Очертанията на войната: За какво говорят атаките над Саратов и Рязан и какво става с ПВО на Русия

Русия си отива

Първоначално планирах настоящият анализ да бъде посветен изцяло на българската военнa помощ за Украйна, но след „попската яхния“, която ненадейно ни бе сервирана на Никулден в района на руската църква в столицата, реших донякъде да изместя фокуса на повествованието ми. Но първо ще погледнем хода на бойните действия в Източна Украйна.

И през настоящата седмица събитията по бойните полета се развиват по добре познатия сценарий, т.е. две села напред, а после едно назад. Руснаците отчаяно се опитват да обкръжат Бахмут с удари от север и от юг, а „вагнеровците“ даже успяха да проникнат и в покрайнините, където засега ЗСУ (украинските въоръжени сили) успешно им се противопоставят. Изгледи за скорошно падане на града в руски ръце, обаче, не се очертават, както и на друга ключова украинска крепост по на югозапад, Авдеевка. На север от Бахмут, в района на Сватово, ЗСУ, подобно на миньори, бавно и методично "дълбаят" руската отбрана, но и там в момента обикновено става въпрос предимно за следващите няколкостотин метра.

Атаки от въздуха (този път и в двете посоки)

Доста по динамични събития ни предложи войната във въздуха. Тези от вас, които редовно следят моите анализи, вероятно си спомнят, че миналата седмица дискутирах вероятния пореден руски ракетен удар, възможния контраудар на ЗСУ по руските пускови инсталации, както и желанието на Киев да получи принципно одобрение от западните си партньори за атаките, които би нанесъл по военни обекти на територията на РФ. Е, всичко това се случи. Или почти...

Всичко започна още понеделник сутринта, когато украинците, явно в резултат на задълбочен анализ на собствените си разузнавателни данни, както и на спътникови снимки и друга класифицирана информация предоставена им от партньорите им от НАТО, нанесоха изпреварващ удар по две от руските авиобази откъдето обикновено излитат стратегическите бомбардировачи изстрелващи необезпокоявани ракети по украинските електростанции. Поразени бяха летищата в Саратов и Рязан, при което загинаха трима души, а петима други бяха ранени. Извадени от строя бяха поне три самолета, чийто ремонт се очаква да бъде труден и продължителен, а може би и невъзможен. На вас три машини може и да ви се струват малко, но не забравяйте, че става въпрос за изключително скъпи и сложни за производство летателни апарати способни да пренасят и ядрени оръжия, де не говорим, че в момента целият руски стратегически бомбардировъчен въздушен флот наброява около 60 самолета. Т.е. с една-единствена, но добре координирана акция ЗСУ успяха да неутрализират около 5% от него.

Впоследствие се оказа, че превантивният украински удар е бил осъществен в точния момент – на руските самолети вече са били поставени съответните крилати ракети, а взривеният камион-цистерна на едно от летищата подсказва, че вероятно в ход е било зареждане на гориво преди полета.

Когато говорим за ефекта от изпреварващата атака на ЗСУ по летищата не бива да пропускаме и още едно много важно обстоятелство – бе значително редуцирана мощта руският ракетен удар, който последва в понеделник около обед. За момента се счита, че сегашното ниво на наситеност на украинската ПВО със системи за противоракетна защита може да противодейства на едновременна атака от до около 70-80 крилати ракети, при което може да се разчита на около 80% успеваемост, а даже и на повече. Ако техният брой е по-голям, те просто ще прелетят над украинските батареи и ще поразят целите, които са им зададени.

Снимки: БГНЕС

Елементарни изчисления показват, че ако руснаците бяха успели да изстрелят този ден, да речем, 110-120 ракети, ЗСУ едва ли щяха да свалят повече от 80, а останалите 30-40 необезпокоявани щяха да се насочат към съответните електроцентрали, а това щеше да има катастрофален ефект върху украинската енергетика. В резултат на превантивните атаки по летищата, обаче, руснаците в този ден успяха да изстрелят не повече от 70 ракети, 60 от които бяха прихванати от ЗСУ. Пораженията нанесени от останалите 10 не бяха толкова значителни и бяха отстранени в рамките на ден-два. Така украинската енергийна система успя сравнително безболезнено да се върне към моментните си обеми на производство на електричество (т.е. около 50% от пълния ѝ капацитет).

