Ректорът на НСА направи ценно дарение по повод 100 години българска фехтовка

С тържествено честване Национална спортна академия „Васил Левски“ отбеляза 100 години фехтовка в България.

Събитието се проведе в паметния ден, когато точно преди век, на 2 март 1926 г. група ентусиасти учредяват в столицата Българския фехтовален клуб, с което се поставя начало в развитието на фехтовката като организиран спорт в страната ни.

В чест на юбилея ректорът на НСА проф. Красимир Петков, който освен преподавател е бивш елитен национален състезател, инструктор и треньор по фехтовка, предостави старинни оръжия като дарение за музейната експозиция на Образователния и олимпийски център. Безценното дарение включва две рапири, едната от които от 18 век, шпага от края на 19 век, както и състезателен екип.

„Оръжията са напълно автентични, носят печата на майсторите, които са ги изработили, и ще допълнят витрината от експонати, онагледявайки хронологичното развитие на фехтовката“, поясни ректорът на Спортната академия.

„На днешния ден е поставено началото на организираната фехтовка в България. Сто години по-късно правя това дарение, което показва развитието на оръжията в последните няколко века. Фехтовката е един от най-дълго присъствалите спортове в олимпийската програма“, допълни проф. Петков.

Дарението прие ръководителят на Образователния и олимпийски център проф. Лозан Митев, който го определи като изключително ценно: „Искам да подчертая, че проф. Петков е съпричастен към опазването на историческото и културно наследство на българската фехтовка още от началото на 90-те години на миналия век. От това време той изследва внимателно всичко, което се случило във фехтовката, разполага с огромна литература и считам, че това също е голям принос в значението на Национална спортна академия като източник и светилник на културата на българския спорт“, заяви проф. Митев.

Сред официалните гости на събитието бе проф. Лъчезар Димитров - ректорът, в чийто мандат (2003-2012 г.) е изградена настоящата зала по фехтовка на НСА, в която се подготвят студентите по специалността.

„Имаше група от спортове, които се нуждаеха от подобряване на условията, в които се преподаваха. Това беше трудно решение, защото трябваше да се съобразявам с изискванията на много дисциплини, но така или иначе в този момент фехтовката се сдоби със своя зала в комплекса на Спортната академия. Надявам се това да продължи да дава своите добри резултати в обучителния процес“, сподели проф. Лъчезар Димитров.

В своето експозе проф. Красимир Петков припомни някои от големите успехи на съвременната българска фехтовка, сред които с историческо значение се открояват постиженията на студентката в НСА Йоана Илиева, достигнала до № 2 в световната ранглиста на сабя.

През 1896 година фехтовката е включена в програмата на Първите олимпийски игри и оттогава е неизменен олимпийски спорт.

В основата на организираното преподаване на уроци по фехтовка в България логично са военните. Обучението започва през 1884 г. във Военното на Н.В. училище, където след 12 години е открита „Фехтовална школа“. Същата 1896 г. е разпоредено да започне организирано обучение и в Кавалерийската школа. Другата линия, по която фехтовката навлиза в обществото, е чрез Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ (създаден 1896). В програмата на Първия юнашки събор във Варна има композиции с включени демонстрации по „фехтование с шашки и бастони“.

Началото на организираната дейност по разпространение на фехтовката като спорт е на 2 март 1926 г., когато група военни, спортисти и деятели по инициатива на полк. Владимир Андреев създават Българския фехтовален клуб в салона на столичната III прогимназия „Граф Игнатиев“. Шестнадесет учредители приемат устав, в който е записано, че група граждани желаят „да създадат у нас условия за развитието на фехтовалния спорт, този благороден спорт на хладното оръжие…“