"Маркирам пътя обаче заради ураганните ветрове маркерите са се разбягали. Затова сега ще го караме по спомени и по интуиция".
Това няма да е обикновен преход. Дори за калените и обръгнали антарктици. Към челото на ледника, насред антарктическото лято, от където непрекъснато се отчупват и падат ледени блокове … но когато целта е да се разбере, защо и как се случва това, слагаш котките, осигуряваш се с въжета и гледаш къде стъпваш.
"На Ливингстън има десетки ледници, Перуника е най-близкият до базата. Той е и най-живописният – очертан от ивици пепел, натрупана при различните изригвания на Дисепшън – островът наблизо, който по същество е калдерата на активен вулкан, изригнал последно преди 50 години. Тук е зоната на аблация на Перуника, или зоната в която ледникът губи от масата си. Началото й е набраздена с тънки улейчета, по които тече вода", разказва инж. Цветан Паров.
Една част от тях е от повърхностното топене на ледника, другата част от тях, това са водите, които текат отдолу, между ледника и земната повърхност.
"И когато срещнат някаква преграда, те излизат нагоре като извори по повърхността на ледника по-нагоре. Тази зона на аблация е с най-много пукнатини. Когато преди месец започна проучването нито една от тях не беше отворена. Всичко беше затворено. И така след голям обход намерихме четири единствени отвора. Кое ги е да се отворят?"
Или как и защо ледниците се топят и какви промени ускоряват тези процеси? Отговорът съдържа много измервания и сложни анализи. Част от тях са заложени това лято по проект на Цветан.
"Тази пукнатина преди месец не се виждаше. Беше толкова тясна, че в нея съм ето този бамбуков маркер съм го бил сложил, а сега вече е около десетина сантиметра широк".
Мария Чернева: Бъдеща голяма цепка?
Инж. Цветан Паров: Бъдеща голяма... Ей тези бели капаци, които виждаме, там не стъпваме.
За да разбере какво се случва с ледника в най-интензивната зона на разцепването му, Цветан е заложил в ледените цепки температурни датчици на различна дълбочина. Освен промяната в температурите ще се опита да проследи и въздушните потоци в тях.
"Това е един от основните ни обекти на изследване. Тази пукнатина е малка, къса е, но изключително дълбока и тя съединява две основни големи пукнатини, които са запушени все още със капаци снежни. Но дълбочината и е съпоставима тук с дебелината на леда, който е някъде около 80 метра. Тази пукнатина е особено интересна, защото е много дълбока и в нея сме разположили пет сензора като първият започва на 6 метра и по този начин обезпечаваме дълбочина от около 18-20 метра, когато събираме данни за температурата".
Какво се случва в дълбочината на ледника – спускането в ледниковата цепка е едно от предизвикателствата на проекта, за които са нужни алпийски техники.
"Тук вече ледът започва да се променя, започва да синее. А пък още един метър надолу ще стане още по син. Виж сега тук... в леда вътре има балончета с въздух, които някои глациолозите ги събират. Проби взимат тези балончета и виждат. Какво е било количеството съотношението на газовете? Преди примерно 10 000 години могат да разберат, като ги изследват в лабораторни условия. Просто леда, когато кристализира повлича със себе си въздух. Това са вулканичен прах, космически частици, лед. За тези хора, които умеят да четат тази библиотека, тя е библиотеката на планетата Земя. Температурата тук при нас в момента, където се намираме на 6-5 дълбочина е някъде около 2 стотни под нулата. А водата идва отгоре. Тук, където сме ние в момента, няма някакво интензивно такова топене. Около нулата сме и се усеща така вятър, който идва откъм океана. Но този син лед е лед замръзнал по времето на Наполеон. И така", разказва инж. Паров.
Алпинистите имат котки и пикели, но тук ледът е толкова твърд, че даже не мога да забия котката да се извлека.
Остава да се извлече информацията от сензорите. Те записват освен температурата но и влажността през половин час, предварително са синхронизирани по време. Разположени са през половин 6 метра.
Инж. Цветан Паров - И сега последователно всеки сензор си има име и номер. После ще ги подредим в една база данни да видим и да ги съпоставим. Интересно е, че сензорът 12, който беше най дълбокия на около 18 метра то е в т. нар. зона на константни температури на ледника, където температурата е постоянна, но тя е толкова нищожно количество под нулата, около 2 стотни, че това определя един изключително фин баланс на термодинамично равновесие на цялата тази ледникова планина тук. Малко да се повиши температурата и ледникът ще се стопи. Отделно на това имаме ето тук в този бидон, който много прилича на бидон за кисело зеле сме разположили един изключително скъп ултразвуков анемометър, който мери посоката и големината на въздушните течения. По този начин можем да хванем и да определим турбулентните процеси, които пренасят топлина от повърхността в недрата на ледника, а също така, така да се каже, да определим дишането на този ледник. В кавички естествено. Това означава поемането на топлина от повърхността и задържането й вътре в дълбочина, като по този начин ледникът се бавно се самоубива, въпреки че навънка температурите падат, той вече е уловил някакво количество топлина от повърхността и това количество топлина го разяжда отвътре. И тука някъде нещата за нас приключват. Виждаш, че тук сме в зоната на най-динамичните процеси на движение и разтапяне на ледник. Буквално ето там на 50 метра е краят му".
Как влияят климатичните промени върху динамиката и развитието на ледниците – това най-отчетливо може да се оцени в граничните зони с океана. Но това са сложни процеси и зависят от твърде много условия. И температурните процеси в ледниковите цепки със сигурност имат място в това сложно уравнение.
Гледайте във видеото първия епизод от поредицата "Едно ледено лято"!
Автор: Мария Чернева
Дрон: Мария Чернева, Олег Василев, Мерсе Марти
Режисьор: Ара Хугасян
Чуй новините
Подкаст
