Предложението за допълнително облагане на банковите печалби заслужава по-широк анализ, заявява управителят на БНБ Димитър Радев в коментар на предложението на кабинета за въвеждане на данък "свръхпечалба" от следващата година.
Въпросът не е дали банковата система може да понесе допълнителния данък. Тя е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна. Въпросът е дали мярката подобрява общия икономически резултат, допълва Радев.
Преди окончателното решение непосредствената бюджетна оценка трябва да бъде допълнена с оценка на въздействието върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, растежа, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране. Тя трябва да включва базов и неблагоприятен сценарий и да отчита взаимодействието с макропруденциалната и паричната политика, заявява управителят на БНБ.
Вдигането на данъци има цена. Когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да премине отвъд данъкоплатеца, пише Радев.
Банките могат да реагират с по-ниски дивиденти – най-ограниченият макроикономически ефект. Реакцията обаче може да премине и през цената на кредита, кредитните стандарти, депозитните условия и структурата на активите. Тогава част от тежестта се пренася към клиентите.
За домакинството това може да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит; за предприятието – по-висока цена на капитала. Тази цена определя кои инвестиционни проекти ще бъдат реализирани.
Допълнителното облагане на банковото посредничество може в определена степен да оскъпи и използването му. Степента зависи от конкуренцията, капиталовата позиция на отделните банки и кредитния цикъл. Тя трябва да бъде измерена, а не предполагана.
Затова въпросът не е само колко може да бъде събрано от банките през 2027 г. Въпросът е каква ще бъде цената за кредита, инвестициите и растежа – и какъв ще бъде нетният резултат за публичните финанси, след като тя бъде отчетена.
Според Димитър Радев печалбата на една банка е не само данъчна основа, но и основен вътрешен източник за формиране на капитал. Капиталът определя способността им да поемат риск, да предоставят кредит и да абсорбират загуби при неблагоприятно развитие на икономиката.
Именно затова БНБ изисква натрупване на капиталови буфери в добрата фаза на икономическия цикъл: те трябва да бъдат налични в лошата, пише още той.
Отслабването на фискалните буфери ограничава пространството за реакция при бъдещ шок. Този риск не бива да се усилва с ограничаване на банковите буфери. Ако и двата вида резерви намаляват едновременно, държавата ще има по-малко възможности да смекчи кризата, а банките – по-малък капацитет да поддържат кредита. Това би направило икономиката и страната по-уязвими при неблагоприятно развитие, допълва управителят на БНБ.
Чуй новините
Подкаст
