Въпреки специфичните си характеристики и различните си наименования, ракията е неотменна част от традициите навсякъде на Балканите. Наричана "ракъ" в Турция, "ципуро" в Гърция, "цуйка" или "палинка" в Румъния, ракията има различни имена в различните страни, а властите прилагат различни правила за производството и дестилацията, облагането и продажбата на високоалкохолната напитка.
Проект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, публикуван на 23 септември от Министерството на финансите за обществено обсъждане, предизвика смут у нас през последните дни заради тълкувания на текстовете, според които притежаването дори на бутилка ракия, подарена от приятел или съсед, може да доведе до глоба от минимум 1000 евро. От „Продължаваме промяната“ започнаха петиция под наслов „Долу ръцете от домашната ракия“, от ДПС възразиха срещу превръщането на производството на домашна ракия в източник за пълнене на хазната и обявиха, че ще внесат промени, а от ГЕРБ-СДС видяха "лоша поличба" в това да се посяга на домашната ракия на хората.
Вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев обясни, че правителството предвижда санкции само за производителите на домашна ракия, които търгуват с нея, а не за гражданите, които притежават количества за домашна употреба. Той обеща, че на нито един производител на домашна ракия няма да бъде съставен акт. Според него има неправилни трактовки на политици, с които умишлено се подвеждат хората в посока, която е невярна.
Съгласно Закона за акцизите и данъчните складове дестилацията на „домашна ракия“ е разрешена единствено за лично потребление, от собствени плодове, в специализирани малки обекти за дестилиране и срещу заплащане на дължимия акциз според количеството и алкохолния градус на крайния продукт. Едно домакинство има право да произведе до 30 литра дестилиран алкохол на година, за които се заплаща 50% от стандартната акцизна ставка. Законът не забранява производството на по-голямо количество, но за всеки литър над първите 30 се заплаща пълният размер на акциза.
Следва справка за правилата, които съседните страни прилагат по отношение на домашната ракия и другите дестилирани алкохолни напитки:
ГЪРЦИЯ
В южната ни съседка въпросът за производството на дестилати в домашни условия, включително ракия и традиционния за гърците дестилат от гроздови джибри – ципуро, е регулиран чрез специална наредба на Независимата агенция за публични приходи (AADE). Регламентът се отнася до дребните производители на грозде и други суровини, използвани за направата на дестилати. Съгласно него лицата, които искат да произвеждат дестилати в домашни условия, трябва първо да получат разрешение от компетентните митнически служби, след което им бива даден двумесечен срок за дестилиране на собствената им продукция.
Наредбата ограничава максималното производство за тези лица до пет хектолитра чист алкохол годишно, т.е. 500 литра безводен алкохол, като за дестилирането на суровините не може да се използват казани с вместимост над 130 литра. Режимът предвижда и специално облагане с акциз при производството на дестилати в рамките на съответната наредба, като придобиването и даването на продукта на трети лица е свободно, но задължително трябва да става с необходимата документация, доказваща произхода му.
Според информация на сайта на Агенцията производството на дестилати без необходимото разрешение и притежанието на дестилат без изискваните документи се разглеждат като нарушение на митническите закони на страната.
РУМЪНИЯ
Производството на различни видове ракия е традиционно за много румънски семейства, но законодателството в страната предвижда строги регламенти, информират местните медии. Съгласно Данъчния кодекс домакинствата в Румъния имат право да произвеждат и притежават до 50 литра чист алкохол (с концентрация 100 процента) годишно, което се равнява на 125 литра ракия с концентрация 40 градуса или 100 литра 50-градусова ракия.
При нарушаване на режима на акцизните продукти глобата може да достигне до 100 000 леи (18 940 евро), но санкцията не се прилага автоматично за всички, които произвеждат ракия вкъщи, отбелязва в. „Котидианул“. Според действащите данъчни регламенти санкцията зависи от констатираното отклонение и обстоятелствата, при които е произведен или притежаван алкохолът, като законът позволява на властите да налагат и допълнителни мерки като конфискация на продуктите или използваните съдове и инсталации.
В. „Журналул“ уточнява, че за количества до 50 литра се прилага намален акциз, който е 50 процента от стандартната ставка. При количества, надвишаващи този праг, се прилага пълният размер на акциза. Глоби между 20 000 и 100 000 леи (между 3800 евро и 19 000 евро) могат да бъдат прилагани при определени нарушения на режима на акцизните продукти, както и за производство или търговия с тях извън предвидените от закона условия. Самото превишаване на количеството обаче не носи автоматично максимална санкция, отбелязва изданието.