Въпроси със и без отговори

Първият въпрос, който веднага зададоха всички анализатори след като новината за ударите по руските летища заля медиите, бе с какви оръжия те са били поразени. Почти у никой не остана съмнение, че най-вероятно са използвани дронове. Още в същия ден (понеделник) руски военни кореспонденти прокараха версията, че става въпрос за Ту-141, стар съветски безпилотен апарат с реактивен двигател разработен през 70-те години на миналия век предимно с разузнавателна цел. От украинска страна полуофициално споменаха само, че става въпрос за оръжие, което е съвместна разработка на тяхното министерство на отбраната и частния бизнес. От което произтичат два възможни варианта.

Първо, въпросната частна фирма (или фирми) е модифицирала стария съветски дрон като е премахнала разузнавателното му фото/видео оборудване и го е заминила с бойна глава. С други думи – от средство за разузнаване и наблюдение Ту-141 е превърнат в крилата ракета. Ако това наистина е така, то руснаците би трябвало да очакват в бъдеще немалък брой подобни въздушни изненади, защото след разпадането на СССР в украински ръце остават почти всички наличности от този модел (над сто бройки).

Напълно реалистично звучи и втората коментирана версия – че Украйна най-после е използвала някоя от новите си разработки.

В полза на такъв аргумент говори и фактът, че и на двете летища са зафиксирани попадения в непосредствена близост до стратегическите бомбардировачи, докато Ту-141 изначално не е бил предвиждан да бъде използван като високоточно оръжие и в случай, че бъде преобразуван в крилата ракета може да даде теоретично отклонение от целта до няколко десетки метра. Не бива да забравяме, че Украйна е сред водещите нации в разработката и производството на летателни апарати, като в това отношение компанията "Антонов" (добре известните дори и у нас самолети „Ан“) спокойно може да й служи като визитна картичка.

Само през последния месец министерството на отбраната в Киев е сертифицирало за използване в ЗСУ цели седем модела дронове. От два месеца насам, със санкцията на висшето държавно ръководство, разбира се, в медиите се разпространява информация за нов модел ударен дрон камикадзе с радиус на действие до 1,000 км и бойна глава 75 кг. Той би трябвало да постъпи на въоръжение до края на годината. Това на практика означава, че целият близък тил на руснаците, включително Москва, Санкт Петербург и Кавказ ще бъде в обсега му.

Друг въпрос без отговор е моментното състояние на руската ПВО. Ако се вярва на московската пропаганда то не би трябвало да позволява и "пиле да прехвръкне" през територията на РФ. Реалността, очевидно, е съвсем друга. Рано сутринта във вторник украинците удариха още едно летище, това в Курск. Пламнаха горивните запаси, като най-вероятно отново причината бе дрон. При това не става въпрос за няколко варела, а за огромен резервоар, който горя цял ден и за чието потушаване са били привлечени около 200 пожарни автомобила. За "десерт", отново през ранните часове на вторник дронове на ЗСУ поразиха и четвърти важен обект, макар и без да постигнат желания ефект, защото резервоарите за дизелово гориво в Брянск се оказаха празни точно в този момент.

Ако не сте разбрали съвсем точната последователност на събитията, ще се опитам да ви я обясня отново.

В понеделник сутринта, буквално часове преди поредната предварително планирана ракетна атака срещу украински електроцентрали, дронове на ЗСУ ненадейно атакуват две отдалечени едно от друго руски летища след като незабелязани от радарите са прелетели стотици километри. Абсолютно никаква реакция от руското ПВО. Вместо съответните системи за въздушно противодействие на Москва да бъдат поставени в състояние на най-висока бойна готовност, след около 24 часа два други важни обекта също са поразени. И отново никаква реакция от страна на руското ПВО.

