човек, защото аз успях през четири-пет поколения да мина и последните успехи, изключае момчетата, които играха финал на световно сега, последните медали са свързани с моето участие тогава. През 2006 г. на световното първенство - бронз, 2007-а на Световна купа, този бронз пък ни позволи да отидем на Олимпиадата 2008-а в Пекин, моята първа Олимпиада, и после 2009 г. е последният бронз от европейско първенство, това е отбора, можеше да играе финал и да спечели европейското."
"Към 8 загубени полуфинала във всички турнири, Световна лига, световно, Олимпиади, европейски първенства, това може би е най-обидното, че не можах да изиграя с националния отбор финал на голям форум, което беше много голяма мечта, но така е било писано. Но не съжалявам, толкова сериозни успехи и три медала да имаш с националния отбор, не е никак малко, но се надяваме, че сега тези момчета ще имат още много шансове да играят финали и да ги печелят това, което нашето поколение не можа", заключи той.
Салпаров смята, че България е имала шанс да играе на финал на Игрите в Лондон 2012:
"Играхме целия турнир много постоянно, мал шанс с Русия, загубихме този полуфинал, но в крайна сметка, емоцията и тръпката си остава, разбира се и разочарованието и съжалението, че не сме могли да направим нещо повече. По-скоро съжалявам за Токио, че водехме на Бразилия във Варна 2:0, имахме и мачбол, успяха да ни обърнат 3-2, тогава е другото съжаление, че можех да отида на трета Олимпиада."
На въпроса би ли извървял отново пътя от Вършец до залата на ЦСКА, до световната сцена, той отговори:
"Разбира се. Колкото пъти да имам възможността, бих го извървял този път, защото наистина много ми даде в живота това нещо като спортист, контактите, които натрупах, приятелствата и хубавите емоции. Любовта към спорта, към феновете, към колегите. Това беше основното. На много хора бих искал да кажа благодаря. Аз за това съм и колективен играч. Благодаря на всички колеги, които са играли с мен и на всички треньори за невероятните емоции и успехи, които сме изживяли заедно."
Вижте предаването във видеото!
Чуй новините
Подкаст
