Още една година война

Още една година война

Започвам обобщаващия ми коментар за развоя на войната в Украйна със странно чувство на вътрешно раздвоение. От една страна, предстоящите светли празници предразполагат към отпускане, радост, щастие и душевен покой. От друга страна, как да се отпуснеш, когато знаеш, че някъде недалеч от тук страдат и умират хора, които реално не са нещо по-различно от нас и не искат нищо повече от това към което се стремим и желаем ние.

И най-вече - как да обобщаваш нещо, на което краят му не се вижда и никой не знае кога и по какъв начин ще приключи. И все пак, позволете ми да опитам отчасти, защото именно това се очаква от мен и отчасти, защото искрено ми се иска да поставим точка на отминаващата толкова динамична година и да започнем начисто новата.

И така, кои са най-важните акценти и изводи от изминалата военна година?

• Нереализираните надежди на украинското контранастъпление.

Вероятно си спомняте, миналата година по това време колко много шум се вдигаше при обявяването на поредната нова партида модерни западни оръжия, които предстоеше да бъдат предадени на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и какви големи надежди се възлагаха на тях. Всеобщото усещане бе, че всичко върви както трябва откъм подготовка, логистика и планиране и трябва само едно финално усилие, за да се пробие руският фронт където трябва и той да рухне.

Е, оказа се, че това въобще не е така. Западните оръжия бяха по-скоро малко, а някои, като самолетите, не се появиха въобще. В крайна сметка добрата стара отбрана базирана на такива простички неща като дълбоки окопи, бункери, минни полета и артилерия все още работи, при това добре. Реално погледнато, украинската контраофанзива все още продължава, но темповете ѝ са такива, че за бърз пробив към Азовско море, каквато бе целта, в момента може само да се мечтае. Остава, обаче, една голяма въпросителна – не бе ли шумно анонсираното контранастъпление твърде много натоварено с нереалистични очаквания от егоистични политици, които по този начин го превърнаха в един голям медиен балон?

• Бунтът на Пригожин

Случи се през лятото, а вече ми се струва, че бе толкова отдавна, че за малко да го изпусна да го включа в списъка си. Ако трябва да го обобщя с няколко думи – това бе пропуснатият изключителен шанс да се сложи едновременно край на касапницата в Украйна и на тиранията в Москва. Просто Пригожин не се оказа духовно и интелектуално на висотата на историческата възможност, която съдбата му предостави. И напълно логично - плати за това с живота си.

Последното пък за пореден път ни напомни колко отмъстително е съществото, узурпирало властта в Кремъл – то забавя, но не забравя. А у нас (и по света) все още се намират хора, които наивно си мислят, че то може да е страна в едни евентуални мирни преговори.

• Разгромът на руския Черноморски флот

Потопяването на крайцера „Москва“ през април 2022 г. от мнозина вероятно е било прието като щастливо (или нещастно – въпрос на пристрастие) стечение на обстоятелствата. Това, което се случи през отминаващата година, обаче, по-скоро говори за планомерно и ефективно планиране от страна на ЗСУ на изтреблението на руската ескадра, отколкото за повтаряща се серия от случайности. Руските кораби бяха преследвани по море от дронове, бяха атакувани в базите им и даже в ремонтните заводи, радарите и ПВО системите пазещи Крим биваха методично унищожавани, а за капак на всичко щабът на флота в Севастопол бе ударен директно с крилати ракети.

Всичко това принуди в крайна сметка Москва да изтегли почти всичките си кораби в базите по бреговете на Северен Кавказ, надявайки се че там ще бъдат по-малко уязвими. Което ми напомня с какво се е занимавал Черноморският флот на Сталин през Втората Световна Война. Ами пак със същото – понасял е тежки загуби и се е криел по кавказките пристанища. Нищо ново под слънцето.

• Негово величество - дронът

Това че дроновете играят значителна роля в съвременните военни конфликти бе ясно далеч преди на г-н Путин да му хрумне безумната идея да напада съседите си. Но това, че те са в състояние да играят една от главните роли в съвременните войни, стана окончателно ясно едва през настоящата година. И това, вероятно, е било абсолютен шок за мнозина, правещи кариера във военна сфера. И със сигурност е накарало най-блестящите умове в щабовете на армиите по цял свят да преосмислят концепциите си за водене на бой.

С голяма доза увереност може да се твърди, че за пръв път от 80 години насам на бойното поле се появява евтино и простичко оръжие, което не само е масово и достъпно, но и е в състояние да нанесе колосални щети несъпоставими с ниската му производствена цена.

