Оукланд Сити - аматьорският тим срещу колосите на световното клубно първенство

Остава малко по-малко от година до началото на световното първенство по футбол в САЩ, Мексико и Канада, но вече са ясни 13 от участниците, които ще пътуват за Северна Америка. Несъмнено две от най-любопитните имена в списъка са тези на Узбекистан и Йордания, които ще направят своя дебют на Мондиал. Това е още едно доказателство за чара на планетарните шампионати, в които историите извън терена често се оказват дори по-вълнуващи от тези, случващи се на „зеления килим“. Тъкмо на една подобна история ще обърнем внимание в следващите редове, като тя отново се развива на територията на Северна Америка и със сигурност в последните дни набира все повече популярност.

Говорейки за екзотични участници, безспорно един такъв на действащото световно клубно първенство е съставът на Оукланд Сити. Форматът на надпреварата вече бе дискутиран надълго и на широко, но за да отдадем дължимото на състава от Нова Зеландия ще отбележим, че той заслужи правото да участва в шампионата като носител на трофея от последните четири издания на Шампионската лига в зона Океания. Всъщност небесносините са най-успешният отбор в историята на това състезание с цели 13 успеха, което само по себе си е достойно за уважение, макар често техните съперници да са представители на страни като Вануату, Папуа Нова Гвинея, Таити, Фиджи и др.

Както може би се досещате заради тези си постижения в миналото Оукланд също е бил част от световното клубно първенство, като най-големия успех на новозеландците датира от 2014-а година. Тогава те губят в полуфиналите от аржентинския Сан Лоренсо с 2:1... при това след продължения. Въпреки поражението обаче в мача за 3-ото място островитяните поднасят изненада и побеждават мексиканския Круз Асул с 4:2 след изпълнение на дузпи, за да стигнат до бронзовите медали. Резултатът в редовното време е 1:1, като попадението за новозеландците отбелязва Райън де Врийс, който впрочем е единственият от онзи състав, който и до днес продължава гордо да носи небесносинята фланелка и дори преди дни се появи в игра срещу Байерн Мюнхен.

Ако се чудите защо отделяме толкова внимание на постиженията на Оукланд Сити, причината е, че отборът на практика е съставен от аматьори, за които футболът далеч не е основното занимание. Именно този факт прави участието на настоящото световно клубно първенство още по-специално за футболистите на новозеландския тим. В това може да ви убеди и историята на вратаря Конър Трейси, който разказа как той и съотборниците му са изгледали церемонията по теглене на жребия за груповата фаза.

„Такъв момент няма как да се забрави. Помня как всички бяхме с отворени усти, когато виждахме нашите съперници“... и как да е иначе, когато съдбата ти отрежда да срещнеш имена като Байерн Мюнхен, Бенфика и Бока Хуниорс.

Една от най-често изричаните фрази от треньори и състезатели е, че футболът се играе със сърце. Тъкмо тя описва най-добре ситуацията на играчите на Оукланд и в частност на самия Трейси, който в навечерието на световното клубно разкри, че му се наложило да излезе в неплатен отпуск, за да пътува за САЩ. В ежедневието си 28-годишният страж работи в склад на фармацевтична компания, но в момента той е изоставил мотокара, защото емоцията да бъде част от подобен форум „напълно си заслужава“... макар и в първия си двубой срещу „баварците“ Конър да инкасира 10 попадения.

Освен Трейси, друг от лидерите на състава на Оукланд е капитанът Марио Илич. Както името му подсказва, халфът има хърватски корени, което всъщност е част от ДНК-то на отбора. Причината – клубът е основан през 1962-а под името Сентръл Юнайтед ФК от... хърватски емигранти. Самият Илич е израснал в Нова Зеландия, като в по-голяма част от деня работи като търговски представител на „Кока-Кола“.

„Денят ми започва в 5 ч. сутринта. Събуждам се и отивам на фитнес, след което се прибирам у нас, за да закуся и в 8 ч. трябва да съм в офиса. Опитвам се да приключа работа преди 17 ч., защото трябва за един час да прекося града, за да стигна навреме за тренировката на отбора. Прекарваме около два часа на терена и в 21 ч. вечерта съм в леглото. Това се повтаря почти всеки ден“, разказа Илич в интервю преди турнира.

Вторият капитан на тима Адам Мичъл е сред играчите в отбора, които имат опит зад гърба си по терените в Европа. Роден в Хърватия, но израснал в Нова Зеландия футболната история на Мичъл започва в тима на Уондърърс, но през 2016-а след успешни прекарани проби защитникът преминава в сръбския гранд Цървена звезда. Той обаче така и не записва мач за първия тим на „звездашите“, като преминава под наем в ОФК Белград, а след кратки престои в Словения и Англия през 2019-а се завръща в Нова Зеландия.

Този му ход предопределя и решението на Адам да започне и работа като агент на недвижими имоти. Въпреки това обаче бранителят решава да не „окачи бутонките“ напълно и ето, че през 2025-а ще има възможност да се изправи срещу три от най-популярните отбори в света.

„Помня световното първенство през 2010-а година. Имам толкова ясни спомени от мачовете на Нова Зеландия. Направихме три равенства (б.р кивитата са единственият тим на Мондиала без допусната загуба, но отпадат в груповата фаза) и бях много развълнуван. Сега ние имаме тази възможност да представим Нова Зеландия пред света и да накараме хората да се гордеят с нас“, разказва Мичъл.

В заключение не били пресилено да кажем, че играчите на Оукланд на практика сбъдват мечтите на всички нас – обикновените фенове, които тайно си мечтаем един ден да се изправим срещу световните футболни звезди. Единственото тъжно обаче, че ако за едни този турнир е сбъдната мечта, то за други е реалността – доказателство за това бе първият мач на Оукланд Сити, завършил с тежка загуба от Байерн Мюнхен с двуцифрен резултат (10:0). И ако трябва да следваме футболната логика, навярно новозеландците ги очакват още тежки мигове срещу Бенфика и Бока Хуниорс, но едно сигурно – без значение колко голове ще инкасират небесносините, те ще се наслаждават на всеки един момент от световното клубно първенство и след години (може би) с широка усмивка ще се връщат към приключенията си по терените в САЩ.