Ще оцелее ли бизнесът след антиинфлационните мерки?

Две са основните теории в икономиката - за намеса на държавата и за ненамеса. Има ситуации, в които либералната стратегия бива забравяна и частният сектор е подпомаган повече от обичайното. Такава е и настоящата ситуация, не само у нас, но и в повечето европейски държави. Трябва ли обаче бизнесът да се предоверява на подобни мерки и колко полезни ще бъдат те за него - oтговора търсим в следващите редове.

Енергийни помощи

След последната среща с национално представените работодателски организации, правителството обяви три групи енергийни мерки. Първата е компенсиране на компаниите заради високите цени на тока. Договорено е за “нормална” цена да бъде приета 200 лева за мегаватчас, като държавата ще покрива 80% от увеличението над тази цена. Съответно бизнесът ще плаща 200 лева плюс 20% от сумата отгоре.

Втората мярка предвижда “замразяване” на цената на природния газ за месец май. Така бизнес и битови потребители ще плащат по цената, действала през април. През месец май Комисията за енергийно и водно регулиране увеличи цените с 14,5 на сто. Това увеличение ще е компенсирано от държавата.

Третата мярка, на която бизнесът се съгласи, е най-после да бъде създаден механизъм за компенсация при високи цени на горивата. Той ще действа постоянно.

С оглед на тези мерки се появява логичният въпрос - откъде държавата ще взима пари, за да компенсира бизнеса? Като оставим на страна факта, че по време на инфлация влизат повече пари в бюджета, друга мярка, която правителството готви с приемането на актуализацията на държавния бюджет, е изземване на свръхпечалбите в енергетиката.

За нормална ще бъде приета норма на печалба от 15%. Над тази печалба ще говорим за свръхпечалба. Ще бъде изземвана свръхпечалбата не само от държавните компании, но и от частния бизнес. Все още не е ясно как точно ще бъде осъществена тази мярка и дали тя няма да доведе до снижаване на печалбите, било счетоводно, било чисто физически.

До този момент държавата изземва печалбите на АЕЦ “Козлодуй”. Въпреки че компанията е изплатила изцяло своята инвестиция, тя се лишава от възможността да влага пари в разширяване на производството си и обновяване на сегашното. Животът на двата работещи реактора в централата условно може да бъде удължаван още два пъти с по десет години. След това първата атомна централа ще трябва да затвори врати.

Единственото решение за по-дълготрайно съществуване е изграждането на два нови блока. До този момент е определена единствено площадка за тях. Затова и мярката за изземване на печалбата от компаниите е най-малкото спорна и оценявана от експертите като решение “на парче”, което може да се окаже нож с две остриета в бъдеще.

По-същия начин стои и въпросът с държавната ТЕЦ “Марица изток 2”, която доскоро беше на загуба. Именно високите цени на електроенергията ѝ позволиха да работи на почти пълен капацитет и да генерира приходи. Макар и държавата да е приела план за затварянето на централата, остава неясно бъдещето на новите мощности там, както и на хората, които работят във въглищната индустрия.

В категорията енергийни мерки трябва да бъде разглеждана и мярката за намаление на част от тарифите за бита. Идеята на правителството е да има две цени - до определено потребление по-ниска, над него - по-висока. Все още няма реална оценка как обаче това ще се отрази на енергийните компании.

Недостатък на енергийните мерки е, че те не насърчават бизнеса по никакъв начин да бъде енергийно ефективен, да договаря по-добре доставките си на електроенергия и да влага пари в намалението на консумацията.

Данъчни мерки

Антиинфлационна мярка, предлагана от правителството, е да се вдигне прагът за регистрация по ДДС от 50 000 лева на 100 000 лева. Идеята не е от вчера и отдавна е търсена от бизнеса. Тя ще бъде в ползва предимно на микро- и малкия бизнес - ще намали за тях както административната тежест, така и разходите.

Към тази мярка обаче идва намаляването на ДДС с цел помощ на бита. Държавата планира да намали ДДС от 20 на 9% на хляба и хлебните изделия, на природния газ, на парното и топлата вода. Обратно - ще бъде вдигнат данъкът върху добавената стойност на бирата и виното. За книгите ще се запази както досега - 9%.

В повечето случаи тази мярка трябва да бъде представена именно като мярка в помощ на бизнеса, а не на потребителите. Не се очаква намаляването на ДДС да се отрази в крайните цени. Такава е и досегашната практика, такива са и очакванията на Министерството на финансите.

Относно хлебарите това, което смущава бизнеса, е, че реално той ще плаща 20% ДДС за ресурсите за производство, а в цената ще калкулира 9 на сто. Затова и бизнесът поиска по-бързо възстановяване на ДДС, за да може мярката наистина да го подпомогне.

Сред мерките, които продължават да действат, са заемите с гаранции, които се финансират с европейски средства. Тук ситото минава през банките, които отсяват от общия обем фирми, тези които реално имат шанс да оцелеят. Не се подпомагат всички губещи производства.

Прави впечатление, че срещу антиинфлационните мерки няма поставени условия - например за намаляване на сивия сектор, за повишаване на енергийната ефективност, за насърчаване на зелената икономика. Вместо това се закърпва ситуацията за момента.

Дългосрочна визия какво ще се случи в бъдеще след поредния цикъл на криза няма.

Как да управляваме парите си в период на криза? Важните въпроси за антикризисните мерки на правителството, възможностите за оцеляване на бизнеса и помощта за гражданите може да зададете в нашия сайт на BNTNEWS.BG/me. Ние ще потърсим от специалисти най-точните и изчерпателни отговори.

ВСИЧКО ВАЖНО ПО ТЕМАТА КРИЗА&ПАРИ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ТУК