В заключителната фаза на Втората Световна Война това е бил немският Панцерфауст, преносим противотанков гранатомет станал причина за унищожаването на хиляди съветски и съюзнически танкове. В наши дни пък тази смъртоносна чест се е паднала на т.нар. FPV-дронове, малки летящи механични гадинки с прикрепени към тях с тиксо гранати. Възнамерявам да пиша още по темата вероятно следващият път, а засега ще ви подам малко информация за размисъл. Цената на класически натовски 155-мм артилерийски снаряд върви между 1000 и 3000 долара бройката, произвежда се в специални заводи, а в момента търсенето е такова, че отстъпки в цените могат да се договорят само при поръчки за количества над 10 хиляди. Да не говорим, че дори и да имате парите, може да не ви обърнат внимание, просто защото всички са се наредили на опашката на чакащите. Комбинацията дрон + противотанкова граната струва максимум 1000 долара, може да се сглоби и като единична бройка на кухненска маса и за разлика от снаряда винаги достига целта.

• Реалностите на позиционната война

Ако има нещо, което е изненадало неприятно абсолютни всички, това е че войната зацикли и достигна някаква абсурдна равновесно-статична фаза, невиждана на нашия континент от повече от сто години насам, т.е. от кошмарната Първа Световна Война. Близка развръзка не се вижда, а напредъкът на която и да е от страните на бойното поле в най-добрия случай е няколкостотин метра на ден. Напълно логично, на преден план излязоха оръжия, на които в последните варианти на доктрините на генералните щабове бе отредена второстепенна, поддържаща роля – артилерията и мините. Оръдията гълтат толкова много снаряди, че ръководствата и на двете противоборстващи страни от доста време живеят в състояние на постоянен стрес откъде да намерят още. Мините, още едно извадено от нафталина на историята класическо оръжие, пък се оказаха още едно евтино средство, способно да обезвреди всяка заплаха - от въоръжен до зъби войник до танк, струващ милиони долари.

За преките участници в позиционната война - войниците в окопите - тя има съвсем други измерения, най-вече от битово и психологическо естество. Това е и водата в траншеите, и влагата, и студът, и снегът, и жегата, и ордите от мишки, и консервираната храна, и стресът от неизвестното.

Това са и постоянните обстрели, и ръкопашните схватки, и евакуацията на ранените (когато е възможна и стига да не е закъсняла), и труповете на враговете и другарите, и смъртта, която дебне отвсякъде - било то от снайпер или от недейно долетял отгоре снаряд, и най-вече - от дрон.

• Бойна авиация? Това е за богатите

Една от причините поради която украинското настъпление се развива толкова бавно, а руското на практика никак, е отсъствието на значителни ВВС (военно-въздушни сили) и у двата противника. Украинците в най-добрия случай имат на разположение няколко десетки изправни машини от всички видове (изтребители, бомбардировачи, щурмови), както и подобен брой ударни хеликоптери, което, както и да го погледнем, си е напълно недостатъчно за водене на каквито и да е значителни настъпателни операции. Руснаците, поне на хартия, имат неколкократно превъзходство в това отношение, но както е известно и те не са много преуспели във въздушната война.

Действията и на украинските, и на руските ВВС, правят впечатление най-вече със своята предпазливост. На практика ставаме свидетели на нещо невиждано в историята на модерните войни – пилотите панически се страхуват да летят над вражеска територия. Когато изпълняват мисия, те просто се доближават до предния край, изстрелват бомбите и ракетите си от разстояние и след това веднага се стремят да се махнат от там, за да не попаднат под ударите на противниковата противовъздушна отбрана. Американските и другите натовски военни съветници като че ли най-после си дадоха сметка защо много от препоръките им са неприложими на украинска почва – никоя от армиите на богатите държави не би предприела голяма операция, ако преди това не би смазала с авиацията си всичко пред нея, дори и за целта да трябва да изпълнят хиляди бойни полети. Откъде руснаци и украинци, обаче, да вземат толкова много самолети? Ами от никъде. И двете страни са по-скоро бедни, а един боен самолет струва милиони, подготовката на пилот – също. Затова и в обозримо бъдеще броят на изпълнените бойни полети в украинското небе ще си остане незначителен – няколко десетки на ден.

