Обзор на сезон 2017/2018 в НБЛ (видео)

Драма, емоции, обрати, обещания, сълзи, падения и триумфи. Колкото и думи да използваме, едва ли и най-умелият словесен еквилибрист ще може да опише с няколко думи изминалия сезон. Началото на тази кампания по нищо не предвещаваше подобен карамбол.

Хронологичният преглед ни отвежда девет месеца назад със сблъсъка за Суперкупата между хегемона-шампион Лукойл Академик и дръзкия тим на Берое, който под ръководството на националния селекционер Любомир Минчев бе спечелил две Купи. Именно тези два тима изглеждаха като фаворити в зората на кампанията. Амбицията за европейски подвизи доведе в отбора от Правец едно от най-разпознаваемите треньорски имена на Стария континент - Шарон Друкер. Израелският специалист обаче започна престоя си в България с драматичен фалстарт - Берое триумфира със Суперкупата след 86:85.

Началото бе обещаващо, но бъдещето не бе никак благосклонно. Контузии и тежки характери на самозабравили се чужденци превърнаха Берое от претендент за медалите в отбор от долната половина на таблицата. Любомир Минчев жонглираше с играчите, а съставът му се менеше всеки месец. Центрофугата изхвъляше едни и вскмуваше други, а единствените верни боици на "заралии" бяха капитанът Тихомир Желев и вездесъщият Александър Янев. Привличането на Филип Виденов и Дариъс Гарет даде моментен импулс на носителите на Купата, но в решителните сблъсъци и в двата домашни турнира съдбата бе еднаква - отпадане в четвъртфиналите от Академик Бултекс и Рилски спортист.

Различни причини донесоха сходен резултат за бившия Лукойл Академик, настоящ Академик (София). Шарон Друкер така и не успя да направи от страхотните индивидуалности, с които разполагаше, и доминантен отбор. Титулуваният наставник се провали в квалификациите на Шампионската лига и по-малко от половин година след назначението си сви платната обратно към Израел. Така на мостика се озова кондиционният спец Георги Давидов. Още незапочнал работа, бившият национал получи неприятна предколедна изненада, поднесена във формата на загуба от Балкан на 23 декември. Десетина дни по-късно дойде и преломният момент в кампанията. Основният спонсор заедно със седем ключови играчи се преместиха в столицата, за да сформират бъдещия шампионски тандем с Константин Папазов и Левски. За Давидов пък остана възможността да работи с най-добрите млади таланти в преименувания Академик (София). И те не го подведоха, демонстрирайки израстване във всеки следващ мач.

Третият от минали сезон – Рилски спортист, бе вдъхновен от амбицията на Людмил Хаджисотиров. С качествена американска селекция и опитни български играчи Рилецо заслужи по безапелационен начин Купата на България. Контузии на ключови състезатели и спад във формата в решителните последни месеци на сезона попречиха на отбора от Самоков да триумфира в Балканската лига пред собствена публика, въпреки че Рилецо спечели редовния сезон. Все пак Дерек Райт, Травис Тейлър и неостаряващите Йордан Бозов и Златин Георгиев поведоха рилската команда към нов връх в спортната форма, а полуфиналната серия срещу Левски Лукойл спокойно може да претендира за най-оспорвана в хода на плейофите. След като успяха да откраднат домакинското предимство на столичани, момчетата на Удо не успяха да прекършат проклятието, което ги гонеше в „Арена Самоков“ срещу Левски. Рилски допусна четири поражения от този съперник в хода на кампанията – съответно с една, две, три и четири точки разлика. Малка утеха бе бързата реакция и категоричното представяне в двубоя за бронзовите медали.

„Зелена“ вълна на Балкан пък дълго заливаше де що свари. Ботевградската банда бе фронтменът на Лигата до един злополучен момент, в който диригентът Небойша Видич пусна едновременно петимата си чужденци. Последвалата служебна загуба от Академик Бултекс лиши най-добрата публика в България от домакинското преимущество в плейофите. Ботевградчани завършиха първата част от кампанията с най-добър актив победи/загуби, но въпреки това останаха едва трети в крайното класиране. Момчетата на Небойша Видич отпаднаха на полуфинал в турнира за Купата, като техен палач бе отборът, нанесъл им първа загуба през сезона – Левски Лукойл. Това мотивира до краен предел „зелените“, а в процеса се роди една от големите надежди за националния ни отбор Венцислав Петков. Гардът разцъфна под ръководството на Небойша Видич, за да се превърне в един от най-влиятелните играчи в цялата Лига. Въпреки неизгодната позиция от редовния сезон, ботевградчани достигнаха финала, където обаче отново се срещнаха с черната си котка – Левски Лукойл. Балкан обаче бе нагледната демонстрация за смисъла в играта в най-чистия ѝ вид – сливане на един много добър отбор с уникалната подкрепа от трибуните.

