Петролната промишленост на Русия като легитимна военна цел

Слабите места

Една седмица е предостатъчен период от време, за да изтрие напълно от съзнанието дадено събитие и да го замени с някое по-ново, за което да мислите, преживявате, разговаряте и коментирате. Спомняте ли си, например, за какво бе предишният ми коментар? Едва ли. Нямам проблеми с това, но от авторско честолюбие ще припомня – за руските националистически формации, които се сражават на страната на Украйна, но най-вече се домогват до властта в Кремъл. Преди седмица нарекох дръзкото им проникване на територията на РФ в района на Белгород „втори фронт“. Но от миналата събота досега изтече много вода и ето че вече можем спокойно да говорим и за „трети фронт“. Той е невидим с просто око, няма ясни очертания и може днес да е напълно притихнал, а още утре да избухне с нова сила и да отнесе стотици животи. Става въпрос за зловещата терористична организация „Ислямска държава“, която, по-всичко личи, сериозно се е прицелила в Русия.

Не съм любител на конспиративните теории и няма да ви натрапвам моето мнение за това какво се случи миналият петък в „Крокус Сити Хол“ в Москва. Също така не смятам да ви припомням каквито и да е детайли за трагичното събитие. Единствено ще кажа, че като се опитват да припишат клането на толкова много невинни хора на Украйна и на някакъв имагинерен „колективен Запад“, руските официални власти и пропагандни медии пробиха поредното дъно. Освен това у мен трайно се е загнездило някакво смътно предчувствие, че това въобще няма да е последния подобен мащабен терористичен акт в Русия и тепърва ще чуем за нови такива. Защото по всичко личи че Кремълското човече не на шега е разгневило радикалните ислямисти - дали заради Сирия, дали заради ксенофобията ширеща се Русия, дали заради жестокото третиране на заподозрените в атентата таджики от страна на т.нар. следователи от ФСБ. Колкото и странно да прозвучи, единственият който ще има най-голяма полза от ново показно изтребление на беззащитни руски граждани е самият Путин - при всеки следващ „удар“ той отново ще разиграва украинската карта и по този извратен начин ще се опитва пак и пак да консолидира обърканото и смазано от непосилното бреме на войната руско общество.

• Поредна атака с дронове срещу Одеса

Конкретно на бойните полета в Украйна и тази седмица не се случи нищо, което да заслужава по-обстоен анализ. Ежедневието на фронта тази пролет е вече до болка познато – руснаците атакуват на няколко участъка едновременно, тук и там все пак успяват да преминат някоя нива или пък да превземат половин горичка, а понякога даже да проникнат в покрайнините на дадено село, но накрая срещу поредната дата на календара биват вписвани следващите няколкостотин убити, както и десетки единици изтърбушена техника.

Ако все пак нещо имаше за отбелязване, то това бе новият удар който ЗСУ (украинските въоръжени сили) нанесоха миналия уикенд на главната база на руския Черноморски Флот Севастопол. В случая основно е действала украинската авиация, като са били използвани знаменитите вече британски ракети „Storm Shadow“. По непотвърдени данни са били улучени четири руски кораба: десантните съдове „Ямал“ и „Азов“, трофейният украински десантен кораб „Константин Олшански“ („придобит“ при анексирането на Крим през 2014 г. и напоследък използван предимно за резервни части), както и разузнавателният „Иван Хурс“. Освен това вероятно са били поразени горивна база, летище и комуникационният център на Черноморски Флот на РФ.

Съобщенията за ударите срещу Севастопол напълно логично предизвикаха небивал ентусиазъм сред проукраинските коментатори. Реално погледнато, обаче, нито един от тези руски кораби не бе потопен или тотално изваден от строя, а степента на нанесените щети тепърва ще се уточнява. В случая чест прави на украинското главно командване, че не прекрачи тънката граница между информацията и пропагандата и не ги записа като свои победи в ежедневните си публични бюлетини.

Независимо какъв е бил крайният резултат от атаката, един факт си остава непроменен – Черноморският флот на РФ продължава да бъде едно чувствително и слабо място в привидно страховитата руска военна машина, по което ЗСУ и за в бъдеще ще нанасят удари при всяка възможност. Просто такива са законите на войната. Но е акцентът ми днес върху едно от традиционно най-уязвимите места на руснаците – петролът. И това как украинците се опитват да ритат Путин по кокалчетата, надявайки се в дългосрочен план това да им донесе значително предимство.