Изводите се налагат от само себе си и те за пореден път не предлагат никакви що-годе утешителни констатации в полза на въоръжените сили на РФ. На практика излиза, че или в руската противовъздушна отбрана цари пълен бардак, или че във въпросните авиобази просто не е имало ПВО. В случай, че става въпрос за първото, то излиза че в най-голямата по площ държава абсолютно нищо не се е променило от далечната вече 1987 година, когато западногерманският пилот Матиас Руст прелетя необезпокояван с малък самолет цялото разстояние от Хелзинки до Москва, за да кацне на Червения Площад пред очите на смаяните московчани.

Съмненията, че в руските стратегически обекти властва безхаберието, се подклаждат и от факта, че в дните предшестващи атаката, всички бомбардировачи бяха подредени като мишени по пистите и не само украинците, но и целият свят можеше чрез сателитни снимки да води отчет, колко машини в кой момент се подготвят за излитане.

Напълно е възможно да се касае и за второто, т.е. около въпросните летища въобще да не е имало ПВО. Някои водещи коментатори вече отбелязаха, че е доста вероятно именно това да е причината за успеха на украинската операция. В крайна сметка, в Украйна руснаците претърпяха сериозни загуби освен всичко друго и в противовъздушни системи и може да се окаже, че са започнали вече да „оголват“ даже и летищата си, само и само за да има с какво да прикриват небето в района на Крим и Донбас.

А сега си представете за миг, че на Москва се наложи да воюва не със ЗСУ, а с някоя действително мощна във военно отношение държава или коалиция и към огромната територия на РФ бъдат едновременно изстреляни стотици и даже хиляди ракети. На мен направо не ми се мисли, каква приблизително би била успеваемостта на руската ПВО при един подобен сценарии и до какво би довело това...

И за да завърша темата за ударите, контраударите и превантивните действия не мога да не коментирам и желанието на Киев под една или друга форма да получи одобрение от западните си партньори (и най-вече от САЩ) да нанася редовно удари дълбоко в руска територия. Сигналите, които идваха отвъд океана в началото на седмицата сочеха, че Вашингтон засега не е склонен да одобрява такива действия опасявайки се от ескалация. Авторитетният „Уолстрийт Джърнъл“ например съобщи, че преди изпращането си на фронта реактивните системи Хаймарс са били модифицирани така, че да не могат да изстрелват боеприпаси с радиус по-голям от 80 км.

В подобен дух беше и изказването направено от съветника по сигурността на Белия дом Джон Кърби, който в сряда акцентира върху това, че САЩ „няма да поощряват ескалация“. Изглежда, обаче, успехът на ударите на ЗСУ срещу стратегическите руски летища, и най-вече фактът, че те силно ограничиха ефекта на последната ракетна атака по украинските електроцентрали, е направил впечатление на администрацията на президента Байдън и ги е накарал да премислят тяхното отношение по въпроса. Това става ясно от публикацията на друга авторитетна медия, „Таймс“, която по информация на собствени източници, написа в петък, че Пентагонът е дал „зелена светлина“ за удари на украински дронове дълбоко в руска територия.

Българското оръжие за Украйна

В края на тази седмица България отново попадна във фокуса на световния медиен поток, но този път новината имаше позитивен характер. Става въпрос за прословутата оръжейна помощ за Украйна, която доскоро изглеждаше като някаква химера, но все пак в петък най-после стана реалност. Поради неизвестни причини списъкът на това, което ще изпратим на фронта засега остава секретен, въпреки че почти всички други държави, които вече няколко месеца редовно изпращат въоръжение в Украйна, се стараят да оповестят публично всичко от това, което товарят на влаковете и в транспортните самолети. Все пак някои детайли изплуваха – преди няколко дена министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви, че ще пратим най-вече леко стрелково оръжие и боеприпаси.

