Климатичните промени все повече променят поведението на птиците
Климатичните промени все повече променят поведението на птиците. Заради по-топлото време екзотични видове започват да гнездят у нас, но изчезват онези, които дълго са приемали нашите езера за свой дом.
В поредицата "Климатът – горещата истина" ви разказваме за миграцията на птиците и как розовото фламинго се засели трайно в района на Бургас.
Близо 4000 фламинги обитават вече езерата край Бургас и дори гнездят там. За сравнение през 2014 година редките птици са били едва 15. Засушаването в Средиземноморието ги е принудило да мигрират.
"Затоплянето на климата е една от главните причини, която му позволи да се засели при нас, поради по-топлите води, по-високите температури на влажните зони, в тях и храната става по-изобилна. Също много важно причина, че вече водоемите не замръзват заради по-топлите зими. Фламингото е птица, която постоянно трябва да бъде във вода. Там се намира храната", заяви д-р Петър Янков, орнитолог.

Атанасовското езеро се оказва близко до естествения им хабитат заради солеността си, изобилието от храна и липсата на хищници.
Лагуната поема интензивните валежи. Колониите от рупия и плитчините спират вятъра и вълните, а влажните почви охлаждат местния микроклимат в горещи дни.
"Сред наблюдаваните хиляди фламинги, има птици с пръстени. В района на Бургас са пристигнали фламинги от Испания, от Италия, от Франция и от Турция. Със сигурност има и фламинго от други страни", допълни д-р Петър Янков, орнитолог.
Докато едни видове птици намират нов дом в България, други я напускат.
"В България до скоро зимуваше 90% от световната популация на червеногушата гъска. Последните години епизодично през зимата можем да видим някой друг индивид. Спускайки се от местата си за гнездене на юг, търсейки по-подходящи условия, те ги намират вече по на север от нас, спестяват пътя, който трябва да преминат до България", коментира Радослав Молдовански, Българско дружество за защита на птиците.
Френските студенти Шарлот и Гайен пък са дошли у нас да изследват Белоглавата тръноопашата потапница, която вече рядко се среща заради климатичните промени.
"Това е застрашен вид, който се среща основно в България, Испания и Северна Африка. Той е съществувал и във Франция преди, но е влязъл в конкуренция с инвазивен вид - Американската руда патка, чиято поява се дължи на покачването на температурите. Този инвазивен вид е иззел хранителните ресурси на Белоглавата потапницата", коментира Гайен, студент от Франция.
Все по-честите огромни количества дъжд за кратко време обаче застрашават обитателите на Атанасовското езеро и тяхната прехрана.
"Езерото е много плитко, то е само 30 см. дълбоко и всяко прииждане на големи количества вода му причиняват сериозни проблеми. Водата, която идва е сладка. В езерото се срещат 22 вида риби, които са свикнали и са пригодени на тези условия на свръхсоленост", каза още Радостина Ценова, Фондация "Биоразнообразие".
Не само фламингото, но и много други видове не са приспособени към извънредните климатични аномалии.
Проучване предвижда 75% повече валежи в пустинята Сахара във втората половина на XXI век
По следите на кафявите мечки: Свръхпопулация или нарушен баланс в природата?
КЛИМАТЪТ - ГОРЕЩАТА ИСТИНА: Застрашена ли е екосистемата на Черно море от бързото затопляне?
Надпреварата за "Лукойл": "Шеврон" проявява интерес към активи на компанията
Обраха ансамбъл "Чинари: Крадецът е задигнал архив от звукозаписното студио
Институциите отбелязват ръст на сигналите за деца, правещи си опасни селфита