Неонацисти използват войната в Украйна за свои собствени цели

14.03.2022
в. "Вашингтон пост"*

"Здравейте, може ли да предадете съобщението, че ние двамата се опитваме да организираме споделено пътуване с кола от Германия до Украйна " - гласи съобщение от 26 февруари в популярен неонацистки уебканал.

"Ние сме трима французи, тръгваме от Страсбург утре сутринта с нашата кола, имаме място за двама германски бойци" - е друго съобщение.

Подобни разговори изпълват западните сайтове за неонацисти и бели националисти всеки ден, откакто Владимир Путин нареди инвазията в Украйна: организиране на съвместни пътувания, уговорки как да се прекоси полско - украинската граница, за да се включат в борбата срещу Русия. Но целта им не е да защитават Украйна като многоетническа, демократично настроена страна с президент с еврейски корени. Някои неонацисти виждат тази нова война като място, където да сбъднат изпълнените си с насилие фантазии. За други притегателната сила е споделената визия за ултранационалистическа етно-държава. Те виждат Украйна като златна възможност да преследват целта си и да я превърнат в модел за подражание за света.

Бъдещите бойци са били вербувани от групи като Батальона Азов, крайнодясно националистическо паравоенно и политическо движение в Украйна. Азов беше асимилиран от украинската национална гвардия през 2014 година и това послужи за фалшив предлог на Путин да твърди, че украинското правителство се ръководи от неонацисти.

Макар че в Украйна Азов е периферно движение, за много екстремисти то е емблема. То открито прие западняци в редиците си чрез сайтове на изповядващи превъзходството на бялата раса. Стикери и емблеми на Азов могат да се видят по целия свят. Например, върху торба за книги на неонацистки контрапротест в Тенеси през юли 2020 или върху мотора на предполагаем атентатор, готвещ нападение срещу джамия в Италия.

Движението Азов не се радва на всеобщо обожание, някои виждат свързаност с Израел или еврейски спонсори. Но откакто Азов покани чуждестранни бойци в редиците си на 25 февруари, чат-групите му в Телеграм преливат от съобщения на желаещи да се включат хора от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Испания, Нидерландия, Швеция, Полша и други западни страни. Неонацистки чат-групи и канали на различни езици предадоха призива на Азов. Подобна активизация не се е случвала от времето, когато "Ислямска държава" обяви своя халифат през 2014 година и търсеше симпатизанти.

От групата SITE за проследяване на глобалния екстремизъм, отчитат ръст на онлайн активността на бели националисти и неонацисти заради войната в Украйна. Измежду стотиците, които изразиха желание да се присъединят към Азов има и добре познати неонацисти.

Повечето западни привърженици на идеята за превъзходство на бялата раса и неонацисти не подкрепят правителството на Украйна и то не само заради забраната на антисемитизма и еврейските корени на президента Зеленски. Както пише администраторът на популярна неонацистка чат-група на немски и английски, докато призовава нейни членове да се присъединят към Азов: "Аз не защитавам Украйна, аз защитавам националсоциализма."

Нещо повече, докато някой бели националисти се възхищават на Путин, много западни крайнодесни екстремистки групи са противници на Русия, която свързват със Съветския съюз и съответно с комунизма. Мобилизацията във връзка с войната в Украйна е свързана с нещо повече от общ враг: тя се разглежда като възможност за развиване на белия национализъм чрез военизиране. За тях, Украйна е терен за развиване на фашистка държава, подготовка за един вид въоръжено завземане на властта от крайнодесни, за което те отдавна копнеят в своите страни.

За най-крайните екстремисти сред тези неонацисти, планът е още по-зловещ. Те виждат Украйна като шанс за ускоряване на цивилизационен колапс, след който да бъде възродена от пепелта фашистка етнодържава. Тази идея защитава усърдно "SLOVAK", смятан от SITE за един от най-влиятелните неонацистки гласове след крайнодесните. На 25 февруари той обявява, че заминава от неизвестна страна да се бие в Украйна. "Тази война трябва да изгори моралната и физическа слабост на нашите хора, така че една силна нация да може да се роди от пепелта." - пише той. Вдъхновен, "SLOVAK" пише още, че Украйна може да се окаже въвлечена в десетилетна война, подобно на съпротивата в Афганистан срещу НАТО и руснаците.

Макар и нишова тази философия на ускоряването трябва да се приема сериозно.

Атаки, вдъхновени от нея и на нейни подражатели, бяха замислени в Калифорния и на други места, след като терорист, изповядващ тази философия на ускоряването уби 51 души в Крайстчърч, Нова Зеландия през 2019 година.

Разбира се, нищо от това не доказва претенциите на Путин, че войната е за "денацификация" на Украйна. И дори да забравим еврейските корени на Зеленски, ирония е точно Путин да отправя подобни твърдения, след като предостави убежище на лица като Риналдо Назаро - доскоро лидер на "Базата" - предимно американска разделена на клетки неонацистка организация, свързана с терористични заговори. Назаро изглежда е в Русия поне от 2018 г. досега.

В много отношения, ситуацията в Украйна напомня за Сирия в началото и средата на миналото десетилетие. Точно както сирийският конфликт послужи като идеална среда за групировки като Ал Кайда и "Ислямска държава", така подобни благоприятни условия за крайнодесните може би се оформят в Украйна. Но Сирия беше и място, където терористите да оформят заговори и да подготвят нападения срещу Запада като тези в Париж през 2015 и в Брюксел през 2016.

Екстремистите, които успешно стигнат до Украйна могат да се завърнат у дома с нови оръжия и боен опит - или пък за останат в Украйна, където могат да продължат да разпръскват влиянието си онлайн. Само защото екстремистите са някъде другаде не ги прави по - малко опасни за страните, от които идват, както научихме неотдавна. Без значение къде е войната, тя винаги се превръща в добра възможност за екстремистите.

*Публикацията е на Рита Кац, изпълнителен директор на SITE интелиджънс груп, анализатор по въпросите на тероризма, автор на книгата "Светци и войници: Тероризмът в ерата на интернет отвътре, от Сирия до обсадата на Капитолия", която предстои да излезе от печат.