Много или малко е това? Въпрос на гледна точка. Вероятно бихме могли да изпратим и някакви тежки оръжия, но войната в Украйна показа каква голяма роля продължават да играят конвенционалните оръжейни системи като артилерия и бронирана техника и същевременно колко трудно се намират свободни единици от тях на световния пазар.

Да не говорим за станалите прословути зенитни/противоракетни ПВО комплекси, които са си направо кът по цялото земно кълбо. Затова аз споделям мнението, че преди да дадем нещо, което минава за остаряло (но войната в Украйна показа, че дори и музейни експонати могат да се ползват успешно в реален бой) ние трябва да знаем откъде и как ще си набавим нещо по-добро.

Леко стрелково оръжие и боеприпаси практически означава, че ще даваме това, което нашият военно-промишлен комплекс така или иначе произвежда.

Производственият асортимент на основният ни производител.

С други думи, такива доставки ще имат и първичен, и вторичен положителен икономически ефект за страната ни. Като казвам вторичен, имам предвид най-вече рекламата, която родното ни производство ще си направи сред потенциалните нови купувачи. В крайна сметка търговията с оръжие е реално цинична и кървава, но си остава преди всичко бизнес, нали?

Пряката военна помощ освен това ще ни бетонира окончателно в списъка на демократичните държави, които се противопоставят на руската агресия в Украйна. Просто конфликтът стигна тази точка, при която няма как да си по средата и щеш-не щеш трябва да избереш страна. А така или иначе беше публична тайна, че българска „специална продукция“ по различни пътища стига до украинските бойните полета. В интернет пространството отдавна циркулират снимки и клипове на български гранатомети в действие, а отзивите за тях са повече от отлични. А в събота един от водещите украински военни анализатори, Олег Жданов, оповести че от началото на войната до момента само полски търговци са закупили от нашите военни заводи продукция за почти половин милиард долара. Коментарите оставям на вас.

Някои ще заявят едва ли не, че ние нямаме право да помагаме на Украйна с оръжия, защото по този начин сме се проявявали като неблагодарници спрямо Русия, нашата "двойна освободителка". Морален дълг към Русия като държава ние нямаме, а и да имаме, той е изключително към воините от руска и други националност, които са си оставили костите по нашите земи, воювайки с турците. Що се отнася до руската държава в различните ѝ държавни форми през последните две столетия, то тя ни е донесла преди всичко тормоз и унижение, а от нас като народ и страна е изисквала най-вече безпрекословно подчинение.

Особено очевидна е тази политика на Москва през последните две десетилетия, когато там на власт дойде Путин и реши, че ще възстановява хем СССР, хем Руската империя. Бе направено всичко възможно страната ни да бъде отклонена европейският ни път, който ние избрахме още през 1990 година. За целта бяха употребени всякакви средства, от пропаганда и "културно" влияние до политически натиск и икономическо изнудване. Правеха се целенасочени опити у нас да се внедри руска етническа диаспора, а посланиците на РФ се държаха като губернатори. Имаше реална опасност във вътрешнополитически план страната ни да стане трайно нестабилна като една Молдова, като крайната цел вероятно бе постепенно да се превърнем в нещо като днешен Беларус.

Това на някои от вас сега може да ви се струва като пълен абсурд, но си припомнете с какъв инструментариум разполагаше империята на Путин в нас: верни до гроб политици, двулични историци, сервилни медии показващи "другата" гледна точка, официалната руска пропаганда, неофициалната българска проруска пропаганда и най-вече "Газпром" и "Лукойл". Освен това постоянно бяхме въвличани в конфликти и дебати със западните ни съседи, сърбите и македонците. На практика у нас съществуваха две паралелни обществени течения.

