Приключиха разкопките на уникалната могила Малтепе край Пловдив

Приключиха проучванията на могилата Малтепе край Пловдив. Археологическото лято завърши с нова информация за обекта и няколко идеи за неговото туристическо представяне. Малтепе е най-голямата могила на Балканския полуостров, датирана от I-II век след Христа.

След три години работа екипът на доц. Костадин Кисьов вече е сигурен, че могилата не е гробница, а на върха ѝ е имало храм, който се е извисявал на 30 метра височина. Заедно с фундамента от четири масивни каменни куба, изградени един върху друг в центъра на могилата, съоръжението е тежало повече от 300 тона.

"Ние имаме градеж отвън с хоросан, обаче вътре цялата е на суха зидария, там няма спойка и ако го няма насипът, който се явява техническо съоръжение, тя ще рухне”, обяснява ръководителят на разкопките доц. д-р Костадин Кисьов.

Затова още миналата година, след като беше проучена южната част до основи, а разрушени от иманяри участъци се срутиха, започна и нейното засипване с пръст.

"Аз предпочитам всичко да бъде така, както е направено от древните майстори и в естествената си среда да си стои тя”, коментира доцентът.

Следващата стъпка е инженери и архитекти да преценят как да изглежда могилата, която трябва да се превърне в музей на открито.

Едно от предложенията на екипа археолози е да бъде свален насипът от северната страна на Малтепе, така че да се види фундаментът, върху който е стоял и храмът. Туристическа атракция ще бъде и 40-метровият иманярски тунел в основата, който е запазен напълно.

"За мен най-добре ще бъде да се обяви международен конкурс по отношение социализацията и експониране на този паметник и да участват хора, които имат богат опит в експонирането на такива мащабни паметници, защото това е оригинална структура, която е запазена на 17 метра и досега не е намиран такъв монумент, върху който да има и храмова постройка”, допълва доц. Кисьов.

Самият храм на върха ще бъде пресъздаден с част от оригиналните квадри, колони и капители, които са намерени в земните пластове около могилата. А в латински и гръцки писмени извори ще се търси историческа информация, която да насочи археолозите по какъв повод е бил издигнат един от най внушителните градежи от първите векове на новото летоброене.

Автор: Димитър Димитров