Петролни неволи

Никога не съм предполагал, че ще ми се наложи да пиша и да коментирам теми като енергетика и петрола, но се налага, защото е част от продължаващата позиционна война. И Украйна, и Русия ще хвърлят все повече сили в редуцирането на икономическия потенциал на противника и намаляването на способностите му да воюва в дългосрочен план.

РФ, както и СССР преди това, традиционно се „храни“ от експорт на газ, петрол и петролни продукти и не случайно си е спечелила славата на една от основните „бензиноколонки“ на света. През 2023 г., например, руската петролна индустрия е формирала около 16-17% от брутния вътрешен продукт (БВП) на федерацията, а газовата е допринесла с приблизително още толкова. Далеч назад остават други бизнеси като селското стопанство (4-6%) и металургията (4-6%). Очевидно е, че за да може да продължава да финансира агресията си в Украйна, Путин на всяка цена трябва да задържи „над водата“ основните си източници на свежи пари. Доколко, обаче, успява в това? По всичко личи – не съвсем.

От началото на войната, една от любимите мантри на промосковските агитатори е, че санкциите въведени срещу Русия не работят, а Кремъл буквално се къпе в пари. По всичко личи, че това доста се разминава с истината.

Може би най-наивната представа за нефтодобива е, че е достатъчно да изкопаеш дупка в земята на място където се знае, че има много от „черното злато“. След това то само ще бликне, а от там до несметните богатства има само една крачка. Всъщност добивът на нефт си е бизнес като всеки друг и се състои от два основни компонента: производство и търговия.

Именно производствената част на руския нефтодобив бе първата, която усети ефекта на санкциите след началото на безумната руска агресия по неочакван начин. От Русия си тръгнаха гиганти като BP, Shell, ExxonMobil, TotalEnergies, Equinor, Eni, Outotec, Halliburton, Metso Outotec, Halliburton, Schlumberger, Baker Hughes и Weatherford International, а това на практика е световният елит в нефтодобива. И преди да сте възразили „Чудо голямо! Да не би само те да разполагат с пари...“ бих желал да уточня, че не става въпрос само за инвеститори, а най-вече за огромни мултинационални компании, които разполагат с най-новите технологии и знания в тази сфера.

Посочените чуждестранните компании са допринесли изключително много за развитието на руската петролна индустрия през последните 30-тина години, като са предоставили иновативни технологии за добив и преработка, като хоризонтално сондиране, хидравлично разбиване, каталитичен крекинг и хидрокрекинг. Освен това, техните експерти са практически незаменими в геоложките проучвания, в проектирането и изграждането на петролни съоръжения, както и в управлението на големи проекти.

А какво да кажем за поддръжката на оборудването, което те оставиха след себе си? Със сигурност затрудненията в това отношение са вече налице, защото много от петролните съоръжения в Русия са проектирани и изградени от чуждестранни компании. Което съответно създава проблем с резервните части и сервизното обслужване. И да не забравяме обучението на руски персонал за поддръжка на въпросните машини и инсталации.

И като заговорихме за пари, си заслужава да се напомни, че именно големите мултинационални компании са били ключов източник на инвестиции за руската петролна индустрия след разпадането на СССР. Изтеглянето им автоматично доведе до намаляване на финансирането за нови проекти и забавяне на развитието на нови петролни находища.

Могат ли руснаците сами да се върнат на довоенните нива в нефтодобива? На практика е изключено. В Русия отдавна се говори за някакво „импортозамещение“, но реалността е, че тамошните компании не разполагат със същите технологии, ноу-хау и експертиза и капитала на както мултинационалните гиганти.

Това е положението с доскоро лъскавата и свръх печеливша руска „бензиколонка“. А сега си представете, че при Путин идва някой от топ-финансите в държавата и му съобщава, че според сметките, за да се екипират напълно и подготвят още три големи армии ще бъде необходимо в обозримо бъдеще приходите от петрола да се вдигнат, да речем, с 15%. Путин му се се сопва: „Ами, вдигнете ги!“ Какво мислите, че би могъл да му отговори въпросният финансист?

