Очертанията на войната: Зазимяване, но не и замразяване и вътрешните конфликти на Украйна

Как Украйна се готви да посрещне зимата?

В началото на юни на среща с подбрани, „правилни“ младежи Путин заяви, че Петър I e воювал 21 години, за да „върне” земи, които са били „под контрола на руската държава“. При това първоначално „нито една държава в Европа“ не е признавала правото на Русия да се разпорежда с тези територии, а продължавали да ги смятат за шведски. И моментално направи паралел с настоящата война в Украйна: „Очевидно на нас се пада да се върнем и да укрепим (земите на днешна Украйна)“.

Периодично се връщам към тази „забележителна“ реч, защото в много отношения тя може да се счита за програмна и освен това е показателна за сегашното ментално състояние на Путин. Какво ни каза тогава кремълският диктатор? Каза ни, че е готов да воюва за Донбас и другите украински области още две десетилетия ако се наложи. Също така, че не се притеснява от международното непризнаване на „върнатите земи“, защото Европа и останалият демократичен свят постепенно ще се примирят със сегашното статукво и, искат не искат, накрая ще махнат с ръка и ще млъкнат. Освен това за пореден път демонстрира, че няма познания по история и че употребява отдавна отминали събития както му е изгодно в съответния момент. И най-вече, че е обладан от месиянство и мания да влезе в аналите като последния, макар и некоронован руски император, който е успял да върне всички „изконно руски територии“ на майката родина.

Дали Путин обединителят е обикновен маниак или си е направо Путин лудият – аз не се наемам да съдя. Но той в едно със сигурност е прав – войната май няма да свърши скоро. Дали ще трае още две десетилетия, както предрече кремълският самодържец, или просто тя ще се води „до последния росиянец“, както преди време прогнозира известният украински журналист Роман Цимбалюк – това също никой към настоящия момент не може да каже. Но това, което е сигурно, е, че на Украйна, Русия, пък и на цяла Европа им предстои да преживеят първата си военна зима от 1945 г. насам. Дано поне да е последната.

Какво трябва да направи Украйна, за да устои на неспиращата руска агресия през предстоящите зимни месеци? Какви са шансовете на страните на бойното поле в конфликт, който най-вероятно ще се води при минусови температури? Какво предстои да се случи? Кои са личните битки на Зеленски? На всичко това ще се опитам да отговоря по-долу.

На фронта

За да може Украйна да продължава да диша като свободна страна, е важно през следващите месеци да бъдат избегнати всякакви критични ситуации на бойното поле, които евентуално биха довели до един или повече дълбоки руски пробиви. Такива в Москва се надяват да постигнат на югоизток в района на Донбас, най-вече край Бахмут и Авдеевка.

Бахмут (или това, което е останало от него) вече се превърна в синоним на съвременен Вердюн заради високата цена от човешки животи, заплащана ежедневно и от двете страни и заради позиционните боеве, които там се водят вече няколко месеца.

Дълбоките окопи, бодливата тел, ничията земя, бомбените кратери, неспирните артилерийски обстрели и престрелките с леко стрелково оръжие повече напомнят на сцени от Първата световна война, отколкото за съвременен начин на водене на бой. Но именно това е реалността там в момента.

Руснаците неотдавна смениха тактиката и вече се въздържат от директни атаки срещу града, опитвайки се да го заобикалят от север и от юг, надявайки се по този начин да вкарат противника в „чувал“ и евентуално да го принудят да отстъпи. Дори в средата на седмицата успяха да превземат две села, за които дотогава практически никой не беше чувал - Озаряновка и Курдюмовка – и някои техни медии вдигнаха такъв шум, че все едно отново е бил взет Берлин. Това обаче едва ли ще наклони везните рязко в полза на руснаците и причините за това са няколко.

Първо, в резултат на дългогодишния добив на въглища и други изкопаеми на много места в района има неголеми хълмове, които сега ЗСУ (украинските въоръжени сили) умело използват, за да контролират иначе плоската и лишена от значителна растителност местност. Подобно на Херсон, тези изкуствено възникнали възвишения позволяват дори с просто око да се води наблюдение на километри напред. И всеки път, когато руснаците предприемат настъпление, те попадат в нещо като огневи капани, т.е. биват обстрелвани с тежки оръжия едновременно от няколко страни, при това „от високо“.

Второ, и Бахмут, и Авдеевка, и другите населени пунктове в района, станали отдавна синоними на смърт, разрушения и безмислена жестокост (Соледар, Маринка, Угледар), са реално на фронтовата линия от вече почти десетилетие. Съответно ЗСУ са имали предостатъчно време да ги подготвят за отбрана.

В момента те представляват своеобразни крепости, предвидени за кръгова защита. При това пътищата, които водят към тях, са така проектирани и построени, че много трудно биха били блокирани от руснаците, ако те не успеят напълно да обкръжат съответните населени места. Освен това самата украинска отбранителна линия в Донбас е изградена така, че дори и агресорите в даден момент да успеят да завземат някои от тези градове, то тя няма да рухне, а просто ще се отдръпне в дълбочина.

