Последният ден на месец юли донесе тъжна новина. Футболният свят загуби Франко Барези, съобщиха медиите в Италия. Легендата на Милан и италианския футбол почина на 66 години. Бившият футболист бе опериран заради белодробен тумор, а днес си отиде един от най-великите защитници за всички времена, когато дори и историческите му съперници сочеха като пример.
"Историята на Милан е в сълзи заради кончината на Франко Барези. Неговият пример и неговата дълбочина ще останат завинаги, както и неговата фланелка с номер 6, неразделна и фундаментална част от ДНК-то и пътя на целия клуб. Съболезнованията, които Милан отправя към цялото семейство на Франко Барези, са същите, които всеки фен на "росонерите" изразява към себе си в този толкова тежък момент. Опериран от белодробен тумор през 2025 година, легендарният капитан на "росонерите" и на националния отбор се появи отново на "Сан Сиро" и беше един от последните факелоносци, които носеха олимпийския огън по време на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина 2026. С екипа на Милан той е изиграл 719 мача, спечелвайки шест титли в Серия А и три Купи на шампионите/Шампионска лига, докато в националния отбор е изиграл 81 мача, спечелвайки Световното първенство през 1982 година", написаха от Милан.
Свикнал да се справя с препятствията, Барези още като момче показва изключителен характер. Той се откроява в Унионе Спортива Ораторио (USO) от Травалято, градче в провинция Бреша. На едва 14 години остава сирак, а през 1974, по препоръка на ръководителя на USO Гуидо Сетембрино, се присъединява към семейството, което никога повече не напуска – Милан. Бепе, по-големият му с две години брат, фен на Милан, постъпва в младежкия отбор на Интер. Франчино, роден като фен на "нерадзурите", е привлечен от "росонерите", след като е отхвърлен от любимия си отбор, защото е счетен за прекалено крехък. В този случай именно интуицията и хитростта на Итало Галбиати, останал впечатлен от техниката на Франкино, променят хода на събитията. Руси коси, добри крака: почти ефирният му вид и елегантността на докосването често заблуждават противниците, за да ги накарат да променят мнението си още при първия сблъсък. Масажистът Мариконти му лепва прякор – Пискинин, което на милански диалект означава "малък", и който ще се превърне в негова незаменима запазена марка.
Първият скок в кариерата му се случва при Нилс Лиедхолм на треньорската скамейка, който през 1978 година дава дебют на Франко в Серия А на 23 април: мачът завършва с 2:1 за Милан. Но шведският треньор не пуска Барези в първия отбор просто като талисман, той залага сериозно на него, дотолкова, че го превръща в един от главните герои на следващия сезон, завършил със спечелването на толкова дългоочакваната и почти прокълната титла. Веднага става ясно, без никакви съмнения, че Барези не е станал шампион на Италия случайно. Всъщност един от неговите поддръжници е никой друг освен Джани Ривера, лидерът, който вижда в младия защитник качествата на световна класа. Не става въпрос само за техника, а за характер и талант. До такава степен, че самото "Златно момче", по време на мач от турнира "Град Милано" на "Сан Сиро" срещу Фламенго, чува Барези да го вика: "Е, ще ми я подадеш ли?". Ривера не се обижда, а напротив – одобрява с пълна сила смелостта на Франчино, интуитивно усеща, че мълчаливият либеро не само умее да борави с топката и да ръководи отбраната, но и знае как да се наложи. До такава степен, че едва на 22 години Барези е повишен в капитан на "росонерите".
Защитникът редува огромни удовлетворения със силни разочарования. Първото изпадане след скандала "Тотонеро" е тежък удар. Незабавното завръщане в Серия А му позволява да се отличи в националния отбор на Енцо Беардзот. Франко продължава възходящия си път, но го очаква още един удар. Той се заразява с вирус, който го принуждава да спре за три месеца и половина: мнозина се питат за бъдещето му, което виси на косъм на 21 години, но той реагира и се връща в игра, по-решителен от преди. Без обаче да може да избегне още едно петно, още едно изпадане, през 1982 година. Въпреки това той е повикан в състава на "адзурите" за Световното първенство в Испания. Барези е заместник на друга легенда, Гаетано Ширеа: не влиза в игра, но въпреки това завършва с триумф, спечелвайки световната титла на финала в Мадрид.
На вълната на световната еуфория Барези е ухажван и търсен от големите клубове, вече е достигнал статута на изгряваща звезда, но въпреки че е могъл да се поддаде на отличните оферти на конкурентите, той остава в Милан. Неговата непоколебима вярност се възнаграждава с лихвите през следващите сезони. Франко остава стълбът на един колектив, който за съжаление страда от честите корпоративни бури. Докато през 1986 на сцената не се появява Силвио Берлускони: той спасява клуба от фалит и стартира амбициозна програма за възстановяване, която в началото предизвиква не малко недоумение дори сред самите играчи. Другият повратен момент настъпва през 1987 година с пристигането на Арриго Саки. Началото с треньора от Фузиняно не е лесно, но впоследствие Барези се оказва един от най-добрите изпълнители на футболната философия и идеите на Саки. С привличането на Гулит и Ван Бастен през 1988 Милан отново печели титлата, а през 1989, с пристигането на Рийкаард, отборът дори триумфира в Купата на шампионите. Историческите победи дават тласък на "червено-черната" машина; това са години на безспорно господство, особено в Европа, с повторение на успеха през 1990 година. Барези вдига трофей след трофей, но никога не губи самообладанието си: той не вика, достатъчно е да те погледне и вече знаеш какво трябва да направиш, без да се налагат какви ли не спектакли. Толкова са големи неговата всеотдайност към каузата и неговият ентусиазъм, че той се справя дори с неудобни ситуации, като нощта на мрака в Марсилия, когато се подчинява на диктата на ръководството и напуска "Велодром" заедно с отбора си.
След смяната на Саки с Фабио Капело пред Барези се изправя още едно важно предизвикателство. Мнозина смятат, че той и съотборниците му вече са на финала на кариерата си. Капело, който като играч не е имал особено добри отношения с Барези, засяга гордостта както на лидера, така и на останалите от ерата на Саки. Ходът работи чудесно – отборът печели още четири титли и Купата на шампионите през 1994 г. Междувременно Барези успява да натрупа мачове за националния отбор, като за селекционера Саки той е недосегаем. Франко обаче решава да се оттегли от националния отбор през 1992 г. Арриго го моли да се върне, успява и се оказва прав: Франко е капитан на националния отбор, който през 1994 г. отстъпва след дузпи във финала на Световното първенство срещу Бразилия. Барези е първият, който пропуска от дузпата, и е неутешим – сълзите му на живо трогват всички италианци. Сдържан човек, но със силни чувства.
С Маура, с която се запознава в началото на 80-те години в Тоскана, има двама сина: Едоардо и Джанандреа. Франко напуска националния отбор и има повече време да се посвети на семейството си. Позволява си още един сезон с титлата от 1996, но годините си казват думата. Сезонът 1996–97 не започва добре с Табарес на пейката, а завършва зле с второто мандат на Саки. През юни 1997 Барези решава да се сбогува с терена. Неговата неподражаема фланелка с номер 6 на гърба е изтеглена от обръщение. Франко е назначен за вицепрезидент на клуба и се занимава с отбора Примавера.
През 2002 той си позволява единствения период извън Милан: назначен е за технически директор на Фулъм, който току-що е излязъл във Висшата лига. Приключението му продължава малко по-малко от три месеца поради разногласия с треньора Жан Тигана. Оттогава връзката му с Милан е неразривна.
Чуй новините
Подкаст
