От "извънземния" до "дивото прасе". Какво се крие зад откритията на археолозите (СНИМКИ)

Мария Чернева
от Мария Чернева
09:00, 13.02.2021
12417
Чете се за: 04:15 мин.
Новини от миналото
извънземния дивото прасе крие откритията археолозите снимки
Слушай новината

Шарките са много стилизирани, но все пак напомнят на тези на дивото прасе. Има логика – дивото прасе се е възприемало като пазител на гората и има основание да придобие формата на култов съд на 7 хиляди години в селище насред гората.

Но и без главата си, в случая капака, съдът съблазнява въображението и вероятно за това е избрано да краси плаката на изложбата за най-интересните находки от археологическия сезон 2020 в Националния археологически музей.

Дивото прасе е част от един по-голям „сервиз“ със стилно орнаментирани купи и чаши открити в „скритата могила“ до поморийското село Порой. Селищна могила предизвикала изследователите си, начело с Маргарита Попова от НИМ с полуизядения от иманяри вид. Решили да спасят каквото може. И могилата им се отплатила с много находки и чудесна история.

Разбира се, не са открили и следа от тракийската принцеса, погребана с нейния златен стан. От всички поверия около могилите, тази звучи най-нелепо и не е за вярване, че се намират иманяри да се вържат на тези налудности. Но някои дори са издевателствали със земекопна техника.

Селищната могила, както и тази край Каблешково, разкрива историята от късния халколит, когато ранните земеделци уседнали по земите ни, слагат началото на цивилизацията. Преходен период, в който започва специализация в производството, начало на търговията.

Домът, в който е открито дивото прасе, очевидно е по-представителен от другите. Освен 21 съда с врязана украса, запълнена с бяла паста, археолозите откриват и костени игли и супер кремъчна пластина, която е символ на властта.

Малко по-късно в халколита, до Провадия археолозите вече четат следите на първите в солодобива. Техните пластове, като най-ранни, са най-дълбоко. Особени хора, които изумяват със строителния си размах, построили първата отбранителна система от камък.

Освен красивите съдове с необичайна форма, внимание привличат и странни дискове с украса и дупки за привързване. Вероятно са капаци на съдове – смята проф. Васил Николов, който ръководи археологическите проучвания на праисторическите солници. Всички находки дотук говорят за особено внимание към капаците.

С цветна украса или одухотворени по друг начин. Наподобявайки глава на животно или човек. Нищо чудно – обяснява професорът, капакът все пак пази съдържанието.

А един от “капаците“ дразни сетивата на съвременника с „извънземния“ си вид. Прилича на маска, издължена, с бадемови очи, но без уста. Подобно на това капаче, повечето изображения на човешки лица от това време са силно стилизирани. Затова откритата миналото лято глава от глинена фигурка, изненадва с по-конкретната си интерпретация.

Фигурата явно представя митологичен образ. Във всеки случай антропоморфното изображение се нарежда между най-интересните образи на фигуралната пластика от късния халколит.

Каменните брадвички са обичаен атрибут на времето. Но анализът на тези, крайно изненадва. Камъкът се оказва с алпийски произход. Как са попаднали в земите около Провадия – учените засега се въздържат от интерпретации.

Най-добрите находки от 2020 година в Националния археологически музей

снимки: Десислава Кулелиева

текст: Мария Чернева

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Ваксините - страхове и надежди: Дискусия между проф. Андрей Чорбанов и д-р Александър Симидчиев
Ваксините - страхове и надежди: Дискусия между проф. Андрей Чорбанов и д-р Александър Симидчиев
Студ и мизерни условия в медицински център в Русе
Студ и мизерни условия в медицински център в Русе