Трето, фактът, че ЗСУ са превърнали тези градове и села в прифронтови опорни пунктове, ще им помогне да прекарат зимата в сравнително комфортни условия. Украинците ще има къде да се стоплят и отдъхнат, както и къде да складират амунициите и запасите, които получават. Освен това ще могат сравнително лесно да евакуират, ремонтират и възстановяват повредената бойна техника.

Четвърто, ако снегът се задържи по-дълго на бойните полета, то той ще се превърне в изключителен съюзник на ЗСУ. В момента украинците са не само по-добре облечени за настъпващите студове, но и по-добре екипирани. Те разполагат със значително по-голям брой инфрачервени средства за наблюдение и персонални уреди за нощно виждане. Да не говорим, че на заснежената земна повърхност атакуващите руснаци, ще се открояват сравнително лесно и ще се превърнат в лесни мишени.

И най-важното – ЗСУ нито за миг не си позволяват дори и най-малкото недооценяване на своя противник.

Украинците са абсолютно наясно, че срещу себе си имат решителен и коварен враг. Да, вярно е, че руската професионална армия, в този си вид от 24 февруари, вече не съществува. Вярно е също така, че руските части, които в момента се намират на фронта, страдат от много недъзи, които са характерни и за Руската федерация като цяло. На всички също така е пределно ясно, че големият брой неотдавна мобилизирани все още имат доста ниска бойна стойност.

Но, от друга страна, в руските въоръжени сили има немалък брой военни с реален военен опит, придобит по време на двете чеченски войни, конфликтите в Сирия, Африка, Грузия, Донбас и даже в Афганистан през 80-те години на миналия век.

Освен това руската армия и генерален щаб нееднократно доказаха, че много внимателно изучават начините на водене на бой на ЗСУ и се опитват да се адаптират към тях.

Засега само две обстоятелства работят в полза на руснаците. Но дали те ще се окажат достатъчни за постигане на съкрушителна победа в Донбас?

Първото обстоятелство е „късата“ логистика – и Донецк, и Луганск се намират недалеч от (международно признатата) граница с Русия и сравнително бързо могат да прехвърлят войски и ресурси от други райони, включително дълбокия тил. Второто обстоятелство е неотдавна проведената „частична“ мобилизация, която им позволява да попълват непрекъснато претърпените загуби и така, поне на хартия, да поддържат боеспособността на частите си. Друг е въпросът дали тези хора реално са готови за бой или просто се хвърлят още и още мъже в пъкъла на донбаската „месомелачка“ в името на маниакалните идеи на един диктатор.

Ракетни удари и контраудари

Друг голям проблем, който Украйна се опитва отчаяно да реши, това е противодействието на руските ракетни удари. За момента всичко сочи, че Путин подготвя поредния си масиран обстрел. Доказателство за това е увеличеният брой стратегически бомбардировачи на основната авиобаза в Саратов, както и подозрителното затишие, което май ще се окаже пред буря.

В Киев са сериозно притеснени, че Путин пак може да смени приоритетните цели и този път да удари източниците на топлина, например, или, пък - банковата система. За да се ограничат щетите до миниум, се водят денонощни преговори с потенциалните западни доставчици. Но се оказва, че в момента има недостиг на модерни системи за ПВО в световен мащаб.

Събитията в Украйна наплашиха целия цивилизован свят и сега всяка държава си стиска здраво противоракетните системи. Стига се дори до парадокси - САЩ да моли свои съюзници в Близкия изток да предоставят на ЗСУ наличните си системи NASAMS срещу твърдото обещание, че в най-скоро време, специално за тях, ще бъдат произведени нови такива. Засега няма индикации как ще завършат тези преговори, но дори и някой да се съгласи да даде нещо, то ще пристига в Украйна „на час по лъжичка“.

Другото, за което отчаяно се борят Зеленски и неговият екип, е да получат официално одобрение от западните си партньори ЗСУ да могат да нанасят удари по руски обекти, намиращи се дълбоко в тила на агресора.

В Киев считат, че един от най-ефикасните начини да се намали ракетната заплаха, е да се атакуват носителите още в базите им. С други думи да се ударят летища като това в Саратов, като военноморската база в Севастопол или просто да се унищожават ракетни установки на руска територия. Но за да стане това реалност, украинците се нуждаят от съответните оръжия, както и от морално одобрение. В Украйна вече обявиха, че са пред пускане на масово производство на собствен ударни дронове с голям обхват, но те едва ли ще са достатъчни. Ще са нужни нужни и ракети със среден и даже голям радиус на действие, като „Томахоук“. Но аз съм уверен, че на Запад никой няма да се съгласи на такъв радикален ход, който реално би пренесъл войната дълбоко на руска територия.

