По-добре късно, отколкото никога

Май месец започна! Доближаваме се все повече до края на сезона във вътрешните първенства, развръзката в евротурнирите също е на хоризонта. Преди светът да отправи поглед към Съединените Щати, Мексико и Канада, ще получи отговор на всички въпроси, касаещи клубния футбол. На някои места – като в Германия – шампионът вече е ясен. На други – като в България – е въпрос на формалност и чиста математика, за да обявим край на серията от 14 поредни титли на Лудогорец. На трети обаче – като в Англия – е доста вероятно да се окаже, че битката за шампионската корона ще продължи до сетния миг на първенството. Арсенал и Манчестър Сити са се вкопчили в лют спор за първото място и ако спечелят оставащите си срещи до края на сезона, то головата разлика ще трябва да определи кой е новият първенец на Острова! Същинска лудост, която обаче може да се превърна в абсолютна реалност след 3 седмици. А историята помни какви ли не драматични развръзки в последните секунди дори. Нищо чудно да видим още един незабравим ендшпил в предстоящите седмици, който да напомни за следните епични шампионски титли.

През сезон 1988/1989 Арсенал се нуждае от победа с поне 2 гола над Ливърпул в последния кръг – при това на „Анфийлд“ – ако иска да триумфира. Задача, която на пръв поглед е прекалено трудно постижима, но не и невъзможна. Двата отбора се преследват през целия сезон, но мърсисайдци са тези, които влизат в последния кръг с преднина от 3 точки. Единственото, което трябва да направят, е да не загубят с повече от 1 гол, защото головата разлика е в тяхна полза. Но не би. „Точпиите“ водят с 1:0 в заключителните секунди. Джон Барнс – една от звездите на Ливърпул – окуражава съотборниците си, показвайки им, че остават 60 секунди до края. В онези години все още не е разпространено да се назначават повече от минута-две добавено време, така че всички вече очакват последния сигнал. Кени Далглиш – мениджърът на домакините тогава – се е облегнал нервно на рекламните пана. Но не и удобно, защото вижда как с последната си атака Арсенал бележи и открадва титлата под носа на Ливърпул. Невероятно! Майкъл Томас се отскубва от защитата на „червените“ и праща топката във вратата на Брус Гробелар за 0:2. Радостта му е крайно нетипична. Очевидно изпаднал е екстаз и дал път на първичните си емоции, чернокожият играч на Арсенал почти се обръща по глава, докато изпада в някакъв странен щастлив „гърч“ на тревата. „Артилеристите“ е шампион с гол в 92 минута – с равни точки, но с еднаква голова разлика от по +37, но с повече вкарани голове от Ливърпул. Незабравимо!

Нещо подобно се случва и през 2012 година в Англия. По-младите ни читатели вероятно доста ясно си спомнят страхотната развръзка за първото място между двата градски съперника – Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед. Тогава „червените дяволи“ вече се виждат като първенци, преди обаче в 94-ата минута Серхио Агуеро да не праща топката във вратата на Куинс Парк Рейнджърс за крайното 3:2 в полза на „гражданите“. В хода на мача Джоуи Бартън получава червен картон за лондончани, но заплашеният от изпадане в онзи ден КПР не се дава без бой и повежда с 2:1 за ужас на всички по трибуните на „Етхиад“. Тогава Ман Сити все още не е хегемонът, който познаваме днес, и чака своята първа титла от 1968 година. Роберто Манчини, който е начело на тима, носи познатото си светлосиньо шалче, но то започва доста да му стяга, защото изглеждащата рутинна победа над Куинс Парк се изплъзва с бясна скорост. В последните 5 минути обаче Сити вкарва два гола – чрез Джеко и Агуеро, с което печели трите точки и изпреварва Манчестър Юнайтед по голова разлика, слагайки началото на доминацията си в английския футбол. Същински трилър! В онзи ден КПР оцеля и не изпадна между другото.

Десет години по-късно Ман Сити печели отново изключително драматично титлата. Този път тимът се нуждае от успех при домакинството си на Астън Вила, ако иска да спечели надбягването с Ливърпул. Никой не очаква това, което ще се случи – до 75-ата минута резултатът е 2:0 в полза на състава от Бирмингам и „гражданите“ са принудени да правят величествен обрат отново пред погледа на своите почитатели. В рамките на шеметни шест минути Сити вкарва 3 гола и в 81-ата вече води с 3:2 след точни изстрели на Родри и Илкай Гюндоган (на 2 пъти). По ирония на съдбата (или пък може би като пълна закономерност) през този сезон Ман Сити ще приеме точно Астън Вила в последния кръг. Отново у дома.

Арсенал печели още една паметна за клуба титла по невероятен начин. През 1971 Рей Кенеди бележи в 87-ата минута в последния кръг, за да осигури шампионските почести на лондончани. Не стига че се случва толкова късно през сезона, ами радостта е двойно по-голямо, защото събитията се разиграват на стадиона на големия съперник Тотнъм „Уайт Харт Лейн“.

През миналата седмица в аматьорския английски футбол имаше емоционален край, за който се шумеше много в социалните мрежи и Интернет-пространството. Рочдейл и Йорк играха един срещу друг, като домакините отбелязаха в 95-ата минута и феновете им нахлуха на терена, защото вече виждаха как печелят промоция за Лига 2 и професионалния футбол на Албиона. В 103-ата минута обаче Джош Стоунс изравни за Йорк, с което позволи на тима си да запази аванса си от 2 точки пред Рочдейл и да ги класира за горното ниво на английската футболна пирамида. Шампионски гол в 103-ата минута! Историята не помни по-късна развръзка. Но пък знае ли човек...