Ромските квартали в Пещера - модел за справяне с незаконното строителство

В Пещера започна нов етап по европейския проект за социална иновация - по-сигурен дом за уязвими общности.

Проектът Хироу, който показа значителни резултати през годините, предлага ефективни решения за незаконното строителство в ромските квартали и се бори със социално-икономическото изключване на тези общности в Румъния, Словакия и България.

Партньори по проекта са Европейският парламент, Европейската банка за развитие и неправителствени организации и към новия механизъм проявяват интерес и много други европейски страни, заради което в Пещера дойдоха и евродепутати.

Незаконното строителство е голям проблем за морската общност и решението на този проблем е ключов за общините. Решението му минава освен през добри модели и през необходимостта от спешни законодателни промени. Затова фокусът на "След новините" тази вечер е по тази тема.

Има и решението е много близо. Колкото и да не ви се вярва, все повече стават общините, в които ромите отдавна вече не са проблем на социалната система.

Тъкмо обратното - стават причина за оживление на местната икономика. Работата е там, че те отдавна работят в чужбина и вече са заели стабилно нишата на професионалните строители.

Това променя коренно и техните квартали, тъй като се връщат и инвестират в нови, големи и професионално изпълнени къщи.

Такъв е случаят в Пещера, но подобна картинка на променена реалност и разцъфтяващи ромски квартали може да се видят из цялата страна.

И ромите отдавна са осъзнали нуждата да узаконят своите домове. Но в този процес се оказва, че нужда от помощ имат най-вече общините. Те трябва да споделят отговорността. Как - вижте в "След новините".

Ромският квартал "Луковица" в Пещера. Но и в съседния - Пирин е все това. Накъдето и да погледнеш е необичайно тихо и пусто. Така е от месеци. И е трудно на откриеш стопаните на къщите. Но тук имаме късмет. Макар и незавършена, тази къща по-всичко личи, че ще стане хубава и голяма. Сирма с гордост ни разказва.

"Ами хубава! Работим в чужбина дойдох да инвестирам всичките си пари, да вложим да имаме удобства. Работим във Франция, синът ми работи гипс картон фаянс майстор. Снахата работи, аз гледам децата … Да, плащат добре. Сега дойдохме само покрива с по-нов с по-хубав да го сменим. Синът в края на месеца се прибира жив и здрав ..и снахата, внуците", разказва Сирма Гаджева.

"В момента голяма част от ромското население работи в чужбина, работят във Франция, Испания, Германия, Италия, някои от тях", заяви Йордан Младенов, кмет на Пещера.

Но само след две седмици тук ще стане адски шумно, пренаселено и дълго ще се оглася от оркестрови изпълнения.

"Започват да си идват понеже идва сезонът на сватбите и празниците. И повечето хора идват хем да си да си почиват на лятната ваканция хем да си построят домовете, да ги обзаведат", допълни Юксел Яшаров, председател на сдружение "Слънце за всеки".

И така тук от година на година изтриват спомена за порутените ромски къщички и тичащи опърпани дечурлига сред калните улички.

Търсейки препитание в Западна Европа, както повечето роми на гурбет, така и тези в Пещера заемат трайно важна ниша на професионалните строители. И тук се опитват да привнасят западния стандарт.

"Да, там не живеем на широко, там спестяваме не харчим много, за да можем да спестим и като дойдем в България да си вършим работа в къщи", споделя Сирма Гаджева.

"Тези големи и хубави къщи са наш труд е в повечето случаи, тъй като доста от приятелите ми съгражданите, които живеем в този квартал сме строители. Значи някой в дадена област, нали груб строеж, други други във вътрешно строителство и така си помагаме един друг", обяснява Никола Фурнаджиев, който е строител.

Макар големи красиви и професионално изпълнени, голяма част от къщите тук все още имат проблем със законността.

"Повече от 60% от квартала имат учредено право на строеж това от 88-89 година. В последствие вече, когато се отварят границите, хората стават по заможни и почват да инвестират своите домове, като изграждат втория етаж", обяснява Юксел Яшаров.

"Това е изпуснатото нещо в първите години от така наречената демокрация, когато беззаконието излезе от своят регламент и се появиха така наречените незаконни къщи, къщи, които са в неурбанизирани територии… те разбраха, че могат да строят навсякъде и за да започне едно масово строене и надстрояване на дори на регулираните имоти и тези, които са узаконени", твърди кметът Йордан Младенов.

От другата страна ромите имат съвсем различен прочит. Трудно следват правилата, изискванията им са твърде високи за тях.

"Имаме голям интерес да строим законно, тъй като не може всеки ден под напрежение аджеба дали ще дойде някой да ти събори къщата, да си потърси мястото и т.н.", споделя Никола.

Никола също е професионален строител, знае колко е важно да следва правилата. Но процедурите им са адски трудни, шансовете за кредит са почти нулеви.

