НОВИНИ

Рекорден дефицит от 6.4% в проектобюджета за 2023 г. - вижте параметрите

Николай Минков
от Николай Минков
16:59, 21.04.2023 (обновена)
Чете се за: 12:47 мин.
У нас
Слушай новината

Рекорден дефицит за последните 20 години от 12 млрд. лева и нов дълг от над 13 млрд. лева са заложени в проектобюджета за 2023 г. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев, който заедно с финансовия министър Росица Велкова представи основните параметри на държавната план-сметка.

Гълъб Донев обясни защо кабинетът се е отказал от консервативния вариант, при който дефицитът беше заложен на 3%, покриващ Маастрихските критерии, задължителни за приемането ни в еврозоната, а именно липсата на подкрепа от страна на основните политически формации в новия парламент. На този фон се запазва политиката по доходите. Всички държавни служители, които през миналата година не са получили повишение на заплатите, сега ще получат 10% , а всички пенсии ще бъдат актуализирани с 12 на сто от първи юли.

"При ясно заявената липса на парламентарна подкрепа за обявените от служебното правителство промени в данъчното законодателство, внасянето на бюджет с дефицит от 3% би било с предизвестен финал. Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат", каза Гълъб Донев.

Предложеният Закон за бюджета за 2023 г. е с дефицит от 6,4% от БВП. Така служебното правителство прехвърли отговорността на парламента.

"Служебното правителство и Министерството на финансите са готови да съдействат на народните представители за отразяване на всички разумни предложения за ограничаване на бюджетния дефицит", каза Донев.

Служебният кабинет се отказва и от мерките за повишаване на приходите в бюджета, предвиждащи връщане на 20-процентното ДДС за пострадалите от пандемията икономически сектори и въвеждането на еднократен данък свърхпечалба на фирмите.

"При това положение ще е необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд. лв. Като в края на 2023 г. размерът на дълга ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25.3% от БВП", каза Росица Велкова - служебен министър на финансите.

Снимки: БГНЕС

Според бизнеса държавата разполага с буфери, чрез които дефицитът може да се запази на 3% без да се налага промяна на данъците и въвеждането на нови

"Има как да се постигне 3% дефицит. Има определени резерви. Не добро усвояване на еврофондовете. Дори е отбелязано за първото тримесечие на годината около 70 млн. по-малко, спрямо същия период на миналата година, но не само. Ако се усвоят парите от ПВУ тази година по всички плащания, включително и с правенето на реформи - 2,9 млрд. Дори само това е достатъчно да покрие 3-процентния бюджетен дефицит. На следващо място 100-процентово дивидент от всички държавни дружества", каза доц. Щерьо Ножаров, главен икономически съветник в БСК.

Проектобюджетът предвижда разходите за пенсии ще се увеличат с 23,6% спрямо миналата година и да надхвърлят 19 милиарда лева. Според КНСБ за осигуряването на тези средства са нужни радикални фискални мерки.

"Без промяна на данъчните ставки трудно някакъв бюджет може да бъде вместен в какъвто и било приемлив дефицит дори и 3%. Така че или промяна на данъчните ставки още сега, или това, което предлага финансовото министерство - еднократен данък върху свръхпечалбите и възстановяване поне на всички ставки по ДДС, без някой, които в края на краищата да запълнят тези дупки", каза Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Проектобюджетът предвижда още минималният осигурителен доход от 1 юни да се увеличи на 780 лева, а максималното обезщетение за безработица да бъде близо 86 лева на ден.

Вижте тук законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.

Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в ЗДБРБ за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.

Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.

Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1% през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0% през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40% правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г.

При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, 37,0% за 2024 г. и 36,4% за 2025 г.

През периода 2023 - 2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50 % дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 г. и 2025 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда. Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната с цел да се стимулира навлизането на млади и квалифицирани педагози в системата на предучилищното и училищното образование. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.

Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

  • 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
  • 131,0 млн. лв. по Механизма лична помощ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатия обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
  • 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
  • 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличаване на размера на този вид помощи;
  • 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето (ЗЗД) от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
  • 23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстовете спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., одобрен с РМС № 3/2018 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.

По отношение на средствата от ЕС, съгласно профила за плащания, България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание. В ситуацията на очаквани промени в Националния план за възстановяване и устойчивост във връзка с глава REPowerEU и евентуалното оттегляне/изменение на оценени като обективно неизпълними реформи и инвестиции и във връзка с очакваното неизпълнение на заложените в профила на плащанията етапи и цели, приходи за 2023 г. по Механизма за възстановяване и устойчивост не са предвидени.

Утвърденият вчера проектобюджет на ДОО предвижда повишение от 1 юли на минимална пенсия за стаж и възраст от 467 на 523 лева. Средната пенсия ще достигне 788 лева, а максималната остава 3400 лв.

Разходите за пенсии ще се увеличат с 23,6% спрямо миналата година и ще надхвърлят 19 милиарда лева. Минималният осигурителен доход от 1 юни ще се увеличи от 710 на 780 лева.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Руди Фьолер ще подкрепи Байер Леверкузен срещу Рома в полуфиналите на Лига Европа
Руди Фьолер ще подкрепи Байер Леверкузен срещу Рома в полуфиналите на Лига Европа
Вече 4 седмици шофьори на тирове стачкуват на магистрала в Германия
Вече 4 седмици шофьори на тирове стачкуват на магистрала в Германия