МВнР: Няма промяна в българската позиция за евроинтеграцията на Северна Македония

Няма промяна в българската позиция за евроинтеграцията на Северна Македония. Това съобщиха от Министерството на външните работи, след като стана ясно, че външният министър Теодора Генчовска е провела двустранна среща с германския си колега Аналена Бербок по темата.

Бербок заяви, че България трябва да изчисти проблемните въпроси, свързани със Скопие, за да могат Северна Македония и Албания да започнат преговорите за членство още през първата половина на годината.

Външното ни министерство заявява, че официална София продължава да се придържа към Рамковата позиция и Декларацията на НС от 2019 г. и решенията на КСНС при президента от януари тази година.

Българската позиция за европейската интеграция на Република Северна Македония остава непроменена. Така от външното ни министерство реагираха на информацията, че София се е съгласила най-късно до края на юни Скопие да започне преговори с ЕС.

България очаква необратими резултати от Скопие в поддържането на добросъседски отношения, ясни гаранции за изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. и конституционни гаранции за спазване правата на българите в югозападната ни съседка.

"Никаква договорка не е обсъждана. Нашата позиция е ясна и се определя от решението на правителството от 2019 г. и декларацията на Народното събрание от същата година", каза Теодора Генчовска пред "Дневник".

От Външното ни министерство посочват още, че за страната ни са важни резултатите, а не сроковете.

Повод за реакцията са думите на германския външен министър Аналена Бербок, която обяви след среща с Генчовска, че във време на война ЕС трябва да изпълни дадените обещания за разширяване към Западните Балкани.

Германският външен министър: България да изчисти проблемните въпроси, свързани със Скопие

"Затова е наша отговорност да започнем преговорите за членство с Албания и Северна Македония в първата половина на годината, това е отдавна отлагана стъпка. Имах двустранна среща с българския министър на външните работи. И двете стигнахме до извода, че в сегашната ситуация е от основно значение да започнем този процес на присъединяване. Много се надявам България да може да изчисти въпросите, които стоят отворени", каза Аналена Бербок.

Премиерът Кирил Петков заяви, че нищо няма да се променя без санкция на парламента.

"За Северна Македония много ясно трябва да се каже, нищо няма да се направи по Северна Македония без санкция на парламента. Така че това, което ще се случва по тази тема, ще бъде само и единствено, след като парламентът реши каквато и да е стъпка. По никакъв начин правителството няма да действа самостоятелно", каза той.

Двете страни преговарят от няколко месеца, като към този момент, по думите на премиера на Република Северна Македония Димитър Ковачевски, все още няма договорен документ.

"Министерствата на външните работи работят по политическите въпроси. Между другото в момента, както и в предходния период, процесът е на ниво на размяна на идеи и все още няма взаимно приемлив документ, който би могъл да бъде одобрен от двете държави на нивото на институциите, които трябва да го направят", каза Димитър Ковачевски на 10.04.2022 г..

Според македонски българи, много от условията, поставяни от София към Скопие, все още не са изпълнени. А евентуална промяна в Конституцията на югозападната ни съседка с цел вписване на българите в нея като "държавотворен народ" ще отнеме месеци.

"Македония не иска да приеме гласа на разума и в Македония се води жестока кампания и срещу българите, македонските българи, които проявяват своята национална идентичност", каза Владимир Перев от Tribuna.mk.

Двете страни стартираха самолетна линия София-Скопие и провеждат редовни заседания на групи по икономика, образование, инфраструктура, но Съвместната историческа комисия не дава сигнали да е отбелязала видим напредък в дейността си - блокирана през последните три години.

Преговорната позиция на България беше одобрена през 2019 г. чрез Рамкова позиция на правителството и декларация на НС.

Въпросът е може ли позицията да бъде променена без решение на Народното събрание?

Основните български искания са: гаранции за правата на македонските българи чрез вписването им в Конституцията на Република Северна Македония като "държавотворен народ", адаптиране на учебните програми по история, спиране на историческата фалшификация и говор на омразата, реабилитиране на жертвите на комунистическия режим с българско самосъзнание, окончателно да снеме малцинствените си претенции към България.

Следващото заседание на Историческата комисия, към която е насочен интересът през последните години, ще е на 12 - 13 май в София.

Ето цялата позиция на МВнР:

Във връзка с появила се невярна информация в медиите, Министерство на външните работи категорично заявява, че българската позиция относно европейската интеграция на Република Северна Македония, остава непроменена.

България продължава да се придържа към Рамковата позиция относно разширяването на ЕС и Процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания от 9 октомври 2019 г., подкрепена единодушно с Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г., както и от заседанието на КСНС от 10.01.2022 г.

Подкрепата за разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани остава приоритет на българската външна политика, като от ключово значение продължава да бъде следването на критерия за собствените заслуги на всяка една страна кандидат и спазването на фундаменталните ценности на Съюза, включително зачитане на правата на човека и спазване на принципа на добросъседство.

Министърът на външните работи Теодора Генчовска препотвърди българската позиция по време на разговора си с германския външен министър в рамките на Съвет „Външни работи", който се проведе в Люксембург на 11 април 2022 г.

По отношение на началото на преговори за членство на Република Северна Македония в ЕС, от ключово значение за България е постигането на необратими резултати в поддържането на добросъседските отношения и получаването на ясни гаранции в рамките на процеса на преговори на ЕС за по-нататъшно изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. Очакваме конституционни гаранции за спазването правата на българите в Република Северна Македония.

Водещи за българската страна са резултатите, а не обвързването с конкретни срокове.