Битката на вътрешния фронт

Дори изключителното представяне на ЗСУ на бойното поле към момента не може да прикрие някои вътрешни проблеми на украинското общество, които в хода на войната като че ли ще се проявяват повече и повече. Докато законно-правните действия, предприети срещу лица със съмнителен морал като черноборсаджии, колаборанти, паникьори и чиновници корупционери в условията на война изглеждат напълно приемливи, то някои действия на властите в Киев трябва да бъдат подложени на по-обстоен и внимателен анализ.

Защо се иска забрана на Украинската православна църква

Неотдавна бяха проведени серия от показни обиски и арести срещу мнозина духовници на Украинската православна църква (Московски патриархат). В раздираната от вътрешни конфликти Украйна, освен всичко друго, съществуват и четири църковни институции. Освен УПЦ (МП), има също така и Православна църква на Украйна, Украинска гръкокатолическа църква, известна също и като Униатска, както и Католическа църква.

И докато другите три се считат за напълно лоялни към държавните институции в Киев, то УПЦ (МП) отдавна се счита за троянски кон на Русия и реално подчинена на Московския патриарх-антихрист Кирил (известен повече като полковник Гундяев). По-рано този месец излязоха видеозаписи, в които се вижда, че по време на литургии свещеници от УПЦ (МП) са агитирали в полза на Русия. Това принуди Зеленски да изпрати в храмовете специалните части. Напълно очаквано по време на обиските бяха открити пропагандни материали, възхваляващи „Руский мир“, пари в брой и други улики, намекващи за дългите ръце на Путин. За капак на всичко, по време на обиските един от поповете бе хванат буквално „по бели гащи“ в леглото със 17-годишен хорист.

Ответният ход на Зеленски бе подписаното в сряда постановление, препоръчващо пълна забрана на УПЦ (МП). Въпреки че изглежда като лесно приключил случай, битката за ликвидирането на промосковската църква въобще няма да е лека.

Първо, тя от тази пролет е формално самостоятелна, понеже официално се отрече от връзките си с Москва. Нейни представители вече заявиха, че ще търсят правата си в съда, но не това е най-важният им коз.

Базирана в световноизвестната Киевско-печорска лавра, в момента УПЦ (МП) е втората по влияние християнска църква страната, като по дял миряни, които са ѝ посветили душите си, се нарежда веднага след Православната църква на Украйна. Сред най-известните ѝ последователи можем да открием истински суперзвезди като боксьорите Ломаченко и Усик. При това Усик, действащ световен шампион в тежка категория, едва ли може да бъде упрекнат в някакви симпатии към Путин – когато войната започна, той се записа доброволец и даже успя да вземе участие в боевете на фронта.

Впоследствие, по лично настояване на Зеленски, той си взе сбогом с новите си бойни другари и замина за чужбина, за да се готви на спокойствие за мача си Джошуа, който впоследствие категорично спечели.

Двубоят Зеленски - Кличко

Доста по-любопитна и непредсказуема изглежда продължаващата битка (не в буквалния смисъл на думата) на Зеленски с друг световно известен боксьор – действащия кмет на Киев Виталий Кличко. Още през миналата година, когато руската агресия изглеждаше най-вече хипотетична, Кличко нееднократно си позволи да критикува президента на Украйна за подхода му към ковид кризата. В отговор Зеленски го подложи на серия от полицейски проверки, при това апартаментът на боксьора дори бе обискиран от специалните служби. Освен това се появи информация, че медии, приближени до президента, са предприели широкомащабна кампания за дискредитиране на бившия световен шампион. Твърди се, че причината за всичко това е очертаващото се люто съперничество между двамата при следващите президентски избори.

Руската инвазия и битката за Киев само притъпиха конфликта между тези два силни характера, но не го замразиха окончателно. В средата на август той избухна с нова сила, когато Кличко заяви в интервю, че е получавал заплахи от офиса на президента за това, че е подписал отворено писмо с молба да се върне гражданството на Генадий Корбан, началникът на щаба за отбрана на град Днипро.

Следващият рунд на този вербален мач бе в края на ноември, когато след поредния голям руски ракетен обстрел, Зеленски обвини кмета на Киев, че не се е справил адекватно с отстраняване на пораженията и не е осигурил навреме достатъчно топлина на мръзнещите столичани. Словесната реакция на Кличко не закъсня, за да се стигне до тази събота, когато бе оповестено, че тайните служби са провели обиск на офиси на градската администрация по подозрение в „злоупотреба с власт“ и сключване на неизгодни договори.

Очевидно ставаме свидетели на война по време на война между двамата най-влиятелни украински мъже и е твърде възможно тя да продължи дори и когато действителната такава приключи. До какво ще доведе тя и най-вече как това ще се отрази на състоянието на управлението Украйна в този толкова труден момент, е трудно да се предвиди.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube