Очаква ли се криза с боклука в столицата?

Заводът за третиране на отпадъците на София произвежда некачествено РДФ гориво и циментовите заводи отказват да работят с него. Затова се налага горивото да се депонира. Това ще доведе до по-бързо запълване на депата за отпадъци, показва проверката на новото ръководство на завода.

Очаква ли се криза с боклука в столицата и какви са причините за проблемите с управлението на отпадъците?

Депото към завода за третиране на отпадъците на София се пълни в момента. Над камарата боклуци излиза пара. Това означава само едно. Биологични отпадъци, които не би трябвало да са там. Наличието им пък означава, че при гниенето ще се отдели метан. Метанът е парников газ. Какво става с боклуците на София?

Проверката на новото ръководство на завода за третиране на отпадъците установява, че голяма част от съоръженията в него не функционират. Той е построен преди 10 години и е част от проекта „Изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столичната община”. Планът беше съоръжението да позволи рециклиране на 50% от отпадъците, които влизат там докато постепенно депонирането да стигне около 15 %. Но ситуацията в момента дори не се доближава до тези параметри и вместо гориво и суровини, заводът реално произвежда боклук.

"Видяхме, че има много, много голям риск, реално кризата в София, ако не бъдат взети спешни мерки, след 2 години и половина наистина да няма къде да се слага отпадъкът на София", каза Николай Савов - директор на столично предприятие за третиране на отпадъци.

За клетка номер 4 на депото за боклук на столицата планът е бил тя да бъде запълнена 30 години след пускането й в експлоатация, а още не са минали и 10.

"7 години по-късно след пускането на завода установяваме, че първа, втора и трета клетка са пълни, трета клетка вече до такава степен пълна, че в нея без да бъде отворена четвърта клетка не може да се депонира нищо. Четвърта клетка, която е пусната в експлоатация, пуснахме в експлоатация на 2 януари с геометрични размери е много по-малка, отколкото заявена в проекта. Тоест при 1 милион кубика, трябва да бъдат поставени, реално в нея могат да се поберат не повече от 400 000", обясни Николай Савов.

Заместник председателката на комисията по екология към Столичната община, представител на ГЕРБ, твърди обратното. Реална заплаха от криза не съществува и данните, които цитира новото ръководството на завода са неточни.

"Криза с отпадъци след 2 - 3 години аз лично не виждам. Защо? Защото още през месец октомври, операторът на "Садината" изпрати писмо към направление "Зелена система и екология", в което даде ясни данни и разчети на оставащата резервираност във всички клетки на депо "Садината". И всъщност тази обща резервираност е най малко за 8 години. Защо? Защото първа и втора клетка са запълнени до 70%, трета клетка е запълнена на 30%, а четвърта клетка е току що въведена в експлоатация", заяви Анна Стойкова - зам.-председател на комисията по екология, Столична община.

При всички случаи е факт, че депонираният боклук все повече се увеличава, вместо да намалява. Или това е боклук, който остава неразделен, неизползван и замърсяващ околната среда. Не само с отделения метан.

"Със същата скорост яко се работеше, което беше допреди месец -два, нямаше да изкараме много. То и в момента до около 31 година някъде ще се работи. С това, което сме направили в момента, в който това състояние сме. Това по проект, за четирите клетки, трябва да се приемат средно по 100 тона на ден. Последната една година сме приемали само в една клетка между 600 и 1000 тона. Това е, което мога да кажа. Е това може да се поправи само като всичко минава през завода за МБТ, сепарира се, отделя се и при нас идва съвсем малко количество", заяви Павел Павлов, технолог на депото за неопасни отпадъци.

Причините за увеличения боклук се оказват скандално неприемливи. Към депото вече се извозват и балит с РДФ гориво. Което обезсмисля въобще съществуването на завода за отпадъци.

Балите с РДФ, за съжаление, ще отидат за депониране, защото два от договорите с циментовите заводи са прекратени.

Оказва се, че качеството на РДФ, произведено от завода, е паднало значително. Там често се откриват огромни плочки, парчета от строителни материали, инертни материали, стъкло и желязо. Причината за влошеното качество е очевидна.

Тези оптични сепаратори не работят от години, това позволява в РДФ-а да попадат хлор-съдържащи елементи и така циментовите заводи губят интерес.

"Тези примеси влошават изгарянето. Тъй като не работят голяма част от сепараторите, вихротоковите сепаратори, примерно във втора линия не функционират - да, отпадъкът минава през този вихровтоков сепаратор, той не работи, не отделя алуминия, този алуминий попада в РДФ и циментовите заводи поради наличието на метал отказват да приемат горивото", обясни Николай Савов.

И като част от спешните кризисни мерки, новото ръководство трябва да възстанови работата на сепараторите. Това всъщност не дава гаранция, че интересът на циментовите заводи ще се възобнови и те ще приемат РДФ-а. Производството на цимент е непрекъснат процес и изисква, освен качество на горивото, но и сигурни доставки. А произведеното тук е до толкова лошо, че София плаща, за да се изгаря, вместо да печели.

