Световни учени у нас в търсене на живот във Вселената

Научният прогрес винаги е стоял в основата на всяка нова ера от развитието на човечеството. Някои от големите имена в генетиката, астрономията, биологията и физиката, които в последните години се развиха толкова революционно, се събраха през седмицата в София. Хората на науката поговориха помежду си в опит да направят поредна крачка напред към решението на големите въпроси пред човечеството.

Не е лесно да събереш на едно място толкова изявени учени от крайно различни специалности. Но планът проработи без засечка. Което означава, че повечето виждат огромен смисъл от това. Колкото и на пръв поглед да изглежда странно.

проф. Хърбърт Левин – биоинженер, Северозапазен университет, САЩ - Последните години стана истинска революция в разбирането и откриването на толкова много планети, които ние дори не предполагахме до скоро, че съществуват. И това вече създаде една необходимост да се уточни какво трябва да има на една планета, за да има нея живот. Или при какви условия от гледна точна на химията например, може да се зароди една жива система, да се стабилизира и да моделира планетата.

проф. Димитър Съселов – астроном, ръководител на инициативата "Произход на живота", Харвард - Искаме всъщност да разберем дали има живот извън земята, но първо трябва да знаем какво да търсим, как да го търсим и какво е това което ние търсим. Дали това е животът, който ние познаваме, това ли е начина да мислим за живото, дали разбираме природата на този феномен. 3. И въпросът за произхода на живота и разпространението му във вселената не може да се реши от една дисциплина, нито само от химията, нито от астрономията, нито само от биологията.

проф. Хърбърт Левин – И това е огромен проблем, тъй като изисква участието на различни общности, а тези общности още не са започнали да си говорят един на друг.

И най-обещаващи изследвания в тази посока са синтетичните клетки. Тук говори Кейт Адамала, а работата й по създаването на нови живи същества конкурира и най-развинтеното въображение на писателите на фантастични романи. Всъщност на никой от тях дори не му е хрумнало дори да синтезира изкуствени клетки. Или не са открили причината за това. Докато целта за Кейт е ясна.

Кейт Адамала – генетика и клетъчна биология, Университета на Минесота - Ние не знаем докрай какво се случва в клетките ни, те са много сложен комплекс. И за да разберем , се налага да направим синтетични клетки от много ясно дефинирани компоненти – протеини, ДНК, липиди. Т.е. ние много добре знаем какво има и какво се случва в тях и можем да ги контролираме, докато натуралните не.

Мария Чернева - И те работят?

Кейт Адамала - Да, те толкова добре като природните, но и нашите растат, размножават се, генетичният им материал се репликира, могат да произвеждат протеини. Така че имат всички функционалности, както и естествените клетки.

М. Ч. - Т.е. вие правите съвсем ново същество?

Кейт Адамала - Такава е идеята.

М. Ч. - И какво е името на това същество и какво е - като бактерия или нещо друго

Кейт Адамала - Да, определено прилича повече на бактерия , отколкото на друго. Не сме давали име, а трябва.

М. Ч. - Е, добре де, всеки ден работите с това същество, не си ли говорите?

Кейт Адамала - Не си говоря много с тях.

М. Ч. – Защо? Това е живо същество. Или не …

Кейт Адамала - Да, има спор, дали е живо или не. Синтетичните клетки са много прости, имат повечето функционалности на живите клетки, но не всички. Затова има спор дали са живи или не

М. Ч. Какви са основните критерии за живот? Да се размножават или какво …

Кейт Адамала - За мен те трябва да са много по-сложни. Затова смятам, че все още не са живи.

М. Ч. - Защо

Кейт Адамала - Ами ако вземете две клетки и ги оставите навън, те няма да може да се справят.

М. Ч. - И как решавате колко гени да сложите?

Кейт Адамала - Ние работим с няколко стотин до няколко хиляди. Това са гените, които трябва да осигурят тяхната функционалност и нито ген повече.

М. Ч. Значи си имат някакви инструкции как да си изградят цитоплазма, митохондрии?

Кейт Адамала - Да, така е, но те си нямат митохондрии, защото са по-просто и затова не могат да живеят навън – метаболизмът им е изцяло анаеробен безкислороден.

Но тук става още по-странно. Защо останалите разчитат, че тези прости синтетични клетки могат да им дадат някаква представа за различните форми на живот, които могат да съществуват във вселената. Отговорът е още по-фантастичен и неочакван.

Кейт Адамала - Когато търсите живот някъде във Вселената, трябва да знаете как изглежда. Ако се е породил живот на Марс или другаде, той няма да изглежда като нашия. Докато със синтетичните клетки ние можем да възпроизведем как би се развил живота при различни условия. И така например ще знаем как би изглеждала една марсианска жива клетка и какъв тип молекули трябва да търсят мисиите до Марс например.

