Протестните движения във Франция и други европейски държави намериха отражение и в Швейцария. През изминалия уикенд демонстрации в Цюрих и Базел прераснаха в насилие. Швейцарската преса обаче е разделена в оценките си за социалните последици от случилото се и за възможните паралели с процесите в съседните държави.
През уикенда напрежението излезе и по улиците на Швейцария. В събота вечер, навръх Хелоуин, няколкостотин души се събраха в Цюрих, а малко по-малко – в Базел.
И двете нерегламентирани демонстрации бяха белязани от насилие и вандалски прояви. Полицията използва водни оръдия, сълзотворен газ и гумени куршуми. Двама млади мъже бяха арестувани. Според първоначалните оценки, цитирани от изданието 20 Minuten, щетите в Цюрих възлизат на десетки хиляди франка.
„В двата германоговорящи града протестиращите правеха паралели с младежките протести във Франция и други европейски държави“, отбелязва Le Temps. През последните седмици демонстрации, някои от които прераснали в насилие, се проведоха в редица европейски страни, сред които Франция, Германия, Нидерландия, Италия и Обединеното кралство.
Призиви за „въстание в Швейцария“
В интервю за RTS говорител на общинската полиция в Цюрих заяви, че към обичайните посетители на Лангщрасе – един от центровете на нощния живот в града – са се присъединили крайнолеви активисти и участници в безредиците.
„Имаше и т.нар. „туристи на размириците“, които бяха дошли с цел да участват в демонстрациите“, посочи тя. По думите ѝ преди събитията в социалните мрежи са били разпространени множество призиви за мобилизация, които впоследствие са получили отзвук и в медиите.
Медийната група Tamedia съобщи, че крайнолеви активисти са призовавали за въстание в Швейцария, като са използвали лозунга „Духът на бунта обхваща Европа“ – препратка към безредиците в други европейски държави.
Подем сред младите леви
Младите социалисти, които призовават и за национална младежка стачка на 20 ноември, виждат общи причини за недоволството на младите хора в различните държави.
Швейцария не е имунизирана срещу подобни процеси, смята Томас Бруше. Социалдемократът и депутат от кантон Женева коментира темата в неделното издание на предаването Forum на швейцарската обществена телевизия RTS.
„В Швейцария имаме много причини да бъдем гневни. Изправени сме пред същата ситуация по отношение на мерките за икономии. Съкращения се правят навсякъде, с изключение на армията. (…) Много трудно е да намериш жилище. (…) Премиите за здравно осигуряване нарастват всяка година до невероятни нива“, заяви той.
„Основната тенденция е систематичната атака срещу публичните услуги – в образованието, здравеопазването и борбата с климатичните промени. Навсякъде виждаме едно и също. Затова младите хора се надигат“, добави Бруше.
Различни ли са швейцарският и френският контекст?
Правителственият министър Елизабет Бом-Шнайдер, също социалдемократ, осъди „безсмисленото насилие“ по време на демонстрациите в интервю за сутрешното предаване La Matinale на RTS в понеделник.
Тя призна, че политическата среда невинаги отговаря на очакванията на младите хора, но подчерта, че ситуацията в Швейцария е коренно различна от тази във Франция.
„Във Франция виждаме, че ако не инвестирате в образованието или в инфраструктурата за младите хора, в определен момент настъпва ефект на бумеранга. В нашата страна ситуацията е различна“, заяви тя.
„Ако погледнем качеството на съоръженията и условията, с които разполагат учениците в средното образование, разликата е значителна“, коментира Алексис Коуниоти, председател на женевската секция на Младите радикални либерали, в централната новинарска емисия на RTS.
„Не можем просто да пренасяме тези проблеми, нито начина, по който се проявяват в други държави. В Швейцария разполагаме с демократични инструменти като граждански инициативи, референдуми и петиции“, допълни той.
Двама криминолози, интервюирани от 20 Minuten, също смятат, че швейцарският и френският контекст не могат да бъдат поставяни под общ знаменател.
Ахмед Ажил, доцент по криминология в Университета в Люцерн, смята, че условията в Швейцария са по-малко благоприятни за разрастването на крайнолеви групи.
„Образователната система работи добре, местното недоволство е по-слабо изразено и не съществува същата степен на социално напрежение“, посочва той.
Дирк Баер, експерт по младежкото насилие, също отбелязва, че „насилието не произтича от млади хора, които са разочаровани или са жертви на дискриминация“.
Политически искания или стремеж към безредици?
Коментаторите са разделени в оценките си за политическите и социалните измерения на безредиците през уикенда в Швейцария.
Баер смята, че става дума предимно за „опортюнистично насилие“. Ажил обаче подчертава, че крайнолевите групи разглеждат вандалските прояви като реакция на структурното насилие, свързано с предоставянето на военно оборудване, бедността и маргинализацията.
„Това е познат феномен при различни екстремистки движения: често основателните искания се използват като оправдание за собствените им актове на насилие“, коментира Юдит Бюлер, изследовател на радикализацията в Университета по приложни науки в Цюрих, пред Tages-Anzeiger.
„Нямаше послание, нямаше цели – само жажда за насилие“, се посочва в редакционна статия на Luzerner Zeitung.
Според автора става дума по-скоро за познати среди, склонни към насилие, включително леви автономисти и опортюнисти. Те заимстват лозунгите и естетиката на бунтовете във Франция и други държави, за да придадат политически облик на стремежа си към разрушение.
Обществената медия SRF от своя страна определя случилото се като съюз между идеолози и нарушители на обществения ред.
„Твърдото ядро на движението, водено от насилствена идеология, очевидно вижда в насилствените протести подходящ момент за революция“, се посочва в анализа. Според него подобни нагласи намират отзвук сред част от младото поколение.
Ролята на социалните мрежи
Според Мануел Айснер, криминолог от Университета в Кеймбридж, интервюиран от NZZ, младите хора могат да бъдат привлечени от насилието, защото „по време на размирици балансът на силите се променя. Младите хора изведнъж изпитват усещане за контрол“.
Това обаче не означава, че безредиците са лишени от политическо измерение. Макар да не са част от конкретна политическа програма, протестите са израз на по-дълбоко недоволство сред младите хора, свързано с образователната система, жилищния пазар и полицията, смята Айснер.
Той отбелязва още, че социалните мрежи правят свързването между участниците изключително лесно. Според него това може да улесни разпространението на насилствени протести в Европа, но развитието на ситуацията остава непредвидимо.
Редактирано от Кати Роми. Адаптирано от френски, със субредакция от Ананд Чандрасекар.
Автор: Полин Тюрабан, swissinfo.ch (SWI_EN). Оригиналната статия е публикувана на 3 ноември 2026 г.
Чуй новините
Подкаст
