"Който откаже да слуша народа, ще бъде освиркан" - това ми каза Зоран Джинджич през 1996 г. Днес се навършват 22 години от убийството на премиера на Сърбия, повел страната си към промяна. Наскоро си спомнихме за него в документалния филм "Булевард Революция".
Когато убиха Джинджич, казах няколко думи от първо лице единствено число. Не заради десетината интервюта, които съм правил с него. А защото, когато куршумът решава политически и икономически проблеми на Балканите, е хубаво гражданският глас да прозвучи именно в първо лице, единствено число.
Убиха Зоран Джинджич. Един човек с огромна енергия, който лесно влизаше в битки. Съвсем логично тези, които влизаха в по-малко битки, натрупаха повече похвали през годините. Но той участваше във всичко и затова натрупа и похвали, и критики.
Джинджич (1996 г.): Не можем да бъдем Куба на Балканите. Значи нещо трябва да се случи. Колкото по-бързо, толкова по-добре. И колкото по-мирно, толкова по-добре.
Джинджич обичаше да управлява. През 1996 г. го попитах още дали се е сънувал президент. Отговорът беше: "Нямам кошмари, но за мен по-подходящ е премиерският пост". И Джинджич стана премиер.
Джинджич (2000 г.):
- Кой ще бъде най-големия проблем за Вас лично като премиер?- Най-големият проблем е, че има много работа и малко време. А трябва все пак да се намери време за почивка. Така че най-големият ми проблем ще бъде да намеря тези 3 - 4 часа за спане в денонощието.
Зоран Джинджич искаше бърза приватизация и интеграция в Европа. Беше деен и прагматичен. Понякога на Балканите не харесват такива. Не се интересуваше от идейна чистота и от други абстракции. Излишно беше да го питаш дали е ляв или десен. Казваше, че не моралният катарзис е важен, а бързото икономическо замогване. Още като опозиционер сякаш знаеше какво го очаква.
Джинджич (1999 г.): Със сигурност ще имаме тежка задача: Да поставим въпроса за реформите в страната в един момент, когато всичко ще бъде изместено и няма да се знае кой ще е виновен за лошата икономика и кой – за корупцията.
От онзи "ужасен 12.03.2003" (както го нарече нашият герой във филма, актьорът Драган Мичанович, изиграл Джинджич в "Операция Сабя", ме преследва един въпрос. Дали точно това наследство не го уби? Дали това отлагане на катарзиса не даде на мафията и службите на стария режим ценното време, за да се изправят срещу него?
Но той вървеше по своя път. Възбуждаше полярни мнения. Не искаше да бъде светец, нито любимец на всички. И можеше да бъде обвинен във всичко, но не и в едно: че е стоял със скръстени ръце и че е гледал безучастно историята.
Джинджич (1999 г.):
- Кои са предателите и кои са патриотите в Сърбия?- Резултатите от политиката показват кой е предател и кой е патриот: Този, чиято политика води към опропастяване на народа, той е предател. Този, чиято политика води към подобряване на положението, той е патриот! Патриот не на приказки, не по сплетните, а според резултатите от неговата политика!