Постепенно започват да се взимат мерки за подобряване на ситуацията, ето например на лентите, които са за сепариране вече са назначени хора, които преди са липсвали от началото на годината. Става дума за 8 нови служители, които отделят оттукразлични инертни материали, стъкло и големи мокри картони и пликове, които да не запушват инсталацията за РДФ и той да е по-качествен.

"БНТ: Трудна ли е вашата работа?
Рботник - Не, отделяме найлони пликчета, всеки има задача какво да отделя.

В момента само един циментов завод все още е съгласен да гори РДФ-а. Ако той е качествен, би трябвало горивото, което се произвежда след преработка на боклука, да се използва за електрическа и топлинна мощност. Или цикълът може да бъде завършен само и единствено с инсенератор.

"Именно на новото ръководство на завода и на ръководството на София предстои справяне с тази тема. Всъщност трета фаза от интегрираната система, която е за оползотворяване на произведеното РДФ гориво трябваше да се построи на площадка на ТЕЦ София и по този начин да замени остарели мощности там. Тоест изграждането на трета фаза, а щеше да има икономически, финансов и екологичен ефект в положителна посока. ", каза Анна Стойкова.

"Инсинератор трябва да има. И разбира се, той трябва да отговаря на всички екологични изисквания и на всички екологични норми, но без инсенератор, реално наистина София ще бъде изправена пред непрекъснати кризи", категоричен е Николай Савов.

В момента в Европа работят над 500 инсенератора. Един от последните е в Белград, пуснат в експлоатация миналата година. Затова и депонираните боклуци навсякъде в Европа са по-малко от нашите.

По данни на Европейската комисия, България все още депонира над 60 % от отпадъка си. За сравнение Германия депонира 1 %, а Нидерландия - 3%. Изискването на ЕК е до 2035 година България да намали депонирането и то да бъде максимум 10% от всички отпадъци. Планираният на площадката до ТЕЦ София инсенератор пък е дотолкова затлачен в съдебни процедури, че няма изгледи да се отпуши скоро. Това забавяне може да ни струва доста скъпо. София, освен че ще изгуби парите по европроекта, но и трябва да връща за построеното до тук. Милиони за една изначално сгрешена концепция.

"Грешките са много, отпадъците трябва да се събират по внимателно. Трябва да се събират разделно. Системата за разделно събиране трябва да се подобри, да се направи разделяне при източника и събиране от врата до врата. Биоразградимите отпадъци и биоотпадъците, тоест кухненски отпадъци от домовете, ако щете, дори не трябва да се изхвърлят в общите кофи, защото те са мокрите, те отделят метан при депонирането, пречат изобщо на процеса. И трябва да се се въведе принципът "плати колкото изхвърляш", т.е. всеки да плаща според количеството отпадък", заяви инж. Михаил Бъчваров - специалист по опазване на околната среда.

Европейската комисия дори реши да започне производство срещу България, защото не прилагаме принципа „замърсителят плаща“, предвиден в Рамковата директива за отпадъците от 2008 година. В България все още разходите за управление на отпадъците се основават на стойността на имота за данъчни цели, без да се вземат предвид количеството битови отпадъци.

"Наистина все пак да не забравяме, че 14 години ... преди 14 години трябваше да бъде въведена системата "Замърсителят плаща". И 14 години нищо не се прави по този въпрос, а това е една от основните директиви, която Европейската комисия поставя. И сега наистина новата Европейска комисия отново ще постави въпроса и трябва в ускорен порядък да търсим вариант как да бъде изпълнена тази директива и как да бъде направено така, че да бъдат стимулирани.... това има за цел не да накаже хората, това има за цел да ги стимулира разделно да събират и да може много по-голямо количество от отпадъка, който генерираме да се рециклира", допълни Николай Савов.

"Според мен системата трябва да се рестартира, трябва да се премисли и да се започне на ново. Не може контейнерите да стоят безадресно някъде на улицата и ти да рискуваш пътно транспортно произшествие. Трябва да се направи системата за разделно събиране на биоразградимите отпадъци, защото София разполага с необходимите съоръжения за компостиране и за биогаз и те работят добре. Слава Богу! Но за тях липсва материал, примерно за биогазовата инсталация тя е натоварена, може би наполовина, заради това, че отсъства система за разделно събиране на биоразградими отпадъци", смята инж. Михаил Бъчваров.

И още. Въвеждане на депозитна система за опаковки. Въвеждане на пунктове за предаване на едрогабаритни отпадъци. Въвеждане на работеща кръгова икономика, което означава максимално рециклиране на всичко, което можем да рециклираме и глоби за тези, които не го правят. За да има санкции обаче, трябва да има и условия. В момента липсват и двете. И София вместо да работи за това, сега ще трябва да мисли как да подобри работата на иначе спорният завод за преработка на отпадъците.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok