Недостиг на кадри: Как се справят Словения и Хърватия?

Година след година недостигът на лекари в Хърватия се задълбочава. Особено при общопрактикуващите лекари, където се търсят около 300 специалисти. За да се справят с проблема, здравните власти все повече разчитат на медици от съседните държави, като същевременно се опитват да привлекат обратно емигриралите в чужбина лекари. Най-тежка е ситуацията на островите и малките населени места.

В Словения се сблъскват с други предизвикателствата с наемането на чужди работници.

На живописния остров Вели Иж, само на час от континенталната част на Хърватия и град Задар, здравето на местните жители е поверено на Лука Пирнат - пенсиониран доктор от Босна и Херцеговина. Пристигането му от родния Сараево предизвиква голям медиен интерес, след като преди него напускат двама медици от Северна Македония.

Лука Пирнат, лекар: "Тук наистина мога да се посветя изцяло на хората, да прекарам половин или един час с пациента, да поговоря с него, да го изслушам. Те се нуждаят най-много от това."

33-годишният Дритон Зенели пристига на друг хърватски остров, от Тетово, но вече смята да се пенсионира там.

Дритон Зенели, лекар: "Един ден случайно видях Црес в Ютюб и много харесах острова. Написах мейл до здравния център и разбрах, че там нямат постоянен лекар от почти година."

"Докторът е много любезен, иска да помогне дори извън работно време. Наистина дава всичко от себе си".

В малка хърватска болница в източната част на страната имат друг подход.

проф. Иван Вукоя, директор на болница: "През последните четири години първо се опитахме да открием и наемем бивши служители и наши съграждани, работещи в чужбина. Така привлякохме в нашата болница 15 квалифицирани специалисти и значителен брой стажанти. Сега имаме близо 30 лекари повече в сравнение с преди пет години."

Стартират и кампания в социалните мрежи "От съсед до колега", насочена към лекари от близки райони с обещанието за професионално развитие, без това да ги отделя oт семействата им.

Дамир Шимлеша, специалист по вътрешни болести: "Заминах да работя в университетска болница в Англия, за да видя как изглежда тяхната здравна система, но и дали си струва да се преместя там. Печелят се повече пари, но и разходите за живот са по-високи. Тук жилищният ми проблем е решен."

В Хърватия се надяват, че тези инициативи са първата стъпка към решаването на проблема с недостига на лекари.

В Словения проблемът с трудовата мобилност е точно обратният. Правителството е подложено на остра критика, както от от бизнеса, така и от гражданите заради реформа в сферата на заетостта, която затяга условията за наемането на чужди работници.

Почти 16% от всички заети лица в страната са от трети страни, като половината от тях са от Босна и Херцеговина. Един от тях е Езмир Аджич, който работи в Словения от девет години, но семейството му е останало в родината му, защото доходите му са недостатъчни да ги издържа.

Езмир Аджич, работник от Босна и Херцеговина: "Брутната ми заплата е 1300 евро. С надбавките за транспорт и храна, получавам 940 евро. Нося товари, с които дори мотокарът не може да се справи."

Много от работниците се връщат у дома само през уикендите, принудени да чакат с часове на граничните пунктове. По-голямата част от тях са в Словения по силата на двустранно споразумение, но предложените промени биха повишили драстично финансовия праг за пребиваване и събиране на семейства.

Урша Регвар, правен център за защита на човешките права: "Средната нетна заплата в Словения е около 1700 евро, но по-голямата част от населението не печели толкова. Чуждите работници често извършват нископлатена работа и едва достигат минималното възнаграждение."

За да се поднови разрешителното за работа на чуждестранен работник, ще е необходимо да се докаже доход от 1015 евро.

В Медицинския център към Университета в Любляна, където работят 720 граждани от трети държави, предимно в сферата на сестринските грижи, са притеснени от новите мерки.

Матеуш Шустерич, директор "Човешки ресурси" в университетски медицински център: "Имаме много чуждестранни служители на минимална заплата и това означава, че те ще имат сериозно затруднения за подновяване на разрешителните си. Крайният резултат ще бъде, че ще ограничим услугите или качеството на грижите."

Според икономисти промените ще се отразят негативно на Словения.

Богомир Ковач, икономист: "Можем да оцелеем като държава с намаляващо население, но икономиката ще пострада. Ако не го разберем в началото на 21 век, няма да има връщане назад."

Според други реформата може да има и положителна страна - да прекъсне непрестанния поток работници, идващи от съседните държави.