"Сложни процедури и някои от нас също пък дори и тръгна да тръгнат да го разрешат този проблем някъде се спъват. Отказват се и им е по лесно. Казваш, че тук ще си направя една къща, колкото да заживея с децата и семейството си да имаме покрив над главата", казва Никола.

Подробният анализ на причините за незаконното строителство не само в Пещера кристализира и подробен проект за излизане от омагьосания кръг. И в първите си стъпки той включва помощ към общините да свършат своята част от работата.

"Проектът всъщност започна преди 7 години в Пещера, воден от тръст за социална алтернатива. Целта му беше да помогне на пренаселения квартал "Луковица" като обособи нов имот, който трябваше да бъде урбанизиран така че хората от местната общност да могат да започнат да си купуват имоти и да строят законни постройки. Вече това нещо е свършено", разказва Мария Методиева от "Тръст за социални алтернативи".

"Значи ей там ще бъде имота, оттук ще пуснем канализация, водопровод и ще се организира цялата тази зона" - казва Кирил Илиев, директор на фонд "Инвестиции в общността" на Никола, който го пита дали след като си закупи имота, може да е сигурен, че ще има законно построена къща.

"Законна постройка по съответния ред с изваждане на виза за строителство, за проектиране и след това изваждане на разрешение за строителство, откриване на строителна линия и ниво", потвърждава Кирил Илиев.

Никола е един от първите, който ще си купи парцел в новия квартал. Въпреки че и сега живее в хубава и голяма къща.

"Сега в момента имам голяма къща, която не ми е сигурна. Значи имам достатъчно добри условия, но съм решил да си закупя тек, тъй като това ми позволява да застроявам законно", казва Никола.

"Това, което направихме, закупихме от общината едни 30 декара терен. Тези декари пред мен. Направихме един подробен устройствен план, с който урбанизирахме, защото това беше земеделска земя. Явихме се на търг, както всеки един нормален човек. И ние станахме собственици на този терен от 30 декара. Направихме един подробен устройствен план, в който обособихме в него 65 отделни самостоятелни имота. Самостоятелни УПИ, казано на технически език, направихме улици, направихме едни зелени площи. Сега е собственост на нашия фонд. Това, което направихме, е да прехвърлим след това улиците, на които се обособиха между имотите да ги прехвърлим на общината, за да може общината да кандидатства по различни проекти с цел да осигури финансиране за водопровод, канализация, улично осветление, тротоари, асфалтиране", обяснява дейностите пор проекта Кирил Илиев.

Оттук нататък общините трябва да си поемат инициативата. А парцелите няма да се раздават, а ще се купуван. И въпреки преференциалните цени със сигурност ще се опре до нуждата от кредити. Своеобразен гарант пред съответната финансова институция се налага да е фонда. И всичко дотук работи в съществуващата правна рамка. Но най-трудно ще е друго.

"Нашият проблем е със съществуващото жилищно строителство, застроено без необходимите строителни разрешения и без необходимите строителни книжа. За този жилищен фонд трябва да помисли законодателят, защото този жилищен фонд е огромен и той трябва да получи статут, поне тази част, в която става въпрос за жилища, които са конструктивно устойчиви. Иначе би било голямо разхищение", коментира Даниела Михайлова, юрист и консултант по проекта.

"Няма да стане без бутане на незаконни постройки. Трябва да се направи такъв модел и да се почне етапно от там, където има незаконно регламентирани къщи да се премахват, да се урбанизира територията и да им се дава да застрояват къщи, които да бъдат в урбанизирана територия", добави Йордан Младенов.

"В тези квартали хората работят много, работят в чужбина, идват, инвестират всичките средства, които са събрали за единственото жилище, което имат, строят наистина ръба на закона, но строят качествено, защото това са хора, строители", заяви Кирил Илиев.

"Естествено, че всяка една сграда трябва да отговаря на нормативните уредби, като устойчивост, като постройка, да има бетони, колони, да има греди, съответно да не е някаква колиба, която да узаконяваме", допълни Юксел.

Но и строителните книжа за новите постройки са твърде сложни – еднакви както за фамилна къща, така и за цяла кооперация. И за да не се отбягват законовите процедури, вероятно е добре да се прецизират, а някои срокове по узаконяването се променят.

"Наскоро имах гости от Франция. Беше кметът на една от общините, където една голяма група от нашите съграждани са там и работят. Самият той спомена, че без тяхната продукцията, която те добиват, няма как да работи местният бизнес. Ще дойде време, когато и в България ще търсим ромите и не само ромите. Ще търсим всяка една работна ръка, която е. Аз мисля, че и това време идва, защото само в Пещера преди няколко дни една от големите фирми вкара работници от Индия. Значи от Индия можем, а нашите роми не можем", споделя кметът на Пещера Йордан Младенов.

В Пещера знаят от какво имат нужда. И не само там. Ромската общност в цялата страна, която работи в Европа, познава и се стреми към европейските стандарти. И със сигурност ще ги търси в повечето предизборни платформи на следващите кандидат-кметове.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube