Срещата на върха във Вилнюс: Украйна, Швеция и отбранителните планове на НАТО са в дневния ред

Лидерите на НАТО се събират във Вилнюс, за да направят най-голямата ревизия на отбранителните планове на Алианса от Студената война насам. Там е премиерът Николай Денков. Във фокуса на срещата са още две важни теми - членството на Украйна в НАТО и блокираното членство на Швеция. Тази вечер шефът на Алианса Йенс Столтенберг съобщи, че турският президент Ердоган ще подкрепи членството на Швеция в НАТО.

Четвъртата среща на върха на Алианса след началото на войната на Русия в Украйна ще постави на изпитание единството на Съюза. Американският президент Джо Байдън и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече ясно заявиха, че Украйна не е готова за членство, докато не приключи войната на нейна територия, и че няма да получи покана във Вилнюс. Въпреки това се очаква Киев да получи ясен политически сигнал, че ще стане член на Алианса, когато условията позволяват, както и ясен ангажимент за продължаваща военна и финансова подкрепа.

В късния следобед се проведе и тристранна среща между Швеция, Турция и генералния секретар в опит да бъде убедена Анкара да ратифицира членството на Швеция в НАТО. Нещо, което тя отказва да направи поради недоволство, че дава убежище на бойци и активисти на Кюрдската работническа партия.

Най-голямата ревизия на отбранителните планове на Алианса от Студената война заради войната в Украйна също е на дневен ред.

Въпреки че не се очаква Украйна да получи покана за членство в НАТО на Срещата на върха, лидерите ще договорят програма в помощ на Киев, по думите на генералния секретар Йенс Столтенберг:

"Когато стане въпрос за Украйна, няма окончателно решение. Но на Срещата на върха съм абсолютно сигурен, че ще демонстрираме единство и ясно послание за Украйна. На Срещата на министрите в Осло аз предложех пакет с три елемента в подкрепа на Украйна."

Украинският президент Володимир Зеленски също се очаква да присъства на срещата. Зеленски настоява пред лидерите страната му да получи ясен път за членство. Ще бъде поставен въпросът и за гаранции за сигурност за Киев след края на войната.

"Работим с нашите партньори. Работим за гаранции за сигурност. Работим, също така, за да помогнем на нашите партньори да вземат някои решения за предстоящата среща на върха на НАТО. Бихме искали всички решения да бъдат взети на тази среща. В такъв случай е очевидно, че ще присъствам. Ще направя всичко необходимо, за да постигнем договореност с нашите партньори", заяви Володимир Зеленски, президент на Украйна.

В късния следобед в опит да убеди Турция да ратифицира приема на Швеция в Алианса Йенс Столтенберг събра премиера на Швеция Улф Кристершон и турския президент Реджеп Ердоган на тристранна среща. Почти година, след като Турция, Швеция и Финландия подписаха тристранен меморандум, Стокхолком все още не се е присъединил към блока.

"Повече от 50 години Турция чака пред портите на ЕС. Призовавам тези държави, които накараха Турция да чака: вие проправете пътя за Турция в ЕС, а ние ще проправим пътя за Швеция, точно както проправихме пътя за Финландия", заяви Реджеп Ердоган, президент на Турция.

Сред темите на срещата е и най-голямата ревизия на отбранителните планове на Алианса от Студената война. Плановете са три за Атлантика, Северна Европа, Средиземноморието и Черно море. За изпълнението им Алиансът трябва да постави 300 000 войници във висока степен на готовност, които да могат да се разположат по Източния фланг до 30 дни.

"Сигурността на източния фланг на НАТО би трябвало да е приоритет за Алианса като цяло и трябва бързо да изпълним решенията, взети на Срещата на върха в Мадрид, за предното разполагане и новите отбранителни планове", заяви Гитанас Науседа, президент на Литва.

Държавите-членки се очаква да приемат, също така, че минимумът разходи за отбрана трябва да бъде 2% от БВП. България е на ниво от 1,84% за 2023-та с 1,9 млрд. долара. А заради срещата на върха Вилнюс е превърната, според западните медии, в "крепост". Германия разположи 12 системи "Пейтриът", насочени към Калининград и Беларус, НАТО разположи 1000 войници, изтребители и системи против дронове в литовската столица, намираща се само на 32 км от Беларус.

"Това са съвсем нормални мерки. Пристигат лидери от 40 държави, включително американският президент Джо Байдън и други натовски ръководители. Би било повече от безотговорно да оставим небето ни незащитено. Но това, което е най-важно за мен, е нашите хора да бъдат защитени и след като лидерите си тръгнат", каза още Гитанас Науседа, президент на Литва.

Литва удвои броя на граничните си полицаи по границата с Беларус, която отправи предложение да приюти бойците на частната военна компания "Вагнер" след прекратения им бунт срещу президента Владимир Путин.

снимки: Александър Марков (БНТ), БГНЕС, БТА

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube