Всяка година последната сряда на месец февруари се отбелязва като ”Ден на розовата фланелка”. Инициативата започва през 2007 г., когато две момчета в Канада застават зад гърба на свой съученик, който бил тормозен, защото дошъл на училище с розово поло. На следващия ден
момчетата купуват розови тениски и ги раздават на всички в училище, които имат смелостта да ги облекат. В много учебни заведения в страната днес се провеждат събития, които казват "Не на агресията".
Инфлуенсърът Деница Василева говори за тормоза в училище от първо лице. Повдига темата, защото в социалните мрежи я следват много тийнейджъри, които могат да попаднат и от едната, и от другата страна.
"Аз до осми клас бях с много наднормено тегло. На мен много са ми се подигравали - как ми миришат дрехите, че са евтини, за дебелината, аз много се притеснявам като чета пред други хора, четенето ми не беше гладко, и за това са ми се подигравали", разказва Деница.
Примерите могат да бъдат още по-жестоки. В практиката си Стоичко Миличин е консултирал момиче, което попада във видеоклип, който така е манипулиран, че животът й се превръща в истински кошмар и не може да излезе от вкъщи.
"Ясно е, че не си ти, но някой трябва да те гледа и да знае, че това е монтаж, повечето хора не си правят това усилие, а и както казват, веднъж като тръгне мълвата не може да я спреш, това иска после години възстановяване", казва психотерапевтът Стоичко Миличин.
Първата крачка, която тормозеното дете трябва да направи, е да сподели с възрастен. А от своя страна семейството трябва да се интересува какво се случва в училище и приятелския кръг.
"Когато се приберем вкъщи, не да седнем на дивана да си сипем една ракия с една салата и да зяпнем в телевизора, а трябва най-малкото елементарното, което е било от векове, цялото семейство да се събере на трапезата заедно, по време на вечерята да си оставим телефоните настрана и да поговорим с децата си, да имаме този контакт и да не го губим, защото когато влязат в тийн възраст, ние ще искаме да говорим с тях, но те няма да искат", съветва психотерапевтът.
Деница разказва, че именно с помощта на семейството си успява да отслабне, повишава успеха си и в 12 клас вече има работа и отлични оценки.
"Моята майка е била приятелка с мен, аз съм й споделяла, аз никога не съм имала вечерен час.Съветвам родителите да се постараят да бъдат повече приятели, отколкото родители, защото когато родителят е приятел, това дете много повече ще споделя. По-добре е и за родителя, защото реално ще знае какво правят децата. На едно дете като му се забрани нещо, то се научава как да го прави зад гърба им", разказва Деница.
Статистиките сочат, че случаите с агресия при непълнолетните се увеличават всяка година. Стоичко Миличин разказва за момче, което ставало агресивно, дори когато вдига ръка, а учителят посочва друг.
"И когато идват на възпитателно дело, виждаш как той просто копира модела на бащата в случая, оттам нататъка това дете си представя, че всичко в този живот се решава така, тогава това, което се взе като възпитателно дело, като решение е да се работи не толкова с детето, колкото с родителите, защото децата не се учат от това, което им казваме, децата се учат от това, което виждаме като наше поведение", споделя Стоичко Миличин.
За последните 12 месеца в Пловдив са разгледани над 150 възпитателни дела. Имали са случаи на психически тормоз, побоища, а един е завършил с намушкване с нож. Все по-често конфликтите са между непълнолетни момичета, които спорят за момчета.
репортер: Нели Ангелова
Чуй новините
Подкаст
