Не е виновен маратонът

През последните няколко дни се начетох на различни тези, свързани с неудобството маратонът на столицата да се проведе именно през сърцето на града. Най-уместната и масово застъпена, от които, бе несъмнено тази за затрудненията с трафика и придвижването в обичайно „интензивния“ неделен ден. Неоспорим довод. Факт. Самата аз прекарах близо 2 часа, опитвайки се да стигна от единия край на града до другия с дете на година и 10 месеца в колата.

За всички, пътували някога с такова – поздравления, вие сте повече от хора, изкусни шофьори и аниматори, вие сте свръхчовеци! И докато слушах на “repeat” „Зайченцето бяло“, „Ало, ало, слънчице“ и чувах единствено „Пак“ и „Ам“, докато едва отлепях крака от съединителя и мъчно пъплех из въпросния трафик, нито за миг не ми дойде на ум да изстрелям поредния по темата мъдър пост из някоя социална мрежа в израз на възмущение от това. И не, не е защото в края на воаяжа ни с нескрита майчина гордост чувах как детето припяваше правилно и съвсем в ритъм част от текста на гореспоменатите песнички, нито пък заради професията ми.

Тогава въпросът „Защо“ е съвсем логичен и следват отговорите:

1. Маратонът на всеки един голям град е едно от най-мащабните и значими събития в спортния календар на съответната държава. Разбирайте, ако щете спортното лице, което може да привлече както световния лекоатлетически елит, така и всеки един непрофесионален спортист, всъщност наистина всеки. От куче, до внуче... и видяхме не един и двама, отговарящи на този профил състезатели и в София. Тук прилагам и доказателствен материал, който следва да се вземе под внимание – Маратонът в Берлин, който датира от 1972 г.

Този в Париж, който по подобие на софийския си колега преминава през най-красивите забележителности на френската столица като Айфеловата кула, Нотр Дам и Триумфалната арка. Разбира се подобни устойчиви традиции пазят и на Острова.

Маратонът на Лондон всяка година събира десетки хиляди бегачи от цял свят, но извън спортния си характер е известен с това, че държи рекорда за най-голямото световно благотворително събитие. По последни данни сумата, генерирана от него и по-късно дарена за различни каузи възлиза на над 72 млн. долара. В Дъблин също обичат да бягат и затварянето на града за ден или два, далеч не е тема на широка дискусия. Отвъд Океана големите събития са няколко, най-масовите сред които в Ню Йорк и Бостън.

2. Подобни събития умеят да обединяват. Теза, която дори и най-крайните съдници на идеята целият град да бъде блокиран за ден, са склонни да припознаят. Помислете само. Всеки един от нас познава поне един човек, група приятели или колеги, или защо не цели семейства, впуснали се в това приключение. И това е чудесно. Особено в този дъждовен и мрачен неделен ден. Много синове и дъщери стискаха палци на своите майки или бащи на финала и после с гордост носеха медалите им. Всъщност именно снимките на тези деца или общности от хора се радвам, че попаднаха сред потока от съдържание в социалните ми мрежи. Тях искам да виждам и вярвам, че заради тях стоенето ми близо 2 часа в колата си е струвало.

3. Маратонът, такъв какъвто го познаваме, се променя, както и самите ние. Всички тези хора, които по свой начин избраха да участват беше повече от очарователен. Всички тези музиканти и артисти, които под ситния софийски дъжд разкриха творчеството си и подкрепяха по трасето бегачите е само едно от трогателните проявления на подобни събития. Кой може да го отрече?

4. Мобилните навигации са свободни и за всички. И достатъчно адаптивни, така че в реално време да изберат за вас и вашето пътуване най-подходящия маршрут. Доверете им се. В дни като неделя, употребата им е препоръчителна, а наличието и достъпността им – обезоръжават всеки един противник на провеждането на маратона.

И да, аз пропуснах последната стъпка. Вярвах, че познавайки маршрута на бегачите, мога да подбера правилния за себе си. И да, не познах, но с нескрита майчина гордост понесох негативите на „Ало, ало, слънчице“. Пък то взе, че изгря.