М. Ч. - Но вие казвате, че вашите клетки не могат да живеят при екстремни условия?

Кейт Адамала - Но миналото на Марс не е било екстремно. Марс е бил топъл, влажен с приятни температурни амплитуди.

Симулация на еволюция? Какво още може да измислят учените в стремежа си да стигнат до абсолютното познание… Е да, ще трябва да попроменят представите въобще за живота. Дори за живота на земята. Където преди 4 милиарда години е имало три парникови гада освен въглероден диоксин, но и водна пара и метан. В тези условия зараждащия се живот може да е бил различен. Или пък земята е станала различна, от Марс и Венера, променена от живота… и докато учените витаят там някъде в търсене на отговорите на вселенските загадки, все се намира кой да ги свали на земята с въпрос – ами какви ще са нашите ползите от тези търсения?

проф. Хърбърт Левин – Лично за мен са по-вълнуващи фундаменталните въпроси, но откритията в науката все по-бързо си намират практическо приложение. 6 Изследвайки се в космоса, можем да видим и дори да предотвратим катастрофални сблъсъци с астероиди и този експеримент дори стана преди дни.

Кейт Адамала – Нашите клетки може да се използват за лечение и те ще правят точно това, за което са програмирани. Те ще живеят по-дъло и биха осъществили по-сложна продукция, да кажем, в сравнение с РНК ваксините. Влизайки в организма, синтетичните клетки биха открили тумора, ще намерят и страната, от която тумора нараства, ще освободи точно там терапевтичен агент. Ще е като химиотерапия, но без странични ефекти.

проф. Димитър Съселов – Нека да ви дам още един пример. В една от лекциите тук стана ясно, че в един начален момент на произхода на живота, молекули като РНК са били способни да се възпроизвеждат сами, без допълнителните структури и ензими, които съществуват в клетките на всички живи системи днес. А същите лаборатории, които изследват този иначе фундаментален въпрос, разработват и инструментариума на Модерна и Байонтек. РНК ваксините, които ни помогнаха срещу ковид епидемията имат същите РНК молекули, които се опитваме да произведем в лабораториите без ензими.

Сега вече се изясни ролята на вирусолога, в този научен консилиум. Савис Сафариън е експертът по РНК вирусите – като сарс-ков 2 и ХИВ, например.

М. Ч. - Защо се захванахте да изучавате тези вируси

Савис Сафариън - генетика и клетъчна биология, Университета на Юта - РНК вирусите са най-малкото нещо, което може да направи копие само на себе си. Вярно е, че тези вируси не са съвсем живи, те са онази линия която разделя живота и смъртта.

М. Ч. - Мислите ли че вирусите може да стоят в началото на живота

Савис Сафариън - Да, може би, но аз не се занимаваме с този въпрос тук, на тази конференция по скоро даваме представа на другите как вирусите се възпроизвеждат и така да дадем идея как ранните форми на живот на земята може да са се възпроизвеждали.

М. Ч. - РНК вирусите са доста стабилни молекули. Възможно ли е да са дошли от космоса?

Савис Сафариън – Да, те могат да оживеят в лед, могат да пътуват с комети или някакви тела от лед, но не е съвсем ясно, как след това те биха се адаптирали към различните условия. На съответната планета. Въпросът ви е добър, но тук по-специално е важно да се разбере колко различни планети се откриват, с различно съдържание на вода, фактът че тя може да пътува с астероидите от една планета до друга…. От химиците пък научихме, че условията при които може да се образуват молекулите на живота са много различни и определено началото на живота е минал през много интензивен период с висока радиация и температура.

М. Ч. - Коя за вас е най-обещаващата посока, в която можете да тръгнете от тук

Савис Сафариън - Има много интересни посоки за мен. Можем да върнем това, което знаем за РНК вирусите и да се опитаме да генерираме някакъв вид еволюция в лаборатория. Защото сега вирусите които имаме сега са много напреднали, много изтънчени. Но може да ги опростим и да видим дали наистина биха се размножавали в някаква среда

М. Ч. - Без живи системи?

Савис Сафариън - Да точно.

М. Ч. - И какви са ви подозренията, това ще проработи ли?

Савис Сафариън - О, аз мисля че вирусите са екстремно силни и ще проработят. Но това е експеримент, който още не сме направили.

Съвсем като в първичната супа от молекули, родили живота. И тук така – смесваш различни учени, и чакаш да видиш какво се случи. Със сигурност една идея за експеримент, който ще роди откритие вече е налична.

Гледайте повече теми от "Говори сега"

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube