Новини от миналото
Обрат в представите за 20-метровата антична кула до село Маноле, Пловдивско. Могилата Малтепе не е гробница, а е изкуствено изграден насип, върху който се е извисявал култов храм. Археолозите вече проучиха изцяло могилата и са готови с най-вероятната интерпретация за какво е била построена 20-метровата кула в хълма.
Гробница на последния тракийски владетел или на някой войнишки император - огромната кула край Маноле се отърси от повечето си хипотези.
Малтепе, най-голямата могила на Балканския полуостров, се оказа изкуствена. Създадена от хора. Защо някой би си дал толкова труд - учените вече имат сигурен отговор.
Археолозите току-що са приключили с проучването на северната част на могилата, в търсене на погребания. И щом като не е в 20-метровата кула, тогава трябва да е положен в най-представителната част, видима откъм стария римски път. А и георадарът засече тук обещаваща аномалия. Но напразно.
"Простихме се с идеята и надеждата, да открием погребение на този, с който е свързано издигането на този монумент", обясни ръководителят на археологическите разкопки доц. д-р Костадин Кисьов.
Затова сега са оставили всички хипотези настрани и систематизират сигурните данни като това как е направена могилата.
Доц. д-р Костадин Кисьов: Всичките тези пластове, които ги виждаме с различен цвят, това са различен род почва, която е взимана от околностите на могилата. Което показва, че на практика градежът, този фундамент е изграждан паралелно с издигането на могилата. Тя е служила като скелет.
Освен това съоръжението е с доста компромисна зидария, на места няма достатъчно хоросан и очевидно е строен с идеята, че ще бъде поддържан от насипа. Така че кулата не е строена за кула, остава да е основа за храм на върха.
Доц. д-р Костадин Кисьов: Издигането на тази храмова постройка е трябвало да бъде на височина, т.е. на планина, на върха на планината, каквото тука очевидно няма в полето и каквато и могилата същност това символизира.
Мемориалът на върха също придоби по-плътни очертания с мраморен постамент. Част от квадрите й са налични.
Откритите капители пък дават със сигурност височината на колоните, а и времето на строежа.
"В първи, най-късно началото на втори век", разкри доц. д-р Костадин Кисьов.
Подобна масивна постройка на върха на току-що насипан хълм би рухнала, което още веднъж доказва инженерния замисъл на 20-метровите основи.
Мемориалът все пак е разрушен, но не заради нестабилна основа. Разкрития в подножието на хълма подсказват края му.
Земеделски къщи врязани в могилата от трети век. Или един век след построяването на този грандиозен мемориал паметта за него вече не съществува.
"Т.е. вече средата на 3 век, горе храмовата постройка е била разрушена", обясни доц. д-р Костадин Кисьов.
Остава да проучат още малко от хълма, но са сигурни че са изчерпали от мястото цялата информация.
Повече подробности можете да видите в репортажа от Сутрешния блок
Вулканът Питон де ла Фурнез на френския остров Реюнион продължава да бълва лава
Снежни гъски излитат от САЩ към Арктика във впечатляващ спектакъл по изгрев слънце (СНИМКИ)
Доналд Тръмп разочарован от липсата на желание съюзниците на САЩ да обезопасят Ормузкия проток
Посолството на САЩ в Багдад беше подложено на вълна от атаки с дронове и ракети
В бюджетна комисия гласуват за второ четене удължителния закон за бюджета
Чуй новините
Подкаст