Едно устремено към европейски тип демокрация, а другото - към ретроградния североизток. Но най-лоши бяха политически насърчаваната летаргия, липсата на дебат и най-вече на обществен консенсус за това, какви отношения трябва да имаме с Русия. Освен това най-личните ни държавни мъже и жени, с някои редки изключения, отново и отново сами се поставяха в поза партер, когато ставаше въпрос да защитят националния ни интерес и достойнство пред Москва.

За да излезем от този зловещ омагьосан кръг, вероятно щяха да са ни нужни десетилетия непрестанни усилия от страна на по-прогресивно настроената част на нашето общество, които щяха да наподобяват борбата ни за църковна независимост през Възраждането. На цялата тази евразийски ориентирана квазикултурна конструкция обаче ѝ беше нанесен смъртоносен удар тази година, а това, което го причини е безспорно безумната агресия на Путин в Украйна.

В битката ни за правото на национално самоопределение ние внезапно се сдобихме с два могъщи съюзника – демократичният свят и ЗСУ. В известен смисъл те започнаха да водят вместо нас битката, от която ние се бяхме отказали или просто не намирахме сили да водим. ЗСУ съкрушиха на бойното поле армията на Путин и така запазиха непокътнат политическия ред установил се в Европа след края на Студената война. Държавите от Европейския съюз и САЩ пък установиха такива непреодолими икономически, политически и логистически прегради между нас и Кремъл, което не само прави невъзможно създаването на някакво подобие на "руский мир" у нас в обозримо бъдеще, но в дългосрочен план постепенно ще ликвидира всякакви предпоставки за възникването му.

Особено голяма роля в това отношение ще изиграят санкционни пакети приети от ЕС и САЩ срещу Руската Федерация. Самоликвидирането на "Газпром" като основен играч на пазара на синьо гориво у нас и надяването на усмирителна риза на данъчния феномен "Лукойл" лишава радетелите на Путинизма у нас от така важните икономически лостове. Екстрадирането на значителен брой руски дипломати през лятото лишава РФ от възможността да поддържа едновременно голям брой активни контакти с проруските кръгове у нас. Това, от своя страна, силно би затруднило осъществяването на някакъв държавен преврат на българска територия в обозримо бъдеще. И ако думата "преврат" на някои от вас сега може би ви звучи абсурдно, не е зле да си припомните че това беше един реалистичен сценарии в Черна Гора през 2016 година и в Германия само преди няколко дни.

Предстоящото спиране на четирите водещи руски държавни телевизионни канала със сигурност ще предотврати по-нататъшното "зомбиране" на технологично по-неграмотната част от нашите сънародници, най-вече възрастните хора и пенсионерите. Забраната за промотиране на по-тесни "културни" взаимоотношения, пък, ще ни лиши от агресивните "гастроли" на "Нощните вълци" и други подобни "артистични" формации. Осезаема промяна вече се наблюдава и в основните медии. Те отдавна вече не канят хора със специфичен "светоглед", които твърдят , например, че Киев ще бъде превзет за три дни, че Путин до март ще постигне пълна победа, или че НАТО е създадена с едничката цел да унищожи Русия.

Най-важният резултат от всички тези санкционни мерки и усилия, обаче, ще бъде абсолютната невъзможност в България да бъде отгледана поредната кохорта млади русофили с имперско мислене, които след време да поемат щафетата от сегашните "апостоли" на средновековния тип евразийство. Ако в края на 80-те години, когато рухваше Желязната завеса, аз и моите връстници от другите източноевропейски страни вероятно бихме намерили много допирни точки на интелектуално ниво с младите хора от СССР, дори защото щяхме да разговаряме на един език, то след двадесет години днешният български младеж, който сега снима Тик-Ток клипове с телефона си, и днешният руски младок, активен член на Путиновата Юнармия, който шие маскировъчни покривала за "защитниците" на Донбас, ако се срещнат като зрели и активни личности най-вероятно ще се чувстват така, сякаш са паднали от две различни планети.

Вярвате или не, но тази Русия която познаваме бавно но сигурно си тръгва от нашите земи. Този път завинаги.