Последното препятствие, отделило Балкан от мечтаната титла - Левски, демонстрира пробуждане спрямо миналогодишната летаргия. Под ръководството на Константин Папазов столичани в нито един миг от кампанията не припариха до дъното на класирането, където завършиха предишния сезон. Датата 30 октомври 2017-а пък като че ли предизвика съдбата. След загубата на „сините“ от Берое в зала „Универсиада“ ексцентричният наставник в емоционален изблик заяви: „Обещавам ви, че Левски ще бъде шампион“. Дали това бе самореализирало се пророчество, или добре плануван ход може би никога няма да разберем. Факт е обаче, че Тити успя, въпреки краткото време, с което разполагаше, да направи отбор от 14 качествени единици, с които имаше привилегията да работи. Въпреки привличането на Неманя Милошевич и Дарил Брайънт в последните секунди на трансферния прозорец, титлите в първенството, а и в Балканската лига бяха изковани от българските играчи. Станимир Маринов за пореден път изяви себе си като един от най-качествените български баскетболисти, а плейофното избухване на Божидар Аврамов ни припомни, че варненецът не е поредният провалил се роден талант.

Академик Бултекс продължи стремглаво да катери дървото на растежа. Клубът, който дебютира в НБЛ преди три сезона, и тази кампания бе сред лидерите, завършили редовния сезон като подгласници. Пловдивският клуб демонстрира и страхотна доза съобразителност, като се възползва по най-добрия начин от преструктурирането на Левски и Лукойл Академик. Асен Николов привлече Димитър Димитров и Никола Маравич, чрез които заздрави най-невралгичната зона в отбора си. Двамата титани под коша качиха Академик Бултекс на следващото стъпало, а именно преминаването на първия кръг от плейофите. И макар че Балкан се оказа непреодолимо препятствие, Академик остана в аналите на този сезон, като един от отборите, играещи най-приятен баскетбол, а най-голямата награда за младия клуб е все по-пълната зала „Сила“.

Успехът в първия кръг от плейофите обаче, меко казано, не се случи лесно, защото старата лисица Иван Чолаков прилъга „студентите“ в капана, наречен зала „Диана“. Алън Арнет пък бе хищникът в атаката на Ямбол, който единствен от т.нар. аутсайдери все победа в четвъртфиналите. Именно Арнет бе част от историческото представяне в мач №2, когато заедно с Брайкъс Перин и Станислав Говедаров вкараха общо 76 точки. Арнет бе и най-често попадащият баскетболист в идеалната петица на кръга и със сигурност е запалил много деца по играта с оранжевата топка.

Слънцето изгря и на черноморската улица. Уви, слабо. Уви, за кратко. Една от най-славните баскетболни школи у нас бе на ръба да фалира, а началните признаци за възраждане на мъжкия тим бяха фойерверк, вместо ракета-носител. В дълги периоди от годината за „морето“ важеше поговорката „Една чайка пролет не прави“. А Симеон Илиев бе единствената константа в бурното море от трудности, в което плуваха „моряците“ и дори опитен капитан като Дарин Великов трудно управляваше продънения плавателен съд.

Течението завличаше към дъното и плевенския Спартак. Гладиаторът, който излизаше на арената, за да брани славния през 90-те години отбор – Александър Дяковски, направи и невъзможното, за да довърши сезона с достойнство. Въпреки последното място, въпреки факта, че трябваше да ръководи и юношеските формации на отбора, симпатичният наставник не загуби уважението към съперника и не допусна несгодите да му повлияят. И абсолютно заслужено Дяковски, който спечели едва два мача през сезона, получи званието Най-етичен треньор.

Роберт Лазаров и Ваня Дерменджиева, БНТ