Откриха високи нива на живак край бреговете на Гренландия заради топенето на ледниците

Природозащитници откриха, че токсични живачни съединения са навлезли в Атлантическия океан поради бързото топене на югозападната част на ледената покривка на Гренландия. Резултатите от изследването са публикувани в „Nature Geoscience“.

Преди около десет години еколозите открили голям брой живачни съединения във вечните ледове на Сибир в Русия и околополярните райони на Северна Америка. През последните години те започнаха да се разтапят, в резултат на което тези токсични вещества са започнали да навлизат в местните реки.

Учените предполагат, че източникът на този живак са валежите, които пренасят промишлени отпадъци и газообразни емисии от вулкани. Поради това концентрацията на живак във водите на северните реки се увеличава с около два до три пъти през лятото, което представлява сериозна заплаха за местната фауна и хората.

Джон Хокинс от държавния университет във Флорида и колегите му установяват, че още по-значим и опасен източник на живак за арктическите екосистеми е многогодишният лед на Арктика. Изследователите са направили това заключение, изучавайки как топенето на ледниците и проникването на големи количества топяща се вода в Северния Атлантик са повлияли на баланса на хранителните вещества в океанските екосистеми.

Учените забелязали, че във водните проби има около 150 ng/L живак. Това е 50 до 150 пъти по-високо от нормата и няколко десетки пъти повече, отколкото във водата на северните реки на Евразия. Особено много токсични съединения на живака (над 2 хиляди пъти по-високи от нормата) са открити в т.нар. „ледниково брашно“ - най-малките частици прах, които придават на разтопената вода на ледниците перлен цвят.

Откривайки това, изследователите измерват концентрацията на живачни съединения във фиордите на югозападна Гренландия. Оказало се, че ускореното топене на ледниците на острова значително повишава концентрацията на живак в океанската вода. Засега еколозите не могат да кажат със сигурност дали той попада в тялото на местния планктон и риби и доколко този теч се разпространява през дебелината на северната част на Атлантическия океан.

Хокинс и колегите му се надяват, че по-нататъшните наблюдения ще помогнат да се отговори на всички тези въпроси, както и да се разбере колко много живачни съединения са се натрупали в гренландските ледници. Разкриването на механизма на неговото натрупване е изключително важно, за да се разбере дали тези токсични емисии ще се увеличат в бъдеще, обобщиха еколозите.