Първият етнически българин в Сърбия е министър в новото правителство

Един от основните проблеми пред българите в западната ни съседка е необходимостта от създаването на нов граничен пункт в близост до Калотина - Градина и обезлюдяването на районите с етнически българи - Цариброд и Босилеград. Срещаме ви с първия етнически българин, който е министър в новото сръбско правителство - Новица Тончев и с председателя на Общинския съвет в Цариброд - Зоран Джуров.

Новица Тончев е първият етнически българин в Сърбия, които е успял да достигне до министерски пост в западната ни съседка. В новото сръбско правителство той заема поста министър на неразвитите региони и общини в страната. За него е важно, не какъв е човек по националност, а какво може да прави и дали има качества за заеманата позиция. Пред БНТ Новица Тончев коментира новосъздаденото сръбско правителство

"Нашето правителство сега и отделно президентът Вучич постави акцент в него да влязат в нея колкото се може повече представители на националните малцинства, имате бошняк и хърватин. Мен някой ме смятат че съм българин, от българската националност, но аз съм роден в Ниш, завършил съм своето образование в Сърбия където съм завършил висшето си образование , направил съм фирмата си и съм работил, реализирал, така че не виждам никаква разлика в Сърбия дали е българин, сърбин или хърватин. Най важното е да бъде ценен и уважаван човек и да обича своята страна, както аз обичам Сърбия", заяви Новица Тончев, министър на неразвитите региони и общини в Сърбия.

Попитах го дали българите от Цариброд, Босилеград, Сурдулица и другите райони където живеят могат да се реализират в сръбския обществен живот?

"Вижте, аз съм бил преди това два мандата и кмет на Сурдулица и съм щастлив че не е имало нито един инцидент на национална основа т.е. да се скарат жители на града за това, че са представители от една или друга национална общност", каза Новица Тончев.

Министър Тончев подчертава, че неговото министерство отделя средства за неразвитите общини - 44 на брой, сред които са и двете населени с етнически българи.

"Мога да кажа, че Цариброд е получила 17,5 млн. динара, за да оправят брега около езерото което се намира на нейна територия, а Босилеград е получил средства да направи свои басейн за младите хора и са получили машина за почистване и за екологични цели. Също така и има две общини с бошняци в Тутин и Сеница, както и две с албанци Прешево и Буяновац които също са получи средства от министерството ми. Също така и останалите като Сурдулица, Бела Планка, Гаджин Хан са получили средства без значение дали в тях живеят национални малцинства или пък в мнозинството са сърби", заяви Новица Тончев.

Отиваме в Цариброд, един от тези райони, за които отговаря министерството на Новица Тончев, а там броят на напускащите местни българи продължава да е висок. Председателят на Общинския съвет Зоран Джуров, който е от управляващата партия на президента Александър Вучич, смята, че наличието на българин в сръбското правителство е добра основа за решаване на проблемите в общината. Джуров за кратко е бил и кмет на града. Убеден е, че обезлюдяването на Цариброд и миграцията на местните българи може да се реши , ако бъде изграден допълнителен граничен пункт в близост до съществуващия в Калотина.

"Ние като община отправихме инициатива преди няколко месеца до сръбското правителство за откриването на нов ГКПП и то не къде да е , а до Калотина, защото от Цариброд няколкостотин българи пътуват на работа в градовете до София и самата София. Преминаването на границата обаче през летните месеци на практика е невъзможно и тези хора се мъчат едва-две или три години и след това решават да напуснат Цариброд и купуват апартаменти, къщи в София и града по този начин допълнително се обезлюдява", каза Зоран Джуров, председател на общинския съвет в Димитровград, Сърбия.

Според Джуров подобен нов пункт би осигурил възможността жителите на Цариброд да останат да живеят в града, работейки в България и така да си плащат данъците в града.

"С откриването на един такъв ГКПП, това няма да остане само като една приказка, а една истинска възможност и вярвам, че г-н Тончев ще бъде на нашата страна, в Сърбия", каза Новица Тончев.

Министър Тончев дори стига по-далеч - не трябва да има граница.

"Ако Сърбия иска да влезе в ЕС, а България е вече там според мен тази граница не трябва да съществува, ние сме православни народи и сърби и българи така че аз съм "за". Видели сте колко са добри отношенията между Сърбия и България не само на срещите между президентите, но и на министерско равнище", заяви Новица Тончев.

Тончев се спира на инвестициите и повдигането на жизнения стандарт в пограничните райони.

"Докато ръководих Сурдулица, ние бяхме посветили най голямо внимание на трансграничното сътрудничество, така че тя с общините Трън и Кюстендил имаше няколко европейски проекти, които бяха и успешно завършени. Дори един от тях беше обявен за най успешен в ЕС и това беше този между Трън и Сурдулица, които включваше изграждането на път до манастира Палю, където е пребивавал сръбският светец Свети Сава и от там е отишъл за Търново, а община Трън закупи машини за почистване на пътища в този район, като истинско трансгранично сътрудничество. Също така имахме проекти и с Кюстендил. И от двете страни на границата се намират по бедни райони. Трябва да се обърне внимание на инфраструктурата, не можем да открием големи фабрики и заводи, защото нямаме работна ръка, защото са се изселили от селата. Трябва да се ориентираме към селското стопанство и животновъдството което прави в момента Сърбия, а виждам , че и България прави същото с ЕС", посочи Тончев.

Попадаме в Цариброд, когато завършва преброяването в Сърбия и се провеждат изборите за Национални съвети на малцинствата в западната ни съседка. Те са 17 на брой, а българското е едно от най малките, защото броят на местните българи намалява спрямо предишното преброяване от преди 11 години.

"Определено увеличение на българите имаше тогава, като се бяха заявили и декларирали , ще видим какво ще покажат новите данни. Това което е сигурно, че ще покаже преброяването и всички царибродчани го знаят, е че е намаляло населението в Цариброд и това една тенденция и в Сърбия и България, където ние като една малка община можем трудно да я спрем", каза Зоран Джуров.

Гражданите на Цариброд по законите в Сърбия би трябвало да могат да получат всички официални документи и на български език, казва Зоран Джуров, но признава, че това не се случва изцяло.

"Определени документи - да. Според закона би трябвало всички документи да можете да получите", заяви Джуров.

През последните години и месеци в медиите в Сърбия се засилва отново тезата за съществуването на шопска нация, питам Джуров как възприема това.

"Всеки си го приема според убежденията. Аз знам кой съм и какъв е майчиният ми език и за мен това е излишен въпрос", посочи Зоран Джуров.

България обаче трябва да бъде по-активна в запазването на българския характер на хората, живеещи в района на границата между двете страни. Като засилва икономическото си присъствие.

Автор: Николай Кръстев

Гледайте повече теми от "Говори сега"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube