Проф. Томас Хертог: Загадките на Космоса и времето - откъде идваме?

Професор Томас Хертог е теоретичен физик и автор на книгата "За произхода на времето, последната теория на Стивън Хокинг". Тя излезе на български език броени дни преди презентацията на проф. Хертог пред Софийския фестивал на науката. Книгата описва пътя на двама блестящи учени в търсене на най-дълбоките корени на Вселената и мястото на човека в нея. Написана е не за експерти, а за широката публика и учени от други дисциплини.

- Професор Хертог, добре дошли в студиото! Казвате, че работата със Стивън Хокинг е била едно пътуване във времето, в пространството и в неговия ум, но е било също и забавно. Разкажете ни за него.

О да, беше много забавно! Стивън и аз работихме 20 години върху Големия взрив, произхода на Вселената. Имаше много въпроси за Големия взрив, как започва всичко. Описах в книгата нашето сътрудничество и се опитах да го разкажа като детективска история, защото така си беше - опитвахме се да разберем как е възникнала Вселената. И докато работехме, по някакъв начин се сближихме и развихме една тясна връзка посредством всички наши разговори за космоса и нашето място в голямата схема на света.

- На колко години бяхте, когато за първи път се срещнахте с него? Как се запознахте?

Аз бях пристигнал от Белгия в Кеймбридж, Англия, където Хокинг работеше, за да изучава космологията, еволюцията на Вселената, мисля, че бях на 22 - 23 години.

Тогава той вече беше загубил гласа си. Можеше да говори чрез синтезатор на реч, който беше монтиран на инвалидната му количка, и избираше думи на екрана и с които съставяше изречения. Това ставаше много бавно. По това време можеше да казва може би пет или десет думи в минута. Но някак си машината и синтезатора на реч не ми пречеха. Самият той откри, че машината комуникира по-добре, защото гласът му беше много труден за разбиране. И постепенно се озовахме на една и съща научна вълна, на и можехме да се разбираме, без да използваме много думи, по невербален начин. Опитвах се да отгатна какво иска да каже. В по-късните години, може би през последните 5 - 6 - 7 години преди смъртта му, комуникацията стана много трудна. Това е добре известно, тъй като хората с болестта на Хокинг са склонни да страдат от нещо, наречено Синдром на заключеност. Умът им все още работи, но те блокират за всякакъв контакт.

- Една заключена Вселена, може би.

- Да.

- Книгата Ви се казва „За произхода на времето“. Как всъщност започва всичко?

- Най-големият въпрос, който движеше работата ми с Хокинг, беше как от Големия взрив се е появила вселена, която по чудо е годна да поддържа живот. За това са необходими много специални условия, говоря за законите на физиката, на елементарните частиците и състава на Вселената. Трябва да са налице много, много условия, за да може Вселената да формира звезди и галактики и в крайна сметка – живот. Големият взрив изглежда все едно е проектиран да бъде такъв, сякаш зад това стои Бог или друг Създател. Стивън и аз се опитахме да намерим научно обяснение за това. И заглавието на моята книга „За произхода на времето“, е всъщност вариант на известното заглавие на Дарвин „За произхода на видовете“. Същината на хипотезата, която разработихме, че самите закони на физиката са резултат от първична еволюция. Резултат са от един вид дарвинистка еволюция, протекла в най-ранните етапи на Вселената на нивото на физиката и нейните закони. Така че ние предлагаме едно естествено обяснение за образуването на Вселената, а не се позоваваме на Бог или на някаква платоническа математическа истина. В много отношения смятам, че нашата работа е малко като революцията на Дарвин, но в космологията, на нивото на физиката.

- Вие търсите отговор и на въпросите каква е истинската цел на човечеството и каква е природата на времето. Тези въпроси може би са по-подходящи за религията, отколкото за науката. Как мислите?

- Е, не мисля, че това са религиозни въпроси. Но сте права, че темите, които движат работата на Хокинг наистина звучат като философски. Наистина в известен смисъл ние не се занимавахме с философия, но по-скоро с философия в науката. Хокинт преосмисляше стари философски въпроси през научната методология.

Откъде идваме? Какво е нашето място във Вселената? В продължение на много време, това са били философски въпроси, но днес можем да анализираме, можем да преосмислим и да се опитаме да разберем тези въпроси, като използваме научни методи. За какво ни е всичко това, може би ще се запитате? Мисля, че космологията и изследването на Големия взрив и произхода на Вселената, могат да поставят научния метод на нова основа. Виждате ли, науката не е приключила, тя е постоянно в процес на доизграждане и развитие. Като прилагаме дарвинистка революция в космологията, ние по същество задълбочаваме научната революция и се опитваме да разберем на по-фундаментално ниво откъде идват законите на природата и как влияят на нашето съществуване. Това са много, много дълбоки въпроси.

- Вие също така описвате Вселената като вечна холограма? Какво изобщо означава това и какво сме всъщност ние хората, ако Вселената е една вечна холограма?

- Най-трудното нещо в нашата работа и в космологията, изучаването на Вселената като цяло, е, че времето е нововъзникващо свойство на Вселената. То не е нещо, което съществува преди Вселената или извън нея. Като говорим за Големия взрив, ние говорим не само за възникването на съществуващата вселена, а и за произхода на самото време. Това е фундаментален въпрос. И да, това е най-радикалният произход, който можете да си представите. Разбираме времето малко като холографска проекция. Вие знаете как изглеждат холограмите. Като видите холограмата, тя има трето измерение в пространството, което обаче сякаш не е съвсем там. То е донякъде илюзия. Начинът, по който физиката сега разбира най-отдалечените краища на Вселената, Големия взрив и това, което се случва в черните дупки, е подобен на холографския начин, при който измерването на времето е една проекция, възникващо свойство.

- Как Вашата теория е различна от научните обяснения досега?

- Този въпрос има две части. Що се отнася до дизайна на Вселената, мисля, че никой физик не се е опитвал да обясни дизайна на Космоса по някакъв дарвинистки начин, както правим ние. Предишните обяснения бяха или Господ, или дълбока математическа истина, с която се описваше Вселената. Сигурно сте чували и теорията за мултивселените, които съществуват паралелно. Стивън и аз предлагаме еволюционно обяснение за това как законите на физиката са изкристализирали сами в някакъв дарвинов процес. Въпросът е как да се тества тази хипотеза? Защото този по-дълбок слой на еволюцията, за който говорим, се е случил през в най-ранните етапи на Вселената, когато тя е била много, много компактна, много плътна. Според мен единственият начин да тестваме нашата хипотеза е да използваме, да разработим нов вид прозорец към Вселената, нов вид наблюдение, което следи не светлината, а гравитационните вълни. Това се вълни в пространството, които се разпространяват през всичко и които в крайна сметка ще да ни позволят да видим целия път обратно към началото. Хокинг и аз твърдим, че ако можем да погледнем назад към Големия взрив, ще открием по-дълбок слой на еволюцията. Това е смисълът на цялата ни работа.

- Как виждате комуникацията между различните клонове на науката в днешно време, защото това, за което говорите, е толкова сложно, толкова голямо, а всъщност е само физика, а за да разберем света и неговото зараждане, вие учените трябва да си говорите помежду си, нали?

- Да, права сте. Това е много, много важен момент. Науката през 20-и век стана твърде тясно специализирана. Надявам се, че 21-ви век да бъде векът, в който ние да подновим и укрепим комуникацията и диалога между научните дисциплини. Защото науката в крайна сметка би оправдала истинския си потенциал в оформянето на нашата култура, на нашия мироглед, в укрепването на ценности като критично мислене, открит дебат, съмнение, технологично развитие. Но за да стане това, ние трябва да общуваме, да си говорим, да имаме много по-широк дебат между академичните дисциплини. С тази книга се опитвам да дам моя малък принос. Тя не е написана за експерти, а за по-широката публика и другите академични дисциплини.

- Друг проблем, който се явява като предизвикателството пред наука, особено във физиката, е как нейните открития се използват от политическите лидерите, които понякога злоупотребяват с тях. Как ще решим тази Опенхаймерска дилема? Не Ви питам само за атомната бомба, а за откритията на науката като цяло?

Очевидно това е важно, наистина и не само за ядрени оръжия, но и за изкуствения интелект, климатичните проблеми и много други. Вижте, всяко научно откритие носи в себе си опасност, опасност от това да го изпуснем и да бъде използвано срещу нас. И тази опасност никога няма да изчезне, тя е присъща за научните открития, защото откриваме неща, които по-рано дори не сме си представяли. Разкриват се нови възможности, но и нови опасности. Така че аз бих предложил да укрепим нашата научна култура, начина, по който практикуваме науката. Склонни сме да мислим за научните и технологични открития като за нови, обективни истини, с много сила. Но те са преди всичко човешки открития. Те са нашите открития. Ние трябва да решим какво да правим с тях, ние трябва да ги осмислим. Това трябва да се случва през открит дебат между дисциплините, но и между различни сфери на обществото - политиците, частния бизнес, творците. Едно откритие придобива значение и се осмисля само чрез публичен дебат, то не може да съществува само по себе си. Имам чувството, че през 20-и век, както с Опенхаймер, но и след това, ние сме вярвали твърде сляпо в науката, без да признаваме факта, че това е човешка дейност и че от нас зависи как ще оформим нашето бъдеще.

Гледайте още теми от "Светът и ние"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News