Питаме Съда на ЕС за "вечния" мандат на Борислав Сарафов

Служебният министър на правосъдието отправи искане Върховният административен съд да отнесе въпроса с временно изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов до Съда на ЕС в Люксембург, съобщиха от правосъдното ведомство.

Вчера Андрей Янкулов сезира ВАС срещу отказа на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да определи временно изпълняващ функциите главен прокурор, различен от Борислав Сарафов.

• Андрей Янкулов внася жалба във ВАС срещу отказа на ВСС да разгледа избора на нов и.ф. главен прокурор

Доводите на членовете на прокурорската колегия, че преди вече близо три години, през юни 2023 г., са назначили със стабилен административен акт Борислав Сарафов за изпълняващ длъжността главен прокурор до избор на титуляр и този въпрос не може да бъде преразгледан, освен на изрични законови основания, превръща временната длъжност в постоянна, без ясно определен срок за заемане. Такава длъжност обаче не може да съществува в една правова държава, в която се спазва принципът на мандатност при упражняване на публичните функции, допълват от Министерството на правосъдието.

• Без решение за изпълняващия функциите главен прокурор: ВСС върна казуса на прокурорската колегия

Във връзка с основния аргумент в жалбата е направен анализ на съдебна практика на Съда на Европейския съюз в развитие – заключение на генерален адвокат от 5 юни 2025 г. по дело C-769/22, по което се дава правно становище, че Съдът в Люксембург следва да започне да прилага защитата на основните начала в правовата държава като съдебен стандарт, по който съдилищата могат да преценяват валидността на решенията за назначаване на висши съдебни органи, и поради това отказът да се преразгледа въпросът за временно упражняване на правомощия на такъв орган е възможно да противоречи на правото на Съюза.

В жалбата са изтъкнати и други доводи: за липса на компетентност на прокурорската колегия на ВСС, тъй като въпросът следва да се реши от пленума, че законът, ограничаващ срока на правомощията на временно изпълняващия функциите, се прилага и към „заварените“ положения на вече назначени такива; че решението на прокурорската колегия е взето в противоречие с други нейни решения, регулиращи сходни случаи на временно изпълняващи функциите на административни ръководители, че е налице вътрешно противоречие в аргументите на членовете на колегията – от една страна приемат, че министърът на правосъдието въобще не може да предлага назначаване на нов временно изпълняващ функциите, а от друга – въпросът е разгледан по същество и се коментира дали е възможно назначаване на друго лице на длъжността, предвид действащата нормативна уредба.

Министърът на правосъдието очаква разглеждане на делото в кратък срок предвид важността на въпроса за правилното функциониране на държавата, както и се надява на внимателен отговор от Върховния административен съд на всички изтъкнати аргументи.