Едни от най-интересните открития от изминалия археологически сезон могат да се видят в Националния археологически музей.
Учените организират всяка година представянето им, за да отбележат професионалния си празник, който съвпада с деня на любовта и виното.
Само много прецизна реставрация може да върне първоначалния блясък на буцата пръст, която археолозите намериха по време на спасителни разкопки в центъра на Пловдив.
251 сребърни монети - едно от малкото съкровища, което може да разкаже историята си. Открито е в луксозна сграда, опустошена от готите.
"През 251-ва година готите превземат Филипопол. Тогава е било открита кожена торба, поставена някъде в таванското помещение", каза Елена Божинова - ръководител на спасителни разкопки, Пловдив.
Близо до монетите откриват и собственика им, в неестествена поза, вероятно убит, до него и останките на малко дете. В опустошения Филипопол не е имало кой дори да погребе убитите.
Снимка: БГНЕС
След като монетите връщат блясъка си, разказват и още за притежателя си. Огромна част от тях са сечени в Антиохия, Мала Азия.
"Много възможно е притежателят да е бил военен, където е получил заплатата си в Пловдив", каза Елена Божинова.
Великолепна декорация от тронната зала на Улпия Ескус, римската колония до Плевен, разказва императорски истории. Цветните мрамори идват от Италия, Гърция и Египет.
От "извънземния" до "дивото прасе". Какво се крие зад откритията на археолозите (ГАЛЕРИЯ)
По думите на доц. Гергана Кабакчиева - ръководител на археологическите проучвания на Улпия Ескус, до този момент наброяват над 14 цвята.
И най-вероятно именно тук резидира император Аврелиян, който е организирал връщането на границите на римската империя по Дунав. Константин Велики е вторият император, който със сигурност е бил в Ескус, за откриването на мост над Дунав през 328 година.
"Християнската религия вече официално е призната и местните жители свалят всички стенописи с езически сцени и ги заменят с мраморни облицовки", каза доц. Гергана Кабакчиева.
Една от най-интересните находки от праисторията е от селище преди 7000 години разкрито по трасето на южния газопровод до Панагюрище.
Предмет със знаци, които се приемат като протописменост, подобни на тези от карановския печат и плочката от Градешница.
"Очевидно вече те предават определено значение, определена информация за тези хора, било е информация между самите тях, било е някаква комуникация с техните божества", обясни Камен Бояджиев - ръководител на археологическите разкопки.
От години учените се опитват да разчетат символите, затова и всяка находка им носи увереност, че някой ден ще успеят да сглобят древните послания.
Оператор: Анна Андреева