По-висок дефицит, повече реформи – какви са препоръките на Брюксел към България

Европейската комисия предложи откриването на процедура при прекомерен дефицит за България. Притесненията на Брюксел са свързани с тенденцията към увеличаване на дефицита на страната от 2020 година насам. Миналата година бюджетният дефицит на страната е бил под 3 процента и с това София изпълни едно от изискванията за приемане в еврозоната. Но тази и следващата година, дори изключването на по-високите разходи за отбрана, няма да помогне на страната да спази изискванията на Брюксел.

• ЕК предлага откриването на процедура при прекомерен дефицит за България

ЕК предвижда през тази година бюджетният дефицит на България да бъде 4,1 процента от БВП, а догодина да достигне 4,3 процента. За миналата година той е бил под три процента. Ако се смятат и разходите за отбрана е бил 3,5 процента. Страните имат възможност да отделят повече за военни разходи, без това да влияе на дефицита им.

Валдис Домбровскис, еврокомисар по икономика и производителност: “За България бюджетният дефицит миналата година не надвишаваше 3% от БВП, като се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана съгласно националната клауза за дерогация. От тази година обаче излишъкът над 3% от БВП вече не се обяснява с допълнителни разходи за отбрана. Следователно, докладът заключава, че критерият за дефицит не е спазен. Следващата стъпка е Икономическият и финансов комитет да формулира становище по тази оценка. След това Комисията ще предложи да се открие процедура при прекомерен дефицит за България. Комисията ще продължи да следи отблизо фискалните развития през следващите месеци.”

След като Съветът потвърди решението и установи прекомерен дефицит при България, страната ще разполага с четири години, до края на 2029 година, за да се справи с проблема. София ще трябва да следва конкретен фискален план, а ЕК ще контролира процеса. Според ЕК сред причините за дефицита са увеличаването на заплатите в публичния сектор, ръстът на социалните разходи и автоматичното индексиране на пенсиите.

Брюксел препоръчва на българските власти мерките срещу високите цени на енергията да бъдат временни и насочени към най-уязвимите. Необходими са действия за справяне със сивата икономика и засилване на събираемостта на данъците. Страната трябва да продължи с реформите по Плана за възстановяване и да повиши ефективността на борбата срещу корупцията, особено по високите етажи. Очаква се укрепване на независимостта и работата на Висшия съдебен съвет (ВСС).

ЕК настоява и за декарбонизация на индустрията и постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива в топлоцентралите. Препоръчва се и по-добро обучение според реалните нужди на икономиката и връзка между образованието и нуждите на пазара на труда.