Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнували това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г.
В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на IV век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина - около седми век.
Арменската църква празнува Рождество Христово на 6 януари.
Първата църковна служба на празника се датира от науката в V век.
Според свидетелствата на свети Григорий Нисийски и на свети Епифаний Кипърски, Пречистата Дева Мария била дадена като съпруга на възрастния Йосиф, за да съхранява той девството ѝ и да се грижи за нея. Още преди да започнат да живеят заедно, се оказало, че тя е заченала в утробата си дете от светия Дух. Праведният Йосиф бил мним мъж на Мария, а в действителност бил пазител на посветената ѝ на Бога девическа чистота и очевидец на непорочния ѝ живот.
Според евангелския разказ на светите евангелисти Матей и Лука за Раждането на Спасителя, светата Дева Мария и праведният Йосиф дошли в Давидовия град Витлеем за преброяването на жителите на Римската империя по времето на кесаря Октавиан Август. Те обаче не могли да намерят подслон в града и затова Младенецът Иисус се родил в пещерата извън града, където пастири се приютявали със своите животни. Така Божият Син се родил на земята като Младенец в неизказано смирение, защото в Рождественската нощ Той избрал бедна и скромна обстановка. Иисус Христос не дойде като земен цар в богат дом или дворец със скъпоценни съкровища, царедворци и слуги. Той дойде в нашия свят в скромна и бедна обстановка, за да ни покаже величието на Своето смирение и да ни научи на Своето смирение, и послушание към Бога.
Христос като младенец
В центъра на иконата на празника Рождество Христово, Христос е поставен в ясла. Това изображение доминира и е отправна точка на всичките персонажи, които са предадени около Него.
В някои икони с по-детайлно съдържание на празника Спасителят не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „люлка“, което представлява алюзия за Разпятието и Възкресението.
Животните
Животните в сцената на празничната икона показват своята грижа към Младенеца, като топлят Христос с дъха си. Те символизират участието на природата в Неговото раждане.
Божията майка
След Христос, светата Дева Мария е най-централният образ в иконата на празника Рождество Христово. Понякога тя е обърнала глава и гледа настрани, обратно на Младенеца, изпълнена със страхопочитание, че нейното дете е и очакваният Спасител на света. В други изображения я виждаме как с любов е обгърнала главицата на своя Отрок.
Св. Йосиф
На празничната икона св. Йосиф винаги е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е обърнат към яслата, а понякога в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в знак на озадачение за това, което се е случило и се случва, тъй като то надхвърля всякаква човешка логика.
Св. Йосиф е истински праведник, приел отговорността да защити Мария и нейното дете след Божието откровение за тайната на въплъщението на Христос.
Влъхвите (мъдреците) с дарове
В иконата на Рождество Христово те почти винаги биват изобразени като конници, които гледат звездата, която ги е довела до Месията. Те понякога предлагат своите дарове на новороденото, сякаш присъстват в яслата. Тези трима мъже символизират другите народи, които ще приемат Христос като Месия, тъй като Божията любов не прави разлика между раси и нации.
Ангелите
Целият свят е в неведение какво се случва в тази свята нощ и само няколко овчари виждат ангелите и чуват тяхното песнопение, което ги отвежда до яслата. Пастирите представляват човешкия род, докато ангелите представляват небесния свят, всички заедно участват в събитието на раждането, изпълнени със страхопочитание, защото Бог, Който създаде света и Вселената, а Сам е Безкраен, е вече и човек.
Звездата
Звездата, изобразена на иконата и която е част от историята на Рождество Христово, означава естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос - факт, който също присъства в пророчествата като знак за идването на Месията.
Звездата символизира и Божията благодат, която озарява новородения Христос. Следвайки целия ход на човешката природа, Той ще познае смъртта, за да я победи с Неговото Възкресение, от любов към човека и света. (БПЦ-БП)
Чуй новините
Подкаст
