Победителят Себастиян Алер

Снощи Себастиян Алер изживя вероятно най-красивата вечер в професионалната си футболна кариера. Нападателят вкара последния гол в турнира за Купата на Африканските Нации.

А освен последен, той се оказа и победен при обрата на неговата родина Кот д‘Ивоар над Нигерия. Отиграване, подхождащо на един централен нападател с борбеност и стил. А, повярвайте, Алер притежава тази борбеност. В секундите, след които беше пратил топката във вратата на „суперорлите“, стрелецът запази учудващо спокойствие. Изражението на лицето му беше студено, дори леко сърдито. Вътрешно вероятно е ликувал, но някак успя да задържи бурята от емоции дълбоко в себе си. Не беше така обаче минути по-късно, когато даваше интервю, вече като герой на нацията. Тогава Алер просто не издържа и се разплака. Сълзите бяха израз на събираната в него две години дълбока мъка. „Слоновете“ триумфираха по възможно най-невероятния начин, но за Себастиян голямата лична победа дойде преди около година. Снощи беше просто неговото възнаграждение от съдбата.

Успял да се завърне на футболния терен само 6 месеца, след като беше диагностициран с рак на тестисите, Алер вече беше спечелил симпатиите на неутралните фенове. Смяташе се, че неговата кариера е приключила. През юли 2022 дойде ужасната новина, че той вече страда от ужасяващото заболяване – фактът беше оповестен само две седмици, след като подписа с Борусия Дортмунд.

През февруари 2023 той беше „удавен“ в море от „жълто-черни“ съотборници, които го прегръщаха неистово след попадението му за тима при скоропостижното му завръщане на игрището. Голът беше срещу Фрайбург, а за да бъде иронията пълна, това се случи на световния ден за борба с рака. Бърз скок напред във времето и нападателят е възпятият герой на една нация, която спечели континенталната титла за трети път в историята си.

„Урологът каза да не се страхувам и, че мога да се излекувам. И аз повярвах в тези думи“, казва Алер.

Явно вярата му е била безгранична. Но участието в провеждащия се в турнирата му турнир отново беше поставено на карта, когато през декември нападателят получи контузия в глезена. И заради нея той не игра в първите три мача от шампионата, след които Кот д‘Ивоар едвам оцеля. Загуба от Нигерия, загуба с 0:4 от Екваториална Гвинея и минаване през иглени уши към фазата на елиминациите като един от най-отборите, заели трети места, с най-добри показатели. След това на сцената излезе Алер. И в преносен смисъл и страната му се „излекува“ от игровата криза, от която страдаше в началото и постепенно успя да отстрани 4 поредни съперници по пътя към трофея, хвърлил в абсолютен екстаз нацията.

И преди Себастиян имаше значими постижения – през сезон 2021/2022 стана едва вторият играч след Кристиано Роналдо, който вкарва във всички шест мача в груповата фаза на Шампионската лига. По-късно офанзивният футболист стана и човекът, вкарал най-бързо 10 гола в най-комерсиалния клубен турнир. Но снощи със сигурност реализира най-ценния си гол. Който можеше и никога да стане реалност, имайки предвид че той играеше във всички юношески формации на националните отбори на Франция, преди чак през 2020 да реши да се състезава за африканската държава, откъдето е майка му.

Бащата на Себастиян е французин, самият той е роден в Париж. И снощи Алер беше „потопен“ в море от съотборници, но този път то беше „оранжево“. И поне косвено беше прегърнат от близо 30 милиона котдивоарци, които му казаха „благодаря“!