Нешка Робева стана треньор на ансамбъла на Германия

Българска треньорка Нешка Робева стана треньор на ансамбъла на Германия.

Робева е направила съчетанията на германките и се очаква те да вземат участие още на световната купа в София.

Както е известно, Нешка Робева е треньор и на Македония. Преди време, тя изведе като треньор македонската гимнастичка Рейчъл Стоянов на международен турнир в Норвегия. Младата състезателка успя да се класира на два финала.

Робева публикува съобщение в профила си във Фейсбук, в което обяснява причините за решението си да поеме Германия.

"Здравейте, приятели.
Почти седмица не сме се чели, защото от почти толкова време съм в Германия. За съжаление, но и за щастие, в старата къща, където се настанихме с Рейчъл и Лъчезара, няма интернет. Няма телевизор, дори радио няма. . . Шмиден е малко градче близо до Щутгарт. Тук е събран на централизирана подготовка националният отбор по художествена гимнастика на Германия. А защо ние сме тук? Интересен въпрос, особено, ако човек сам си го задава.
През лятото в залата дойде Ина Делчева -бивша световна, европейска и олимпийска вицешампионка от ансамбъла 1993 - 1996г. Ина е омъжена в Германия и има две прекрасни деца. Всяко лято със съотборничките си идват да ни видят. Тази година, разказвайки за работата си ми предаде молбата на ръководството на тяхната федерация да се съглася да поставя една от композициите им за Световното първенство в България. Дълго отказвах, но Ина не отстъпваше. Германците искали аз да направя едната, а известна руска треньорка - другата композиция. Не се съгласявах, защото неведнъж съм брала ядове, когато видя последствията от чуждата работа върху моя композиция...
Ина изтъкна милион аргументи, защо трябва да се съглася и аз в края на краищата приех да поставя съчетанието с 5 обръча. По-късно, обаче последва втора настоятелна покана. Тъй като това, което съм направила им харесало, не би ли могло да направя и другата. Обещах на германците, че ще отида още два-три пъти, за да видя и внеса корекции, ако се налага, в композициите си.
Няма да влизам в подробности, но когато изтъкнах, като аргумент, че не мога да оставя децата, нито клуба, получих предложение да взема и тях, както и обещание да мога да пътувам и продължа работата си в КХГ Левски. . . Отказвах, защото наистина никога не съм си представяла, че мога да застана зад друг, освен българския отбор. Това което ме накара да взема решение и да тръгна почти веднага, беше видеозаписа, който ми изпратихаЕ Не зная какво си е мислело нашето момиче, как си е представяло нещата, но според моя скромен опит, поне за първата част от годината, отборът беше тотално проваленЕ Композициите ми изглеждаха по-зле от деня, в който ги завърших, а бяха минали три месеца...
И така - ние сме в Германия.
Отдавна не ми се беше случвало да работя в зала, без на всеки 2-3 минути да се пазя от летящи предмети, без да се надвиквам с музиката, която звучи от три уредби едновременно и без да укротявам една сюрия децаЕ За всяка от двете състезателки има по един терен... В залата е топло, светло, чисто и уютно. До днес работех само с Лъчи и Рейчи, с която след десет дни пътуваме за Москва, на квалификацията за Младежки Олимпийски игри. В Москва Рейчъл, която е родена в Америка, живее в България и тренира в Левски, ще представя Македония?! Това е друга история, ако ви е интересно, ще я разкажа по-късно. ..
Това е ситуацията за момента. След няколко дни сме отново в България, за да вземем участие с гимнастичките на Левски в първия, за годината турнир по художествена гимнастика.
След това отново в Германия, България, Германия. . .
Мразя да летя. . .".