• Факторът Орбан

Според моето проучване за целите на настоящата статия, най-търсеното име на политик в Google през изминалите дванайсет месеца е това на украинския президент Зеленски. Дотук, както се казва, без изненади. Следват Байдън (САЩ), Моди (Индия), Си Дзинпин (Китай) и т.н. Ако нещо ме учуди, то това е отсъствието на Путин в десетката. Явно хората не само масово го мразят, но най-вече го намират за толкова скучен и предсказуем, че не смятат за необходимо да си губят времето с него. Скритият замисъл на всичко това, обаче, бе да видя колко високо в търсачката е достигнал „сложната личност“ Виктор Орбан. Е, няма повече да се заигравам с вашето любопитство – на 10-то място е. Главният въпрос, обаче, е не дали тази популярност е заслужена, а докога г-н Орбан ще подкопава единството в общия европейски дом. Тази година той се позиционира толкова на североизток, че почти изскочи от картата очертаваща контурите на ЕС.

Да не говорим, че с всяко свое следващо решение и дума той изглежда все повече про-Путин. Стигна се дотам, че на общите заседания на ръководителите на страните-членки лидерите на останалите държави демонстративно да го отбягват, а някои високопоставени политици да търсят легални административни и юридически вратички за заобикаляне на станалото традиционно унгарско вето по отношение на всичко свързано с Украйна.

• Възход на популистите?

Вбесяващото поведение на Орбан, победите на Фицо в Словакия и на Вилдерс в Нидерландия, и връщането на традиционно непредсказуемия Тръм на политическата сцена в САЩ дадоха на мнозина основание да твърдят, че коалицията на демократичните държави помагащи на Украйна е на път сериозно да се пропука и дори да рухне. Така ли е, обаче, в действителност? С изключение на прословутия Орбан, който очевидно страда от синдрома Canis Fidelis (вярното куче) на Путин, всички други са по-скоро хитреци и тарикати-използвачи, отколкото искрени идейни водачи. Освен това, сякаш за да има баланс, неотдавна в Полша премиер стана Доналд Туск, който е много по-голям приятел на Киев от своя предшественик, а и у нас от няколко месеца най-после имаме правителство за чиято външна политика не се налага да се срамуваме.

• Кошмарът Бахмут и касапницата Авдеевка

Двете битки, с дистанция няколко месеца една от друга, се оказаха най-коментираните чисто военни събития, случили се на фронта в Украйна. Първата завърши с пирова победа на руснаците, защото бе тотално обезкървено най-боеспособното им съединение – ЧВК „Вагнер“. А това в крайна сметка доведе до ликвидирането му, както и породи споменатия вече бунт на Пригожин. Да не говорим, че на останалите руски части им трябваха много седмици, за да възстановят поне частично своята боеспособност. А и скоро след това украинците успяха чрез серия от контраатаки да си възвърнат немалка част от изгубените територии в района на града.

Авдеевка е все още сражение в развитие, но загубите на агресорите са такива, че тези които нарекоха мястото Русомелачка са успели да синтезират в една дума случващото се там.

И Бахмут, и Авдеевка са преди всичко показатели за това, колко различни са военните философии на двете противоборстващи армии и на политическите ръководства на съответните страни. При руснаците важна е победата, а каква е цената в човешки животи – това е абсолютно без значение. „Мы за ценой не постоим“, както се пееше в една популярна съветска военна песен. При украинците е точно обратното – всеки живот е важен, а бойното поле е за това, за да се нанасят максимално тежки загуби на противника. И не е задължително да се превзема или овладява нещо само и само, за да покажат по новините как се развява знаме над развалините му. На вас оставам да решите коя от двете концепции отговаря на духа и реалностите на нашето време.

• Превъзходството на западното оръжие

Сраженията през тази година по категоричен начин показаха тоталното превъзходство в почти всички категории на западните оръжейни системи над руските. Ракетите „Хаймарс“ отдавна са се превърнали в кошмар за агресорите, но през последните месеци към тях се добавиха и по-мощните Storm Shadow, а накрая тежката си дума казаха и ATACMS. ПВО системите Patriot, IRIS-T и NASAMS повече от надеждно защитават най-големите украински градове и най-важните обекти в страната.

На бойното поле руснаците имат неколкократно превъзходство по отношение на количеството артилерия, но ЗСУ пък ги превъзхождат качествено. Произведените в редица западни страни оръдия стрелят по-надалеч, по-точно, по-ефективно, по-бързо и са изключително маневрени. А какво да кажем за американските касетъчни боеприпаси, толкова коментирани в началото, които косят наред руската пехота. Руснаците се опитват да компенсират налегналият ги снаряден глад с засилено производство, а също и чрез внос, но много от получените севернокорейски амуниции се оказаха с толкова ниско качество, че са си направо опасни за употреба. Имаше случаи когато докараните от далечна КНДР снаряди избухваха в цевите на оръдията или тръбите на реактивните установки. Толкоз за „качеството“ на продуктите произвеждани в условията на робски труд и превъзходството на комунизма/социализма над капитализма.