Медиите изтъкват, че правилата, които се отнасят за ракията, произвеждана за собствена консумация, не важат за продукцията, предназначена за продажба. Когато става въпрос за търговия, има допълнителни данъчни задължения, а фактът, че ракията е произведена у дома, не освобождава продавача от спазването на съответните законодателни изисквания, отбелязва „Котидианул“. Законодателството определя също така задължения за домакинствата, които притежават собствени инсталации за производство на ракия, като за тях важат правила за деклариране на продукцията и изчисление на дължимия акциз.
Общото наименование „ракиу“ (rachiu) обединява всички видове напитки, произвеждани чрез дестилация от плодове, грозде, зърнени култури, вино или други ферментирали продукти в различните части на Румъния. Наименованието „цуйка“ (țuica) се отнася за вид ракия, специфична за Южна и Източна Румъния, включително областите Мунтения и Олтения, която се произвежда само от сливи, обикновено чрез еднократна дестилация. За разлика от нея „палинката“ (pălinca), която е характерна за Трансилвания и северните области Марамуреш и Кришана, се получава чрез двойна или тройна дестилация от различни видове плодове – сливи, круши, ябълки, грозде или горски плодове.
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
В Северна Македония производството на ракия за лично потребление и производството за продажба са подчинени на различни режими, като за малките земеделски производители е предвидена специална регистрация. Физическите лица могат да произвеждат алкохол за себе си, домакинството и гостите си, без да го използват за продажба.
Според местното издание „Слободен печат“ земеделците, които използват собствено грозде или плодове и искат да продават произведената от тях ракия, могат да се регистрират като малки производители на спиртни напитки. При този режим годишното производство не може да надхвърля 2500 литра ракия, като е предвидена средно алкохолно съдържание от 45 процента с допустимо отклонение от пет процентни пункта.
Производителят трябва предварително да уведоми митническите власти за предстоящата дестилация и след приключването ѝ да декларира произведеното количество. Ракията, предназначена за пазара, трябва да бъде обозначена с акцизен бандерол и да отговаря на изискванията за етикетиране и безопасност на храните. За малките производители е въведен преференциален акцизен режим, който започва от нулева ставка през първата година и достига 30 денара за литър от четвъртата година.
Продажбата на нерегистрирана домашна ракия остава извън законовия режим.
СЪРБИЯ
В Сърбия производството на ракия за лични нужди е разрешено, но пускането на спиртни напитки на пазара е обвързано с регистрация и спазване на изискванията за производство, качество, безопасност и етикетиране.
Според материал на вестник „Политика“ домашният производител не може просто да бутилира ракията, произведена в частното му стопанство, и да я продава на крайни потребители, ресторанти или търговци. Законодателството ограничава и продажбата на концентрирани алкохолни напитки в насипно състояние на пазари, панаири и други търговски обекти.
За малките производители съществува възможност произведеният от собствена плодова продукция дестилат да бъде включен в легалната производствена верига чрез регистрирани дестилерии, се казва на сайта на сръбското Министерство на земеделието. Така малкият производител може да предаде дестилата на регистриран производител, който носи отговорност за последващото производство и пускането на готовата ракия на пазара.
Сръбските власти засилиха контрола върху пазара на алкохолни напитки. От Министерството на земеделието припомнят, че през 2025 г. са извършени 1876 проверки на вина, ракия и бира, при които са установени 176 нарушения и са издадени 142 забрани за продажба на несъответстващи продукти. Контролът включва и проверки за произхода на алкохола, като при част от изследваните проби от ракия са установени нарушения.
ТУРЦИЯ
Макар че турското законодателство допуска производството за лична консумация и без търговска цел на до 350 литра ферментирала алкохолна напитка, това изключение не се отнася за традиционната анасонова ракия „ракъ“. Производството на дестилирани алкохолни напитки като ракията без необходимото разрешение изобщо не се допуска от закона, независимо от количеството.
Член 8 от Закон № 4733, който урежда пазара на тютюн, тютюневи изделия и алкохол, предвижда наказание от една до три години лишаване от свобода и съдебна глоба от 5000 до 10 000 дневни ставки за производство на алкохолни напитки без лиценз. В същото време съдебната практика показва, че притежаването на ограничено количество домашно дестилиран алкохол, когато няма доказателства за търговска цел, само по себе си не е достатъчно за осъждане.
Високите цени на алкохолните напитки в Турция, която е сред държавите с най-високо акцизно и данъчно облагане на спиртните напитки, са причина за търсене на по-евтини алтернативи. В страната периодично се установяват случаи на производство и продажба на фалшив алкохол, включително продукти, съдържащи метанол. Това доведе до множество случаи на отравяния и смърт в страната през последните години.
Чуй новините
Подкаст