Предполагам, че сте сравнително по-осведомени за неволите на руския износ на нефт и нефтопродукти. По официални данни през 2023 г. приходите от петрол на РФ са намалели с цели 24% в сравнение с предходната. В абсолютни измерения това е почти 40 милиарда долара, или горе-долу колкото е бил руският военен бюджет към началото на инвазията. А тази година в това перо са заложени цели 74 милиарда и за да се осигурят толкова много пари в условията на намалени доходи от нефт, всички други разходи ще бъдат сведени до абсолютния минимум. Ще пострадат най-вече болници, битово-комуналният сектор, образованието и всичко друго, което не може да бъде от директна полза за войната с Украйна. Освен за армията, полицията и силоваците, убеден съм че отново ще има купища пари за пропаганда. Иначе как ще се притъпи тягостното впечатление от високите цени в магазините, непочистените улици, изригващата канализация и течащите тръбопроводи на отоплението?

И за да няма Путин нито миг покой, от средата на януари тази година ЗСУ започна голяма въздушна офанзива срещу руските петролни рафинерии. Те са приблизително около 30 и поне половината се намират в европейската част на Русия, в радиус до 1000 км от територията на Украйна. С други думи - в обсега на дроновете на ЗСУ.

До момента са проведени цели 13 успешни атаки срещу инсталациите, които са довели до спирането на поне седем рафинерии с 12% загуба на производствените възможности - според Bloomberg. Ройтерс са по-консервативни в оценката си и твърдят, че по-скоро става въпрос за 7%. Повече или по-малко, но явно има ефект, защото 1 март в Русия действа 6-месечна забрана за износ на бензин. Ситуацията определено е сериозна след като Москва моли Беларус да им продаде част от запасите си. А престои активен селскостопански сезон и отсега хиляди производители със свити сърца се опитват да сметнат бъдещите си баланси.

Как ЗСУ успяват да постигнат такава висока ефективност? Преди всичко като се целят в едни от най-критичните за функционирането на всяка рафинерия агрегати, т.нар. колони. Това са големи цилиндрични съдове, високи десетки метри. В тях се изпълняват най-важните процеси на пречистване на петрола.

Това, което прави колоните особено чувствителни и уязвими е фактът, че се проектират и изработват по поръчка, а водещите компании са все от страни наложили санкции на Русия. Затова всеки път когато украински дрон се удря и експлодира в такава колона, тя остава извън строя в продължение на седмици и даже месеци. И никой в страната, в която е била произведена, била тя САЩ, Франция, Нидерландия, няма да си мръдне пръста да я ремонтира.

Ефектът от постоянните атаки на ЗСУ срещу рафинериите вече излезе извън рамките на руско-украинската война. От администрацията на Байдън полуофициално изразиха своята загриженост, че кризата с руския бензин може да се отрази отрицателно на цените в цял свят. В крайна сметка вече трета година САЩ и партньорите му се опитват с променлив успех да намерят онзи крехък баланс със санкциите, който да направи така, че хем Русия да не може да прави големи пари от износа на петролни продукти, хем това да не доведе до тяхното драстично поскъпване.

От Киев засега не отстъпват. Веднъж напипали слабото място на Путин, в ЗСУ, по всичко личи, нямат никакво намерение да спират с атаките. Украинският вицепремиер по въпросите на евроинтеграциите Олга Стефанишина коментира проблема така:

„Проявяваме разбираме към призивите на американските партньори. От друга страна, използваме във войната възможностите, ресурсите и практиките, с които разполагаме днес. Освен това от наша официална гледна точка рафинериите са абсолютно законни цели.“

Президентът Зеленски също защити решението да се атакуват нефтопреработващите предприятия на РФ. В интервю за The Washington Post той потвърди думите на Стефанишина, че американското ръководство няма право да се меси:

„Ние използвахме своите дронове. Никой не може да ни каже, че това не трябва да се прави.“

Зеленски е на мнение, че руснаците трябва да свикнат да живеят в недоимък:

„Моят въпрос е: защо да не можем да реагираме? Руското общество трябва да се научи да живее без бензин, без дизелово гориво, без електричество. ... Това е справедливо“.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News