От първо лице: Репортерите на БНТ, които 24/7 отразяваха сагата с кораба "Вера Су"

Заседналият кораб край Камен бряг най-после беше изтеглен от плитчините. Провлачването му до Пристанище Варна отне повече от 10 часа. Така приключи сагата, продължила повече от месец.

През всичките тези дни в пек, студ, дъжд и силен вятър репортерите и операторите от БНТ-Варна следиха неотлъчно всяка стъпка от сложната акция. За преживяванията си там разказват самите те.

По стечение на обстоятелствата аз бях репортерът, който в ранната сутрин след нощта на инцидента бях дежурна. Спомням си, че много рано около три и половина сутринта трябваше да се събудя, за да мога към 5 да сме тръгнали към Камен бряг и да отразим всичко, което се случва в момента. Времето тогава беше много хубаво и с нищо не предвещаваше, че тази ситуация ще продължи повече от месец, разказва Петя Иванова, репортер в РТВЦ-Варна.

Репортерите и операторите, които неотлъчно следиха всички действия по спасяването на "Вера Су", работиха при екстремни условия в Камен бряг.

И денят, който аз никога няма да забравя е 22 септември, тогава трябваше да правим пряко включване за централната емисия новини на БНТ, В 19.50 ч. ние бяхме на място, направихме технически проби и изведнъж над нас появи един черен облак, след около 15-20 минути започна да вали проливен дъжд, техниката беше обезопасена, но въпреки това и заради интензитета на дъжда, тя спря да работи, не успяхме да осъществим нашето пряко включване, но по-опасното беше, че около нас падаха мълнии и почувствах, че нашият живот е застрашен, разказва Петър Дойкински, репортер в РТВЦ-Варна.

Притеснявахме се много, тъй като гръмотевиците падаха на метри от нас. Ние звъннахме на 112, за да ни пратят помощ, така и не се случи, но ние се прибрахме до колата, бяхме целите мокри. Лично аз пътувах до Варна без дрехи, понеже всичко беше мокро по мен, разказва
Александър Георгиев, оператор в РТВЦ-Варна.

Чувството за хумор е това, което спасява репортерите в трудната мисия по отразяването на спасителната операция в местността "Яйлата".

Някои от ситуациите се появяваха просто ей така. На някои от снимките може да се види как 4-ма колеги се опитват да сгънат палатка и то в рамките на повече от 30 минути, гледайки клипче от интернет как една усмихната жена го прави за 1 минута, казва Мариана Малева, репортер в РТВЦ-Варна.

Разказите на репортерите са повече от емоционални за всичко, което не само са видели, но и преживели.

Преодолях страха си от височините. Това се случи с оператора Емил Жупов, който в първите дни вървеше смело пред мен и ми показваше, че дългата и тъмна пътечка не е толкова страшна, казва Даниела Цекова, репортер в РТВЦ-Варна.

Също много емоционален момент за мен беше евакуацията на моряците. Това беше една много рискована ситуация. Те трябваше да се качат на брега, по скалата по въжета. Слава Богу, всичко беше успешно. Един от моряците буквално легна на земята явно не е можел да повярва, че е успял да направи това. Емоционално беше също така когато капитанът напускаше кораба. Той остана сам, държеше мачтата с една ръка. Дали благодареше, дали се молеше, не зная. Но така остана за няколко минути. След което се хвърли в мрежата, казва Силвия Русенова, репортер зад кадър.

Това, с което ще запомня тази операция, е с безпардонното на моменти отношение на всички институции, местни и национални, към работата на репортерите. В такава ситуация, когато е трудно, когато се опитват да ни пречат, ние колегите викаме на помощ наши качества, които ужасяват тези, които ни пречат – репортерски мазохизъм, пословично, цинично чувство за хумор и точно тогава ние се обединяваме и си помагаме. Тези, които сме на терен, за ужас на всички продуценти и редактори, казва Нивелина Няголова, репортер в РТВЦ-Варна.

Отвътре гледано, има нещо много по-важно отвъд екстремните ситуации, тогава си проличава най-добре, нарича се колегиалност, това означава хората да работят в екип и да си помагат. В такива ситуации можеш да си споделяш бисквитките и топлото с колега от друга медия, с която сте конкуренти иначе, а в същото време някой може да те остави час и половина на дъжда и вятъра просто защото е забравил да ти сподели това, което трябва да ти сподели, разказва Светлана Ганчева, репортер в РТВЦ-Варна.

"Яйлата" за мен беше невероятно преживяване и изпитание, може би равносилно на това да влезеш в казармата за втори път. "Яйлата" обаче показа, че България има излаз на Черно море, но само си го гледа това Черно море, тъй като то не е достатъчно социализирано и много трудно се оказа издърпването на "Вера Су" това отне 36 дни. Искам да припомня, че в Дания това отне на тамошните власти една 2 дни, разказва Деян Михайлов, репортер в РТВЦ-Варна.