И не мога да не каже няколко думи за бронираната техника. В началото на годината шумно анонсираното пристигане на фронта на голям брой американски, британски, шведски, френски, немски и др. танкове и бронетранспортьори породи големи надежди сред поддръжниците на Украйна, както и съответните дискусии в медиите и мрежата. Още тогава посочих, че никой от тях не е напълно неуязвим и ще станем свидетели на неизбежните в такива случаи загуби. В крайна сметка така и стана. По важното, обаче, е че тези загуби като цяло са минимални - от танковете до момента се регистрирани като поразени 28 немски и шведски Леопарда, 1 британски Челинджър и 4 френски AMX, като дори не е ясно колко от тях впоследствие са ремонтирани и върнати в строя, а и в повечето случаи екипажите им оцеляват. Именно последното е от изключителна важност, защото нищо не може да замени опита, подготовката и най-вече човешкият живот. Да не говорим, че като цяло при изпълнение на бойни задачи западните машини показват завидна ефективност. Руските танкове и бронетранспортьори, пък, биват унищожавани по десетки на ден, а я сякаш нарочно са проектирани така, че когато бъдат улучени шансовете на екипажа да оцелее са минималнии.

• Руската война срещу украинската цивилна инфраструктура

Тя бе отприщена миналата есен, когато руснаците започнаха да нанасят редовни удари по украинските електроцентрали преследвайки простичката идея да накарат всички в страната да живеят на студено. Няма смисъл да коментирам моралната страна на въпроса, отделно че това си е чиста проба военно престъпление, но след първоначалния шок, украинците постепенно се справиха, отчасти с външна помощ, отчасти благодарение на подобрената работа на тяхното ПВО. През лятото, руснаците продължиха с подлостите, като този път техен приоритет стана украинският експорт на зърно.

И в този случай в Киев постепенно намериха работещи решения, а по-важното е че си направиха съответните изводи. Благодарение на тях към началото на тази зима в Украйна има много повече системи за ПВО, а и руснаците май поизчерпаха ракетните запаси.

• Асиметричната война

Асиметрична стратегия се нарича този подход, при който свеждаш до абсолютния минимум конфронтацията със силните страни на противника, като същевременно му нанасяш удари по неговите слаби места. Бидейки по-слаба по отношение на численост и ресурси, Украйна напълно логично заложи на такъв род стратегия и по всичко личи, че се справя повече от чудесно.

Най-открояващият се елемент в украинската асиметрична война безспорно е неспиращата нито за миг кампания срещу руската логистика. Нанасят се удари срещу казарми, ремонтни заводи, военни бази, големи складове за гориво, муниции и оръжие, мостове. Включително Кримският мост, който беше отново изваден от строя. Това, без съмнение, значително намалява възможностите на руските сили на бойното поле и нарушава плановете им.

Друг важен елемент в асиметричната стратегия на Киев е нанасянето на удари дълбоко в руския тил, било то чрез дронове, или чрез добре развитата мрежа от специални агенти. Безпилотните апарати атакуваха успешно военни бази, летища, заводи, складове, че дори и самият Кремъл. Агентите също имаха редица успешни операции, като се започне от ликвидирането на предателите-пропагандатори Татарски и Кива и се завърши с взривяването на влакови композиции превозващи гориво чак в далечен Байкал.

• Взривяването на Каховската електроцентрала

Вероятно вече сте забравили за него, но няма как да не спомена и това военно престъпление извършено от Путин и ордата му, което реално с нищо не промени ситуацията на бойното поле, но ще има тежки екологични последици за целия район.

В крайна сметка това не само не спря украинците от създаването на нови плацдарми на южния бряг на Днепър, но те по всяко вероятност и ще се окажат основен източник на главоболия и неприятности за Москва през предстоящата година.

• Засилващата се европейска помощ за Украйна

Една от най-коментираните теми напоследък е изчерпването на пакета американска военна помощ за Украйна и невъзможността засега да се гласува нов такъв поради вътрешнополитическите разногласия в американския парламент. Да това, безспорно, е неприятна вест като за Киев, така и за всичките му съюзници и поддръжници. От друга страна, неволята винаги е била една от най-добрите учители и може би в Европа най-после се стреснаха и разбраха някои важни истини. Като, например - че мир не може да има докато Путин е в позиция да диктува неговите условия, че руската заплаха за Стария континент е реална, а не мнима и че на московския диктатор по принцип не може да се вярва.

Именно за това напоследък се очертава ясна тенденция за увеличаване на помощта за Украйна, както от отделни страни, включително и такива нечленуващи) в ЕС като Канада, Япония, Корея, Великобритания и Норвегия, така и от Евросъюза като цяло.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok